– Г-жо Буруджиева, защо се стигна до опозиционната подписка на 50-те социалисти срещу Корнелия Нинова, изплъзва ли се властта от ръцете на лидера на левицата?
– Тази подписка в БСП не е нещо уникално. И друг път се е случвало към ръководството на партията социалисти да се обръщат по този начин. Ситуацията изглежда така заради самите реакции на лидера ѝ. Това, което бе сътворено по отношение на подписката, вече беше уникално и безпардонно. Получи се една невъзможност да си представиш как общуваш със собствените си членове и най-вече с хората, които са в ръководството на тази партия. А то се нарича не „Изпълнително бюро“, а „Национален съвет“. Това е добре да се разбере от вашите читатели, за да видят какво точно се случва в БСП. Една много сериозна част от ръководството не е съгласна с начина, по който се управлява левицата, защото Националният съвет взима решенията, а Изпълнителното бюро е изпълнител на текущите задачи. Така е по Устав. Социалистите искат сериозен разговор, а им се отговаря с „добре дошли на Национален съвет“. Кой кого кани, не мога да разбера. Има едно объркване в главите на хората, които са около госпожа Нинова. Това говори за две неща – или не знаят какво правят, или вършат неща, които отлично знаят, че не трябва да се случват. Имайки актуалните властови ресурси в тази партия, те я превръщат в нещо, което не е. 50-те социалисти, които се подписаха под документа, просто се борят за партията си.
– Каква е съдбата на БСП, ще успеят ли социалистите, които са срещу кръга около Нинова, да си я отвоюват?
– Това са хора, които продължават да са лицето на БСП, а то не може да се подмени с лека ръка като някакъв самодеен пиар в социалните мрежи. Процесите в партията са много сериозни и в същото време диалогът е все по-невъзможен. Затова се получава и тази публичност на опита да се води разговор в левицата, защото хората от БСП знаят, че ако си в свитата на ръководството, няма да имаш проблеми. Няма да има значение каква членска маса имаш, дали правиш събрания с избирателите си и дали хората знаят какво си решил да правиш. В БСП винаги се е толерирала смелостта да критикуваш. Тя е партия, в която, ако имаш мнение, няма непременно да получиш наказание. По 4-5 пъти се поставя въпросът на Национален съвет как да се правят събрания, за да се махне ръководството, докато най-накрая при липсата на кворум и чрез манипулации се взимат решения и се смачкват неудобните. Немощта в ръководството е свръх видна. Не искам да коментирам „Визия за България“ дори, както и напъните да приличаме на този или на онзи. В момента политиката се прави на принципа „имаме един модел и сега ще му подръжаваме, защото така е успешно и си мислим, че ще ни се получат нещата“. Това е поведение на възраст около тийнейджърската, когато се формира поведението на децата, докато израстват като личности. Хубавата новина е, че лидерът на БСП израства като личност, но процесът отдавна трябваше да е приключил. Корнелия Нинова няма собствена визия, позиции и характеристики, които се доближават на тези на водач. В момента виждаме следване на поведенчески модели. Макрон се обяви за новия Наполеон. Този тип следване на исторически успели личности е едно, а да се правиш на Бойко Борисов и на Виктор Орбан, съвсем друго.
– Корнелия Нинова сама ли избира този модел на поведение, или това са опорни точки, които получава от Русия?
– Нямам представа и винаги съм се пазила да не навлизам в теории на конспирациите. Виждайки накъде се насочва влиянието на Русия на Балканите, а и в цяла Европа дори, не мисля, че България е този титаничен фокус, към който Кремъл изсипва всичките си сили и мощ. Доколко са динамични връзките между Корнелия Нинова с Русия, дали от там ѝ задават дневния ред, аз не мога да кажа. Много често в политиката простите обяснения са по-близки до реалността. В повечето случаи нещата се дължат на характер, на настроение, на наличие или на липса на компетентност и дори на инат. Като млада демокрация, при нас липсата на устойчиви правила и изисквания от страна на обществото към определен тип поведения виждате до какво води. В политиката често имаме хора, които меко казано не само не разбират, а трудно могат да осъзнаят какво означава да си политик – като поведение, изказ и мислене. При госпожа Нинова големият проблем е, че тя не може да разбере, че като политик, тя трябва да ходи две крачки пред хората и ако може, пред опонентите си, а не да тича постоянно след тях. Тя е на принципа на хората, които стоят постоянно в социалните мрежи. Когато се появи някаква новина там, те искат първи да го лайкнат – чели, недочели, разбрали, недоразбрали… Но те са там. Хиляди се записват да участват в някакви протести, но всъщност отиват 20 души. Тази идея на бързата реакция да си първи подведе включително и вицепремиера Валери Симеонов, който говори за майките на децата с увреждания. В случая с БСП не може да искаш вот на недоверие, да сваляш едно правителство, да не успееш да проведеш сериозен дебат и да обвиняваш опонента си, който не се съобразява, че живеем в парламентарна република. Не може в момента, в който си задал всичките тези въпроси и говори министърът на образованието в парламента, да излезеш и да правиш трибунки в кулоарите, защото от Нинова се очаква да води сериозен политически дебат. Ако искаш да покажеш, че не го водиш всъщност, няма по-добро средство от това, което прави БСП в Народното събрание.
– Програмата „Визия за България“ ли беше капката, която преля чашата и се изчерпи търпението на опозицията в левицата?
