Читател на МИГNews твърди, че е осъден без вина. Публикуваме разказа на Данаил Лазаров без редакторска намеса:

„Здравейте,

казвам се Данаил Димитров Лазаров на 30 години от град Варна, Българин. Реших да Ви споделя за моя проблем, който имам и да Ви помоля за съдействие, който с каквото може тъй като това, което ми се случи не е правилно и честно според мен!   Това, което ми се случи е че аз бях несправедливо обвинен от българската прокуратура във Варна и в последствие осъден несправедливо на две инстанции.

Аз бях несправедливо осъден въпреки, че всички свидетели и основни потърпевши по случая са на моя страна като точно и ясно казват, че аз нямам вина за нищо и че нищо лошо не съм правил на никой по този инцидент и искат аз да бъда оправдан, но това не се случва и хората също се ядосват заедно с мен! Всичко тръгна от районния съд във Варна, където се гледа делото за първи път и там бяха разпитвани свидетелите потърпевшите по случая и там основната свидетелка-потърпевша, когато даваше показания НЕ е била разбрана правилно и е допусната грешка при записването на нейните показания в протокола, тъй като тя е възрастна жена на преклонна възраст от 85 години и има сериозни проблеми със слуха.

Но тя, аз, майка ми, моя съпроцесник и един независим свидетел, който е присъствал на делото твърдим, че сме чули и видели свидетелката да казва неща, които НЕ са били записани в протокола от него ден, както и че в протокола НЕ е записан определен въпрос на съдията към въпросната свидетелка. От там вследствие на това объркване и грешка мен ме осъдиха несправедливо! Това провокира и двама от основните свидетели да пуснат молби до окръжния съд във Варна с които изразиха тяхното НЕ съгласие с това аз да бъда осъден и обясниха, че искат да бъдат разпитани отново пред съда на делото за обжалването, защото специално за 85 годишната свидетелка тя твърди, че не е била разбрана правилно от районния съд и вследствие на това са ме осъдили несправедливо. Всички свидетели искат да ми помогнат, защото знаят, че аз нямам вина за нищо и че не съм виновен за нищо. Затова пускат жалби по делото, но техните думи остават не чути! Затова пиша до Вас ако може някой да ми помогне и съдейства по този крайно неприятен казус.

Сега ще обясня за какво става въпрос и за какво ме осъдиха.

Още през 2013 година двама мои приятели на по 20 години по това време, които аз познавам от 14 годишни, а сега са на по 23 години вече, като единия е работил при мен, а другия ми е съсед по квартал били в някакво казино във Варна късно вечерта и там решили от вън да набият и да вземат телефона и 25 лева на някакво друго момче на техните години, защото били употребили марихуана и алкохол и след това избягали. След това обаче пострадалия пуснал жалба в полицията и от там задържат едното от двете момчета това, което им е по близо по район, и го разпитват в полицията.

Там дознателите започват да го лъжат с техните стандартни методи и способи, че уж другия му приятел вече го е издал за грабежа и го е натопил него и т.н.. като в същия момент обаче тъй като полицията реално нямала пряк страничен свидетел на инцидента и за да си намерят свидетел решават да извършат те самите престъпление като предложат на въпросния задържан сделка. Тя се изразявала в това, че ако той сега в момента признае всичко на полицията и прехвърли цялата вина върху другия си приятел и свидетелства после пред съда срещу него, то тогава него щели да го направят от съучастник в свидетел и така той щял да се отърве.

При това положение той се съгласява и дава показания пред дознателя като прехвърля цялата вина от случилото се само на другия си приятел. Така полицията имат потърпевш и вече си имат и свидетел на инцидента и могат директно да привлекат като обвиняем втория участник в грабежа, но вече директно за да му повдигнат на него само обвинения за извършеното. След като това се случва моя приятел на име Георги, който е обвинен за грабежа се ядосва на факта, че другия наш общ приятел на име Веселин е казал в полицията лъжливи показания и е прехвърлил цялата вина само на него и затова решава да отиде да говори с него защо е постъпил той така след като и двамата са извършили грабежа.

Георги идва при мен в моя офис, който е близо до районното управление след като е бил обвинен за деянието и ми споделя за своя проблем и ме моли да го заведа при Веско да говори с него защо той е направил това спрямо него по този начин. Тук обаче искам да подчертая, че Георги беше видимо много ядосан на Веско и дори искаше да го бие заради несправедливата му постъпка. Георги ми сподели, че нямал против да поеме своята отговорност от извършеното, но се ядосал на факта, че Веско излъгал в полицията по такъв начин и прехвърлил цялата вина за стореното само на Георги, което не били истина и не било честно да се получава така. Тогава първоначално аз му отказах да го заведа до Веско, но той ми заяви, че ако аз не го заведа той сам щял да отиде пред блока му, защото знаел кой е блока и там щял да разпита момчетата около блока, къде живее точно Веско и те ще ли да му кажат и така пак щял да го намери.

