Турският президент Реджеп Еродаган е поел ангажимент турските граничари да “затворят” границата си за мигранти към България. Това стана известно от думите на вицепремиера и служебен вътрешен министър Иван Демерджиев пред NOVA. Той разказа за посещението на българския президент Румен Радев в Турция преди дни. В делегацията от наша страна бяха няколко министри, между които и Демерджиев.
„Това, което касае справянето с мигрантския натиск и управлението на границите, бе подробно коментирано. Ние охраняваме голяма част от сухопътната външна граница на Европейския съюз и най-големия Контролно-пропускателен пункт в Европа“, уточни служебният вицепремиер и вътрешен министър. Ердоган даде указания на турския вътрешния министър, че границата трябва да бъде затворена – тоест натискът да се поеме от турските части, подчерта Демерджиев.
По думите му до момента почти целият мигрантски натиск е възпиран от българската страна на граница. Турската страна ще бъде още по-активна. Те ще доставят сили, ще патрулира турската жандармерия, за да не се позволява на големи мигрантски групи да преминават границата, уточни Демерджиев.
Водени са разговори и за двустранна работа по отношение на модернизирането на трите гранични пункта между България и Турция – “Капитан Андреево”, “Лесово” и “Малко Търново”. Планира се да се пусне железопътен транспорт от Одрин до Ямбол през КГПП-Лесово, каза още министърът. Има идеи и за магистралната отсечка.
“Турската страна изрази готовност да посочи техни фирми, които да се справят с това. Може да се ползва европейско финансиране, което България пое ангажимент да осигури”, каза още вътрешният министър.
Инцидентът бе разследван от българо-турска смесена комисия, която излезе с извод, че изстрел от българска територия няма, каза Демерджиев във връзка с разследване на европейски медии, в което мигрант твърди, че е ранен при изстрел от български граничар.
„Тези разследвания са се готвели отдавна, излязоха точно дни преди решението на Съвета на европейския съюз за Шенген“, напомни министърът и още веднъж повтори, че категорично няма стрелба от българска територия.
Продължава разследването на случая с убития граничен полицай край Елхово. Турция проверява версията дали зад случая не стои много сериозен контрабанден канал, но без да бъдат събрани категорични доказателства, всички разговори по темата ще бъдат спекулации. Двамата овчари може би не са просто овчари, каза още Демерджиев.
От думите му стана ясно, че всички полицаи и военни, които патрулират на оградата на границата, ще бъдат снабдени с дълго оръжие и бронежилетки. Ще бъдат доставени модерни и леки уреди за нощно виждане.
Демерджиев коментира и решението на Нидерландия и Австрия да гласуват “против” членството на България в Шенген. С това решение Европа унизи себе си, защото показа, че не е готова да изпълнява собствените си правила. Нидерландия не може да очаква доклад по механизъм, който е отпаднал преди няколко години. Ние няма как да изпълнил подобно изискване, защото такива са правилата на Европейския съюз, обясни вътрешният министър.
На въпрос дали е получавал покана от проф. Николай Габровски за участие в неговия състав на правителство, Демерджиев отговори: “Не съм получавал такава покана, но не бих и приел подобно нещо”.
От думите му стана ясно още, че са търсени за разговор други служители от МВР по повод сформираното от проф. Габровски правителство. Демерджиев отказа да даде подробности.
Бойко Борисов трябва да бъде попитан дали е провел срещи на високо ниво в Турция, където да са му казали да направи правителство с ДПС. В кулоарите дочувам, че е имал среща с Ердоган. Това каза Стоян Михалев от „Демократична България“ в „Твоят ден“.
„Очевидно е, че между ГЕРБ и Радев са настъпили мир и синхронизация. Борисов е ментално неустойчив, не може да се позиционира. Той е като една котка на Шрьодингер и във всеки момент изпитва колебание къде се намира. ГЕРБ, ДПС и БСП изведоха като основен приоритет на държавата ни връщането на хартиения вот“, смята той.
