Някъде в България. ББ брифира журналистическото тяло.

***

Журналистка: Излезе информация, че двама членове на ПКК са били върнати на Турция подобна на случая с Бююк. Какво може да ни кажете по-подробно за това?

ББ: Какво да ви кажа? Толкова е тежка обстановката в света. Толкова е напрегната. Че колкото по-малко коментираме такива неща, толкова по-добре. Ние се опитваме всеки ден – и ДАНС, и на границата – стотици се връщат обратно и стотици напират да влезат обратно. И трябва да ви кажа, че при тези близо 3 млн. бежанци, които са в Турция, с общи усилия с турската държава успяваме да ги… Те спират, спират, спират (показва с ръце как потоците се спират на границата), идват до нас, ние спираме, и въпреки всичко натискът е огромен. Така че имайте предвид – това са над 3 млн. бягащи от война. Виждате по ваште новини как изглеждат градовете в Сирия – няма здрава сграда, няма здраво място, няма вода. Сега има по тричасово спиране на огъня, за да закарат вода и храна. С нищо условията там не се подобряват, за да считаме, че те ще спрат да бягат. И вече виждате, почва да им харесва и в България. Което при тази, бих казал тежка европейска несолидарност, защото това да се заградят държавите в центъра на Европа и да кажат – ние сега сме си спокойни, а България и Гърция да понесат целия натиск в момента на бежанската криза, не мога да го нареча европейска солидарност, нито спазване дори и на това, което сме се подписали като договори. Свободно движение на хора. Така че ние сме много дипломатични, но повярвайте ми, изключително остри в разговорите си с колегите в Брюксел. Но все пак трябва да пазиме такъв тон, който да не надминава приличието. Сега аз разбирам, че на колегите от другите партии им е лесно да изговарят всичко, но на тях никой не им обръща внимание.

(Натискаме пауза, за да изкажем съображения. В пространния си отговор премиерът така и не засяга същественото – защо предаваме на Турция хора на кюрдската партия ПКК? Защо се мазним на Ердоган, като му даваме хора, които нямат нищо общо дори с т.нар. “опит за преврат”, след който започнаха репресиите и чистките? Нима Ердоган ще стане с нещо по-добър, като му изпълняваме всичките прищевки? Нима безпрекословното подчинение на ятагана му ще го направи по-снизходителен? Единственото, което постигаме по този начин, е загубата на последните капчици национално достойнство. Б.р.)

Ж: Разговори с турските власти по темата “бежанци” планирали ли сте скоро и с кого?

ББ: Разговарях и с президента Ердоган, и с премиера Йълдъръм. На ниво вътрешен и външен министър сме се разбрали – ежедневни контакти, защото, повтарям – те самите изнемогват. Самите изнемогват, самите турци в задържането на бежанската криза. Освен това имайте предвид, че извънредното положение им изсмуква огромни финансови ресурси. Имайте предвид, че градският транспорт е сега безплатен, реорганизират се. Това са огромни, стотици хиляди полицаи, жандармеристи, военни, които не носят принадена стойност, а само харчат. (Боже, каква аргументация! – б.р.) Това са огромни разходи на турската държава и, дет се вика, само това, че се опитваме да задържиме добри отношенията с тях, от време на време поглеждат и бежанския поток. Той не е техен проблем, напротив – ако си помислите, ако ние сме в Турция, ще ли кажете: дайте, ние ще ги държиме бежанците тука, пък за да не отидат в България или Гърция? Нали ше кажете: кво ше получиме за това? Опитайте се да се поставиме на тяхно място.

Ж: Какво ще получи Турция от България?

ББ: В момента не получава нищо. Но затова искам да кажа на тези аналитици, които всеки ден вече се опитват да се упражняват по темата, че ако не се полагаха тези усилия да запазиме добри отношения, просто (турците) нямат ангажимент към бежанската криза.