Тогава аз се замислих и тъй като знам, че Георги е способен на това понеже си го познавам от години реших и аз да съм там наистина за да не направи нещо лошо Георги на Веско в момент на гняв и ярост и тъй като аз познавам и двете момчета от години, а с Веско сме дори съседи тъй като живеем в един и същ квартал през няколко блока само аз реших да отида и аз там като гарант, че няма да има бой или насилие, а само ще си говорят и между тях ще има само диалог. Тогава аз предложих сделка на Георги и му казах, че ще го заведа до Веско, но само ако ми обещае, че няма да го бие, а само ще си говорят и това е. Той се замисли, но се съгласи и ми обеща накрая и затова отидохме като взехме с нас още един наш общ приятел, защото и аз не знаех точния апартамент на Веско, а другото момче с нас знаеше, защото са приятели от години с Веско и дори живя в апартамента на Веско известно време.

И тримата, които отидохме във Веско сме му дългогодишни приятели като аз съм най голям на години. Веско често идва с моя офис, където ми е искал пари на заем и аз съм му давал и съм му помагал много пъти и до сега той никога не е виждал нищо лошо от мен. Когато отидохме пред блока първия път аз си останах в колата долу, а те двамата отидоха до апартамента на Веско. Качиха се Георги и другото момче на име Красимир, но бързо след това се върнаха в колата долу при мен, защото баба му на Веско казала, че него уж го нямало в тях. Малко след това обаче те двамата видяха Веско на терасата и решиха отново да се качат до горе и тогава Красимир ме помоли и предложи и аз да се кача с тях за компания. Аз първоначално отказах, но той продължи да ме моли и аз се съгласих накрая.

След като се качихме тримата горе Георги звънна на вратата и отвори бабата на Веско. Тя отново каза, че го няма и тогава обаче всички ние чухме гласа на Веско от вътре и Георги започна да му вика да излезе да не се крие, че знае, че той е вътре. Тогава Веско излезе от хола в коридора и каза на баба си да на пусни. Тогава Георги влезе, но при влизането си просто така леко, небрежно с тялото си бутна бабата на Веско, но НЕ я е блъскал с ръце умишлено или нарочно, а по скоро това беше едно небрежно допиране, бутане на телата на двама човека при влизането през тясната входна врата. След това бабата каза аз да не влизам, но аз и казах, че не съм и искал да влизам, защото аз нямам нищо общо с техните проблеми и деяния, а просто съм дошъл като гарант да не стане нещо лошо между двете момчета тъй като са ми приятели, но Веско сам пожела и аз да вляза вътре, защото го е страх от Георги и не иска да остава с него сам там, а знае, че аз съм по голям и на години от всички тях и знае, че се познавам от години с Георги и допълнително, че с Веско сме приятели и ми има доверие и вяра и от там е уверен, че ако случайно нещо стане аз ще го защитя и предпазя от Георги и затова той сам каза на баба си пред всички нас тя да ме пусне и мен за да не говорим на вратата всички да ни чуват и бабата ме покани да вляза. Третото момче не влезе, а слезе долу, защото него го изгониха. Веско на покани в хола и те двамата седнаха да си приказват на масата един срещу друг, а аз стоях отстрани седнал на един фотьойл и си гледах телефона. Когато влязохме в апартамента по това време бяха Веско, баба му и приятелката му.

Обаче още, когато Георги е звънял на вратата първия път Веско от вътре е извикал полицията, защото се е страхувал от Георги. И когато ние вече бяхме вътре и те си говориха дойдоха от полицията. Полицаите обаче се изненадаха и учудиха за какво ги викат след като там виждат една нормална обстановка без насилие или агресия, а просто двама човека си стоят нормално на една маса и си говорят. Привикаха всеки един от тях да ги разпитат в другата стая и после на нас казаха, че трябвало да отидем до районното за справка и ние отидохме. Там на задържаха за 24 часа и после ни повдигнаха обвинения за едно кило престъпления, но в последствие от прокуратурата свалиха част от тези обвинения и оставиха на всеки ни по две обвинения само.