Според него по няколко от текстовете в Изборния кодекс трябва да бъде наложено вето.
„Кандидатурата на Габровски е насочена към третия мандат, като реверанс към БСП. Предлага се фигура, която не е политически ангажирана, защото това ще е формулата, зад която би застанала БСП“, подчерта Михалев.
Турският президент Реджеп Тайип Еродган започна съдебни действия срещу германски политик, който го нарече “малък канален плъх”, съобщи неговият адвокат, цитиран от “Дойче веле”. Волфганг Кубицки, заместник-председател на долната камара на германския парламент, е направил забележката във връзка с политиката на Турция за изтласкване на сирийски мигранти към ЕС.
Базираният в Кьолн адвокат заяви пред списание “Шпигел”, че наказателната жалба, която е подадена в град Хилдесхайм, съдържа твърдения за обида и клевета, след като Ердоган е бил “дехуманизиран” и “честта му е била накърнена” от коментара.
Волфганг Кубицки е член на либералната Свободна демократична партия (СвДП), която е в коалиция с левоцентристките социалдемократи (СДП) на канцлера Олаф Шолц и екологичната партия “Зелените”.
В жалбата се посочва, че терминът “канален плъх” принизява Ердоган като “морално деградирал и отвратителен”. В жалбата се твърди, че ответникът (Kubicki) не се е занимавал с фактическа критика, а единствено с клевета.
Кубицки направи забележката в понеделник, докато водеше предизборна кампания за изборите през следващия уикенд в северозападната германска провинция Долна Саксония във връзка с бежанската политика на Ердоган.
В жалбата се посочва също, че Кубицки косвено е обвинил Ердоган, че използва бежанците и мигрантите като оръжие за оказване на натиск върху Запада, което според адвоката му е очевидно невярно.
През март 2016 г., след като 1,3 млн. нелегални бежанци влязоха на територията на Европейския съюз – предимно през Турция – ЕС сключи споразумение с Анкара на стойност 6 млрд. евро за спиране на нелегалното пътуване на хора до гръцките острови и нататък.
Огромното мнозинство от мигрантите бяха сирийци, бягащи от конфликта у дома, които първо бяха намерили убежище в съседните Ирак, Ливан и Турция.
Германският политик заяви пред германската информационна агенция ДПА, че не се притеснява от евентуален правен спор с Ердоган. “Фактът, че от 2014 г. насам Ердоган е инициирал около 200 000 такива производства, всъщност говори за всичко”, каза Кубицки.
Той отбеляза още, че каналните плъхове са симпатични, но също така “умни и хитри”.
Posted on: септември 20th, 2022 by МИГ No Comments
Президентът на Турция Реджеп Ердоган е обещал 100 000 български изселници да гласуват за ДПС на предстоящите парламентарни избори, научи МИГNews.info.
Мощната подкрепа е била договорена в началото на август, когато формалният председател на партията Мустафа Карадайъ си изпроси среща с турския държавен глава. По време на разговорите, Ердоган е дал „зелена светлина“ държавните институции в южната ни съседка да подпомогнат организационно българските изселници да дадат вота си за ДПС на 2 октомври.
Освен това, депесарите са получили уверение от президента Румен Радев, че служебното правителство няма да създава пречки, ако в секциите в Турция отново бъдат регистрирани рекорди от рода на „3-а гласували за 1 минута“.
В движението са убедени, че в новия парламент ще имат между 38 и 40 депутатски мандата. При очакваната ниска избирателна активност, гласовете от Турция ще бъдат разпределени в райони, където ДПС няма твърд електорат като София, Враца, Видин, Ловеч, Ямбол и т.н. От тези МИР-ове се очаква депутати в 48-ото НС да станат протежета на Делян Пеевски.
Колко гласа от чужбина отиват в ДПС?
ДПС получава общо 336 306 гласа на първите избори миналата година – редовните избори на 4 април. От тези 336 306, гласовете от чужбина на ДПС са 23 004, или 6,84% от всички гласове.
