Ново проучване разкрива, че предложеният от министър Петър Москов данък “вредни храни” среща масово неодобрение. 80% от българите смятат, че не е работа на държавата да ни наказва с данъци и че всеки сам трябва да решава коя храна е полезна и коя не, показва национално представително изследване на международната агенция TNS.

64% от анкетираните категорично не одобряват храни и напитки да се товарят с допълнително облагане само защото са по-солени, сладки или мазни. Освен това хората изобщо не вярват, че наказателният данък за определени продукти ще постигне рекламираните от д-р Москов цели – по-здрава и по-стройна нация и повече пари за спорт и профилактика.

Всъщност едва 26% от българите очакват, че приходите от налога “вредни храни” реално биха отишли за спортни зали и площадки и за кампании за здравословно хранене. Обратно, 79% са убедени, че авторите на идеята не са загрижени за здравето на хората, а се опитват да докарат повече бюджетни приходи, за да могат да харчат повече. В коментар за тв “Блумбърг” бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев посочи, че в бюджета на ресорното министерство за догодина парите за профилактика, промоция, диагностика и лечебни дейности са намалени, а в същото време административните разходи са увеличени значително – с 1.7 млн. лева.

А икономистът Красен Станчев прогнозира, че поскъпването на “вредните” храни би върнало българите към “икономиката на бурканите” от края на 80-те години на миналия век, когато е бил и пикът на потреблението на сол. Компании, които произвеждат у нас, ще затворят заводите, смята доц. Станчев. Около 80% от участниците в проучването на TNS се опасяват точно от това – че данъкът ще удари съвестните фирми, които ще трябва да свиват бизнеса си и да съкращават работни места, а други ще се опитат да “избият” данъка, като влагат по-евтини, но и по-некачествени съставки.