Като тук искам да кажа, че още в районното управление, когато щяха да ни повдигат обвиненията и дойде моя първи адвокат по то време дознателката, която водеше разследването му казала, че ако аз се съглася да свидетелствам срещу Георги то на мен нямало да ми повдигат обвинения, а съм щял да стана свидетел ако ли не и аз съм щял да бъда обвиняем на равно с Георги. Тогава аз обясних много точно и ясно на моя адвокат, че не мога да направя такова нещо, защото това ще е лъжа и измама от моя страна ако го направя, защото тогава аз отидох там именно като гарант, че няма да име нито насилие, нито нищо лошо или нередно и именно благодарение на моето присъствие там насилие е нямало и нещо лошо не се е случило и затова аз просто не мога да лъжа и да казвам, че нещо лошо се е случило и т.н.. след като не се е случило! Тогава адвоката ми каза, че ще бъда задържан за срок до 72 часа в ареста и ще ми бъдат повдигнати обвинения и аз му казах добре щом се налага. Едното обвинение беше за влизане със сила в чуждо жилище, а другото за склоняване на човек към лъжесвидетелстване и още едно за това, че престъплението било уж извършено като продължавано престъпление.

В последствие обаче в районния съд за последното обвинение аз бях оправдан, но по другите две бяхме признати за виновни аз и Георги. Като всичко това се е случило в такъв вид, защото в същата тази полиция в лицето на второ РПУ на МВР-Варна вече познават Веселин и знаят, че той е „мек“, страхлив и податлив на манипулация и отново решили да използват неговия страх за да набутат нас здраво и сериозно и дознателите по думите на Веско започнали умишлено и нарочно да го плашат с думите, че той сега видял, какво е искал да му направи Георги и как е отишъл в тях да иска да го пребива и т.н.. и му обяснявали, че ако той сега искал повече Георги да не се занимава с него и да не може да идва в тях Веско трябвало да подпише всичко, което дознателите напишат, защото те знаели, какво и как да го напишат за да издържи за пред прокуратурата и после пред съда за да бъде Георги осъден иначе ако ли не те още утре трябвало да го пуснат, защото нямали да имат законно основание да го държат повече от 24 часа и той щял да дойде след това при него още по ядосан и да искал да го пребива и т.н.

И тогава Веско се съгласил като казал и на баба си и на приятелката си да подпишат всичко, което напишат дознателите, защото те знаели, какво да направят за да се оправят нещата. До тук всичко хубаво обаче полицаите, когато писали обвиненията за Георги в показанията на Веско, баба му и приятелката му срещу нас дознателите, каквото описали в протоколите за разпит и в каквото обвинили Георги, такова абсолютно преписали и на мен на равно с него! Именно и затова накрая и двамата с Георги получихме едни и същи присъди. Аз една година затвор ефективно, а той една година и три месеца затвор пак ефективно! Когато тръгна делото срещу нас и започнаха да викат в съда за разпит всички свидетели Веско разбра и осъзна, какво е направил спрямо мен и му стана много неприятно и гадно от това, че аз също съм обвинен, а реално аз НЕ съм му направил нищо лошо, а отидох в тях само за да го предпазя той да не бъде бит и именно заради моето присъствие там тогава до насилие НЕ се стигна и нямаше нито бит, нито наранен човек, нито пострадал, нито някаква щета просто нямаше нищо лошо в следствие на нашето отиване там и той знаеше, че благодарение на мен Георги не му направи нищо.

Именно, затова той сам реши да ми помогне на мен, защото знае, че аз нямам вина за нищо и ми обясни, че полицаите сами са написали всичко срещу мен и Георги и това се вижда, защото термините, думите и стила на мислене и писане в показанията му НЕ са думи и мисли присъщи на един 20 годишен по него време тревоман, гамен, който дори не ходи на училище, а по скоро са най-малкото на полицай или юрист и са написани така за да издържат пред прокурор и от там да бъдат достатъчни за повдигане на обвинение пред съда. Но Веско в последствие именно осъзнал постъпката и грешката си сам поиска да ми помогне на мен да се оправя от този случай като разкаже истината пред съда. Баба му е 85 годишна жена, а приятелката му също е на неговите години. Веско сам ми предложи и поиска да кажа на моя адвокат той да го разпита пред съда и така той да обясни защо е „давал” такива показания срещу мен в полицията и така той да може да разкаже, че полицаите са го подвели и са се възползвали по това време от неговия страх и уплаха и че те са написали всичко и само са го накарали да подпише. Аз обясних всичко това на моя адвокат, но той не знам защо отказа да се възползва от това с думите, че сега нямало смисъл от това, защото така само ще ли да се намесят и полицаите и нещата да станели още по големи и бавни.