На първите предсрочни избори, които бяха и втори за миналата година – на 11 юли, гласовете за ДПС са общо 292 514, като от чужбина идват 29 609. Това прави 10,12% от всички гласове. На изборите на 14 ноември 2021 г., когато имаше едновременно парламентарен и президентски вот, ДПС получава общо 341 000 гласа на парламентарния вот. Мустафа Карадайъ пък получава 309 681 като участник в президентските избори.
На 14 ноември при вота за парламент ДПС получава 87 743 гласа от чужбина – или 25,73% от всички гласове за партията. Мустафа Карадайъ пък получава 87 083 гласа за президент от чужбина.
Posted on: септември 17th, 2022 by МИГ No Comments
В близко бъдеще една четвърт от доставения в Турция руски природен газ ще се плаща в рубли. Това съобщи руският президент Владимир Путин на среща в Самарканд с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, предадоха информационните агенции, цитирани от БТА.
“В близко бъдеще трябва да влезе в действие нашата договореност за доставките в Турция на природен газ от руски произход при заплащане на 25% от тези доставки в руски рубли”, каза Путин.
Той изрази надежда, че по-голямата част от храните по зърнената сделка ще отиде за най-бедните страни. Путин благодари на Ердоган за приноса на Турция в сключването на споразумението за износ на украинско зърно. Той отбеляза, че засега значителната част от това зърно не отива при най-бедните и каза, че се надява това да стане занапред съгласно продоволствената програма на ООН.
Турският президент Реджеп Ердоган се стреми към още по-близки финансови отношения с Русия, за да стабилизира проблемната икономика на страната преди изборите следващата година. За това информират турски представители, пожелали анонимност, пред Bloomberg. Те посочват, че сред целите му са ценови отстъпки и плащания в лири за внос на енергийни продукти.
Разходите на Турция за природен газ се очаква да надвишат 50 млрд. долара тази година, като Русия е най-големият доставчик на страната.
По време на среща с руския президент Владимир Путин в петък Ердоган е заявил, че иска отстъпка от 25% от цената на природния газ, както и сделка, че Анкара може да плати част от задълженията в лири, коментира високопоставен представител, директно запознат с въпроса.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза във вторник, че Русия прекъсва потоците на природен газ към Европа в отговор на санкциите, добавяйки, че Европа “жъне това, което е посяла”, цитира думите му Ройтерс.
Страховете в Европа за недостиг на газ и студена зима се увеличиха, след като Русия обяви, че газопроводът “Северен поток-1” ще остане спрян “по технически причини” – твърдение, което Европа отхвърля.
Русия спря за неопределено време потоците през тръбопровода “Северен поток 1” и спря или намали значително доставките по три от най-големите си газопроводи на запад след нахлуването в Украйна.
“Европа всъщност жъне това, което е посяла”, каза Ердоган пред репортери в Анкара във вторник, добавяйки, че санкциите са накарали Путин да си отмъсти, като използва енергийните доставки.
“Путин използва всичките си средства и оръжия и най-важното от тях е природният газ. За съжаление, макар да не бихме искали това, но – такава ситуация се развива в Европа”, каза Ердоган.
“Мисля, че Европа ще изпита сериозни проблеми тази зима. Ние нямаме такъв проблем”, добави той.
Турция, членка на НАТО, се опитва да намери баланс между Москва и Киев, като критикува инвазията на Русия и изпраща оръжия на Украйна, като същевременно се противопоставя на западните санкции и продължава търговията, туризма и инвестициите с Русия.
Турция, която има черноморски граници както с Русия, така и с Украйна, заяви, че присъединяването към санкциите срещу Русия би навредило на и без това затруднената й икономика и твърди, че е съсредоточена върху усилията за посредничество.
Турция получава руски газ по два газопровода – “Турски поток” и “Син поток”.
От месеци вече Гърция и Турция водят гранични спорове. Сега президентът Ердоган наля ново масло в огъня, като напомни за унизителни исторически поражения на гърците. Ще има ли война? Докъде може да стигне Ердоган?, информира “Дойче веле”.