– Учудвам се как може Корнелия Нинова и близките ѝ съпартийци да заявят пред избирателите с „Визия за България“ – „Ние идваме при вас, за да ни кажете какво да правим“. Ако ти не можеш да покажеш на хората какво да правят, за какво да гласуват тогава? Излиза, че самите те могат да се управляват и нямат нужда от политиците. Нали това е политиката и демокрацията – да видиш един набор от кандидати за властта и си избираш онзи, който най-добре според теб може да свърши работа.
– Корнелия Нинова трябва ли да подаде оставка, или тя ще бъде гласувана на следващия конгрес от другарите ѝ?
– Категорично е дошло времето БСП да се изкаже ясно за своя характер – дали е лява партия, защото това ръководство подменя ценностите и по-скоро се бори активно срещу тях. След това трябва да каже какво ще прави организационно, как ще укрепва, ще настоява ли да е масова партия, ще бъде ли една парламентарна формация със структури и организация, която е активна и печели избори. БСП трябва да е силна там, където има най-много избиратели. Партията трябва да каже може ли с Корнелия Нинова да се случат тези неща. Въпросът за председателя в БСП никога не е стоял на първо място. Искам да се противопоставя на ръководството на левицата, което се опитва да прави властови дебат. Тя обаче сама по себе си я няма, особено в БСП. Трябва да се проведе дебат можем ли с този лидер да вземем властта и с кого ще я вземем. Ръководството на социалистите успя да ги изолира от ПЕС. Ако Сергей Станишев не е лидер в Европа, тази изолация щеше да е изключително видима за хората. Освен това, БСП е изолирана и от българските политически процеси, защото там тя има само влачене по течението и пиар снимки. Ситуацията е малко като при възрожденците, които казват на хората „тук ще имате мост“, а те отговарят „ние нямаме река“. Освен всичко друго, БСП е изолирана и вътре в себе си. Водят се битки и се ловят враговете с партийни билети, за да се унищожат.
– Коя е по-силната опозиция на Бойко Борисов – БСП или Волен Сидеров?
– Един от проблемите на това управление е, че няма сериозна опозиция. Волен Сидеров винаги е успявал да намести партията си на добро ефективно електорално поле, от което да изкара резултат, което го вкарва в парламента. Досега това препозициониране на „Атака“ ми прилича на подготовка за догодина, когато ще има евроизбори и местен вот. Волен Сидеров е силен на национални избори. Започвам да си мисля, че патриотите стратегически залагат идеята, че Бойко Борисов няма да ги изтърпи като партньори във властта с поведението си и искат нарочно да развалят коалицията. Когато хората те изпращат във властта, искат да им свършиш работа. В противен случай има два варианта – или ти им казваш, че работиш, а те не вярват, или да им говориш, че ще помагаш в бъдеще. БСП може да бъде сериозна опозиция на тази власт, ако каже какво например е алтернативното мислене за здравеопазването? Защото аз не го виждам. Освен ако Корнелия Нинова и депутатите ѝ не са чули нещо от срещите с народа, тъй като по време на дебатите за вота на недоверие, поне аз не можах да чуя аргументи.
– За какво тогава „столетницата“ прави този вот на недоверие, в който дори и депутатите ѝ не вярват, че ще мине?
– БСП поиска вот на недоверие, което означава просто, че шест месеца няма да може да се занимава с проблемите на здравеопазването и отново да иска оставката на правителството по тази тема. Левицата на практика се превръща в сътрудник на кабинета. БСП иска дебат, който е много важен за ГЕРБ и по този начин ще го легитимира. На всичкото отгоре, социалистите нямат позиция, която да се откроява. Давам ви друг пример. За България е много важно какво се случва в Македония. Да сте чули някаква реакция от страна на БСП по този въпрос? Поне аз не съм. Не можем да говори за сериозен подвижен политически субект, камо ли за опозиция от страна на БСП.
– Каква е ролята в политическата карта на Румен Радев и защо остава усещането, че вече близо две години той не може да се еманципира от БСП?
– За гражданите вероятно, особено за десницата, е важно да видят „развода“ между Румен Радев и БСП. Първо обаче сватба не е имало. Левицата подкрепи кандидатурата на човек, който не е член на партията. Тя до голяма степен е допринесла за неговия избор чрез кампанията и участието си в нея. Публичен разрив и демонстративни отношения на нетърпимост с лидера на БСП от страна на държавния глава само биха донесли изключително неуважение на всички леви хора. Не забравяйте, че човек, който ти забива нож в гърба, без да си му направил нищо лошо, никога не се третира добре. Това не може да го направи един български офицер или президент. Защо трябва демонстративно Румен Радев да къса или да се еманципира? Аз нямам спомен в служебното правителство да е имало някакво блестящо представителство на БСП.
– На 9-ти септември през 2016 г. Корнелия Нинова доведе Румен Радев, за да го представи официално като кандидат-президент. Това не е ли достатъчен мотив хипотетично той все още да изпълнява опорните точки на „Позитано“ 20?
– Когато човек е толерантен, се случва да попадне на някоя снимка с друг, който не трябва да е до него. В българската политика това също изплува понякога. Президентът Румен Радев правилно не обижда избирателите си, или поне една голяма част от тях. Не мисля, че има изключителна топла връзка и зависимост, както и синхрон в политиката. Аз вече ви казах – как да има зависимост на Радев от Нинова, когато в БСП няма политики? Държавният глава може да работи с всяка партия, която му представи политики в полза на българските граждани. Тогава никой няма да има учудване. Търпеливостта, с която се отнася г-н Радев към ръководството на БСП, за мен е въпрос на възпитание и на коректност, отколкото на сътрудничество и на взаимодействие, за което десницата говори.
Васил Василев, “Фактор”