Веско и приятелката му обаче започнаха да казват истината по случая пред районния съд на делото и в новите си показания се опитваха да ме оневинят мен, защото всички те знаеха, че аз нямам вина за нищо и че реално аз НЕ съм направил на никой от тях нищо лошо! Бабата обаче тъй като е 85 годишна старица, която има проблеми със слуха, когато трябваше да дава показания пред районния съд започна първоначално да говори в множествено число тъй като ние бяхме трима човека и това ми изигра на мен лоша шега, защото заради това, че тя говореше в множествено число съда възприе, че всичко, което е казала се е отнасяло и за мен! Макар, че съдията по едно време, когато бабата даваше показания и зададе много точен и недвусмислен въпрос, който беше следния: -„моля посочете кой точно от двамата подсъдими ви бутна“ и тогава бабата се обърна пред всички хора в залата и посочи само Георги с думите: -„ето това по слабичкото момче с черния анцуг то ме блъсна“. Тук аз държа да Ви кажа, че бабата НЕ ме е посочвала мен и за това има и свидетел, който беше по това време в съдебната зала и чу и видя, какво казва бабата и кого посочва, както и майка ми видя това и моя съпроцесник, моя адвокат и аз също! Но не знам защо това НЕ беше записано в протокола от него ден по делото.

Този точен и конкретен въпрос на съдията не беше записан в протокола! А отговора на бабата не беше записан точно. Отговора на бабата фигурира в протокола, но по друг начин и там е посочено, че бабата уж казва, че и аз съм я блъснал да падне, а това не е така по нейни думи и по наши също, защото бабата изобщо не е падала! Именно заради това разминаване и пропуски в разпита на бабата аз преди няколко дни се обадих по телефона на секретарката на състава, която е писала протокола него ден и поисках обяснение защо това се е случило така, но тя не можа да си спомни точно и ми каза свидетелката, която твърди, че има разминаване от истината да си пусни жалба по случая. Бабата твърди, че мен НЕ ме е посочвала никъде, че съм я бутнал и аз и затова казва, че или не е била разбрана правилно от съда или тя не е чула правилно някой от въпросите на съдията и в следствие на това е дала друг грешен отговор, но уверено твърди, че мене НЕ ме е посочвала да съм я бутнал и за това нейно твърдение има и независим свидетел друг наш общ приятел, който вече Ви споменах, че беше в залата по това време и чу и видя всичко и сега бабата, Веско, приятелката му и свидетеля от съдебното заседание пуснаха собственоръчно написани с химикал жалби от техни имена до Апелативния съд на Варна в които изразяват своето НЕ съгласие с това аз да бъда осъждан, защото обясняват, че аз нищо лошо не съм направил на никой.

Като бабата и нейния внук Веско пуснаха първоначално веднага след делото в районния съд молби до окръжния съд на Варна, че искат да бъдат разпитани повторно, защото явно не са били разбрани правилно от първия съд и в следствие на това аз съм бил осъден несправедливо като бабата се жалва и от това, че никъде не ме е посочвала мен за това, че съм я бутал. Съда обаче не изпрати призовки на двамата свидетели да се явят на делото за обжалването в окръжния съд, но бабата сама пожела да дойде с нас и да даде показания пред съда. Така и стана тя даде показания и потвърди всичко написано в молбата си и обясни, че явно е станала грешка в районния съд, когато е давала показания или е била разбрана погрешно, но ясно заяви пред окръжния съд, че аз НЕ съм я бутал и НЕ съм виновен за нищо, а бях поканен да вляза вътре от нея и от нейния внук!

Съда е изслуша, но накрая в решението си отговориха, че вече не и вярвали на думите и т.н.. Вие може да прочетете точно всичко това по делото. Това ядоса и мотивира всички свидетели и потърпевши по това дело да изпратят жалби до Апелативни съд в моя защита. В общи линии това е случая и тука се касае за една грешка на Веселин възникнала още в началото, когато е „давал” показания в полицията и за нарушение извършено от органите на полицията за да имат повече обвиняеми и случая да стане по голям, по тежък и по сериозен и така да ни бъдат повдигнати по сериозни обвинения по член за съучастие, където и наказанието съответно е по голямо и да ни се навреди с това максимално. Но Веско и всички други осъзнали грешката си сега им тежи това на съвестта и искат да оправят нещата, но….

Затова се обръщам и към Вас ако можете да ми помогнете по това нелепо дело в което аз влязох като обвиняем само, защото исках да помогна на двама мои приятели да НЕ се избият по между си и накрая и аз го отнесох без да имам вина за нищо и без да съм направил на никой нищо лошо! Мене на това ме е яд и за това се ядосвам, че поне наистина ако бях направил нещо лошо аз поне щях да знам за какво ще лежа, а сега така, какво се получи?!? Отиваш да помогнеш на двама твои дългогодишни приятели да не се избият и накрая и ти го отнасяш без вина за нищо. А аз дори не пуша тютюн и не пия алкохол и НЕ съм лош човек…! Имам си собствен бизнес и работя. Изплащам голям банков ипотечен кредит и т.н.. „