Изложението “Текнофест” е нещо като институция в Турция. Децата се възхищават на роботите, а учениците и студентите идват, за да се запознаят със съвременните технологични постижения и да представят своите изобретения. Най-голямо внимание винаги се обръща на произведените в страната бойни дронове.
“Ще платите висока цена”
Турският президент използва това събитие през уикенда, за да изпрати заплахи към Атина. “Ей, гърци. Спомнете си историята. Ако продължавате в същия дух, ще плащате висока цена. Не забравяйте Измир!”, предупреди Ердоган.
Турският президент напомня за 9 септември 1922 г., когато турски войници навлизат в пристанищния град Измир, който по това време е окупиран от Гърция. След това арменските и гръцките квартали на града са опожарени. Според различни свидетелства турците плячкосват магазините и домовете на малцинствата. Много хора са убити, докато опитват да избягат. И до днес отвоюването на Измир е кошмарен исторически спомен за гърците.
Ердоган обаче не спря дотук. “Когато му дойде времето, ще направим необходимото. Някоя нощ ще дойдем.” Той повтори тази заплаха и преди да отпътува на обиколка из Балканите днес. Очевидно бе, че става дума за гръцките острови, част от които се намират само на няколко километра от турския бряг. Според Анкара те принадлежат на Турция. В понеделник турският всекидневник “Сьозджю” назова общо 20 острова, за които се твърди, че били окупирани от Гърция след 2004 година.
Потенциален конфликт би помогнал на Ердоган да спечели подкрепа
Острите заплахи са резултат от един инцидент, станал на 23 август. Гръцка система за противоракетна отбрана С-300 е насочила мерника си към турски изтребители над Средиземно море. Турското министерство на отбраната видя в това враждебен акт. Гърция отрича това да се е случило. Въпреки това правителството и населението там приемат все по-сериозно турските заплахи. В понеделник много гръцки ежедневници излязоха със заглавия, цитиращи думите на Ердоган. Атина се опасява, че турският президент, който е подложен на силен вътрешен натиск, може действително да провокира Гърция към военен конфликт, независимо че това ще породи реакции от страна на ЕС и Вашингтон.
Подкрепата за управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган се свива всеки месец. Ако изборите се проведат скоро, едва ли ще ги спечели. Кризата с изконния враг Гърция обаче ще накара много от националистически настроените турци отново да застанат зад правителството.
И опозицията оспорва границите в Егейско море, начертани според Договора от Лозана от 1923 година и Договора от Париж от 1947 г. След разпадането на Османската империя островите Лесбос, Хиос и Самос, които са разположени само на няколко километра от турския бряг, стават част от Гърция. След Втората световна война Италия отстъпва Додеканезките острови на Гърция. В Лозанския договор е уговорена тяхната демилитаризация.
И Гърция има интерес от ескалация?
Ердоган се позовава на тази демилитаризация и предупреждава, че Гърция ще загуби суверенитета над островите, ако продължава да разполага войници там. Серхат Гювенч, професор по международни отношения в университета „Кадир Хас“ в Истанбул, предполага, че и Гърция има интерес от ескалация в отношенията с Турция.
Включената от гърците система за противоракетна отбрана, която според Анкара е била насочена срещу турските изтребители, може да провокира Ердоган сам да разположи система за противоракетна отбрана по турското крайбрежие. Преди три години Анкара закупи от Русия зенитно-ракетни комплекси S-400, но досега не ги е използвала заради санкциите, наложени от САЩ. “Ако турският президент вземе това решение, то ще доведе до нова сериозна криза с Вашингтон, която вероятно ще изолира Турция в рамките на НАТО”, смята Гювенч. За Атина това би бил външнополитически успех.
Дрънкане на оръжие или истинска опасност?
Професор Гювенч все пак не смята, че ще се стигне до същински военен конфликт, тъй като Турция и Гърция имат дългогодишен опит в двустранни провокации и дрънкане на оръжие. През годините двете страни са изградили канали за комуникация, които до момента са овладявали положението в силно напрегнати моменти и са предотвратявали насилие.
Въпреки това много наблюдатели в региона предполагат, че Ердоган ще използва и външнополитическа криза, за да остане на власт. Никой не може да предвиди докъде е готов да стигне.
Европа трябва да е благодарна на Турция за снабдяването с природен газ от Русия – това е заявил при срещата си с турския президент Реджеп Таип Ердоган президентът на Русия Владимир Путин, цитиран от Анадолската Агенция. Путин и Ердоган проведоха четиричасова среща в резиденция „Рус“ в Сочи. Разговорът между двамата лидери беше втория за последните 17 дни, припомня турската агенция.
В протоколната информация за разговорите в Сочи липсват изненади. Според “Вашингтон пост”, обаче, Путин е отправил тайно предложение към Ердоган, с надежда да заобиколи западните санкции с помощта на Турция.
В началото на закритата част на преговорите руският президент благодари на Ердоган за помощта в постигането на споразумение за доставките на зърно от Украйна:
„С вашето участие беше решен въпросът за доставки на зърно от Украйна и искам да ви благодаря.“ – заяви Путин. Държавният глава на Русия говори и за „Турски поток“, като го нарече един от най-важните пътища за доставка на руски газ за Европа.
„Бих искал да отбележа, че „Турски поток“, чието строителство ние с вас завършихме преди време, днес е една от най-важните артерии за снабдяване с руски газ.“ – каза Путин и добави, че потокът работи безаварийно и европейските партньори трябва да са благодарни на Турция за това.
Путин спомена, че се надява на подписването на меморандум за развитие на търговско-икономическите връзки. Ердоган и руският му домакин са обсъдили и обстановката в Сирия, на която Турция отделя особено внимание.
Втората за три седмици среща на двамата лидери даде самочувствие на Ердоган да изтъкне, че срещата в Сочи показва ролята на Турция и Руската федерация в региона.
Според „Вашингтон пост“, обаче, Путин е направил на Ердоган тайно предложение, с чиято помощ се надява да елиминира западните санкции срещу Русия. Според американското издание, на което се позовават и руски агенции, Москва е предложила на Анкара да й позволи да изкупи дялове в турските нефтопреработващи заводи, нефтените терминали и резервоари. Така в Кремъл се надяват да скрият истинския произход на нефта и да заобиколят ембаргото на Евросъюза.
Руската страна е помолила също Турция да разреши на промишлени компании да работят и извън границите на свободните икономически зони. Москва е отправила молба и за това няколко държавни турски банки да открият кореспондентски сметки за руските банки. Ердоган от своя страна се надява на Руско съгласие за провеждането на военна операция срещу кюрдите на територията на Сирия.
„Вашингтон пост“ коментира, че към този момент не може да се каже ще удовлетвори ли Анкара молбите на Русия, тъй като турските компании и банки могат да попаднат под заплаха на вторични санкции и да загубят достъпа си до западните пазари.
Високопоставен турски служител, в отговор на въпроси на американското издание относно руското предложение, не коментира подробностите, но казал, че страната му остава „отдадена на независимостта и суверенитета на Украйна“. Той е добавил, че Турция “по принцип се придържа стриктно към санкциите, наложени от ООН”.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пристигна в руския курортен град Сочи, където проведе двустранна среща с руския президент Владимир Путин, съобщи турският телевизионен канал TPT, цитиран от ТАСС.
По време на срещата Путин определи “Турски поток” като един от най-важните маршрути за доставка на руски газ за Европа, предаде БГНЕС. “Бих искал да отбележа, че “Турски поток”, чието строителство приключихме преди известно време, сега е една от най-важните артерии за доставка на руски газ за Европа”, заяви руският лидер, откривайки срещата с турския президент. Путин добави, че “Турски поток” работи гладко и европейските партньори трябва да са благодарни на Турция за това.
По време на официалното си посещение в Русия Ердоган е придружен от ръководителите на външното министерство, министерството на отбраната, Националната разузнавателна организация, министерството на енергетиката, министерството на финансите и министерството на земеделието и горите.
Преговорите между двамата лидери се съсредоточиха върху изпълнението на продоволствената сделка за транспортиране на зърно от Украйна, както и върху перспективите за потушаване на войната в Украйна, планираната военна операция на Турция в Сирия и развитието на двустранните търговско-икономически отношения.
Последно президентите на Русия и Турция се срещнаха на 19 юли в Техеран.
Формалният председател на ДПС Мустафа Карадайъ е провел закрита за представители на медиите среща с турския президент Реджеп Тайип. Двамата са разговаряли в президентския дворец в столицата Анкара, като е присъствал и министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу.
Това е единственото, което се споменава в съобщението от пресслужбата на Ердоган. Не се посочват темите на разговора между двамата, но все пак кореспонденти в Анкара, цитирани от БНР, твърдят, че основната тема са били предсрочните парламентарни избори у нас (както е известно, в Туция живеят хиляди български изселници, които имат право на глас у нас и почти всички от тях дават вота си именно за ДПС).
Преди срещата с Ердоган Мустафа Карадайъ бе на погребението на майката на зам.-председателя на републиканската народна партия Фаик Йозтрак. Лидерът на ДПС е на двудневно посещение в Анкара.
Преди малко повече от година – през юни 2021 г., Карадайъ отново бе на среща с Ердоган в Турция. Тогава делегацията, водена от лидера на ДПС положи венец на гроба на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк в неговия мавзолей в Анкара.
По време на това посещение Карадайъ бе цитиран от Анадолската информационна агенция, че е казал на председателя на Великото национално събрание на Турция Мустафа Шентоп следното: “Тази земя (б.р. България) е нашата земя. Ние не сме имигранти там. Турция е нашата родина. Останахме там след Османската империя. Нашата борба е да защитим турската си идентичност. Да защитим нашия език, религия и обичаи. Истински”. Тези му думи провокираха президента Румен Радев да призове лидера на ДПС да преосмили понятието “Родина”.
На предишните парламентарни избори, от Турция ДПС получи 80 000 гласа.
Тези дни една интересна новина обиколи информационните източници. Си Ен Ен Тюрк съобщи, че руският президент Владимир Путин е предложил Русия да си сътрудничи с Турция в производството на турските военни дронове ТВ2 “Байрактар”. Появиха се също така съобщения, че в ОАЕ ще бъде изграден съвместен завод за производство на дронове, предаде БТА.
Очаква се турският президент Реджеп Тайип Ердоган да се срещне на 5 август с Путин в руския черноморски град Сочи. Това ще бъде втората (след срещата в Техеран) среща на двамата лидери в рамките на един месец и логично се появи въпросът дали пък в Сочи не предстои сключването на сделка между Анкара и Москва по въпроса за дроновете.
Турските дронове “Байрактар” се оказаха едно от най-ефективните оръжия, с които украинските сили се сражават срещу руските сили в рамките на конфликта в Украйна. По официални данни Турция е доставила 50 безпилотни самолета на Украйна. Турция продава тези оръжия и на други страни. Ще си сътрудничи ли с Русия? Интересен отговор на този въпрос даде говорителят на Ердоган Ибрахим Калън. В телевизионно предаване, в което Калън се включи на живо, той заяви следното:
“Владимир Путин в разговор с Ердоган донякъде на шега, а донякъде сериозно каза на Ердоган: ”Предоставяте дронове на Украйна. Дайте и на нас, ние също бихме искали да закупим“. Нашият президент само се усмихна. В смисъл, че може да преговаряме. От наша страна не е поет ангажимент”. В отговор на въпрос кои теми се предвижда да бъдат застъпени на срещата в Сочи, Ибрахим Калън заяви, че сред тях ще бъдат изпълнението на споразумението за зърнения коридор, конфликтът в Украйна, както и въпроси от двустранен и регионален характер.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган „побърква“ американския лидер Джо Байдън, пише The New York Times. Според Майкъл Кроули, авторът на статията, това се дължи на факта, че Анкара често провежда политика, която е в разрез с дневния ред на западните страни и “подлудява администрацията на американския лидер”.
„Ердоган изглежда е в нашия екип, но след това той прави неща, които очевидно не са в полза на Запада“, цитира публикацията бившият офицер от външната служба Елизабет Шакълфорд.
Журналистът припомни редовните предупреждения на Ердоган да наложи вето на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО и пътуването му до Техеран, за да се срещне с руския и иранския лидер Ибрахим Раиси и Владимир Путин.
„Това не само противоречи на антируската политика на Запада, но и разрушава наратива на страните от НАТО за дълбоко изолирани Иран и Русия“, заключава вестникът.
По-рано Ердоган, заедно с президентите на Русия и Иран, участва в тристранна среща на върха за Сирия, която се проведе в Техеран.
Иранският аятолах Али Хаменей призова за засилване на сътрудничеството в дългосрочен план с Русия. Той разговаря с руския президент Владимир Путин в Техеран, предаде Франс прес.
Върховният лидер на Иран каза на Путин, че щатският долар трябва да бъде изваден от световната търговия като се се договорили разплащанията помежду им да е с националните им валути. Той е призовал руския президент да продължава да бдителен срещу “измамния Запад”, като по думите му, ако Путин не е започнал войната в Украйна, НАТО е щял да го направи в крайна сметка.
“Войната е жесток и труден въпрос и Ислямската република по никакъв начин не е доволна, че цивилни са въвлечени в нея, но що се отнася до Украйна, ако вие не поехте инициативата, другата страна щеше да поеме инициативата и да предизвика войната”, каза Хаменей, цитиран от пресслужбата си.
Съобщава се също, че двамата лидери са обсъдили двустранните отношения и постепенното премахване на щатския долар от двустранната търговия, в допълнение към Сирия, Израел и Южен Кавказ.
“Дългосрочното сътрудничество между Иран и Русия е много изгодно за двете страни”, е казал Хаменей, според официално изявление. “Има договори и споразумения между двете страни в сектора на петрола и природния газ, които трябва да бъдат продължени и изцяло приложени на практика”, е допълнил той.
Кабинетът на иранския лидер публикува изображение на Хаменей, който се ръкува с руския президент, което е рядко явление след пандемията от COVID-19. Хаменей се ръкува единствено със сирийския президент Башар ал-Асад, другият основен съюзник на Иран в региона, който направи изненадващо посещение в Техеран през май, пише “Ал Джазира”.
Путин пристигна във вторник в Техеран. Първо той проведе среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, посветена на темите за износа на украинско зърно през Черно море, на сирийския конфликт, на конфликта в Нагорни Карабах и на двустранните отношения. Ердоган е първият държавен лидер от НАТО, който се срещна с руския президент от началото на войната в Украйна през февруари.
Ройтерс цитира информация от Кремъл, че Путин е благодарил на Ердоган, че благодарение на неговото посредничество е бил постигнат напредък за възстановяване на износа на зърно от Украйна по море.
“Благодарение на Вашето посредничество, ние постигнахме напредък. Всички въпроси не са все още уредени, наистина, но има движение и това е нещо добро”, е добавил Путин.
В петък руското министерство на отбраната заяви, че в скоро време ще бъде готов финален документ, който да позволи износа на зърно от Украйна през Черно море, припомня Франс прес.
Двамата лидери са обсъждали и сирийската криза, и проблемите в Нагорни Карабах, и теми от двустранния дневен ред, добавя ТАСС.
После Путин и Ердоган се срещнаха с иранския президент Ебрахим Раиси, за да говорят за Сирия, но и за Украйна.
“Държавите, които направиха твърдения за борба с тероризма в Западна Азия, не предприеха никакви смислени стъпки в това отношение, но Ислямска република Иран и Русия показаха своята честна и сериозна воля чрез сериозно сътрудничество в борбата с тероризма”, каза Раиси.
Ердоган на свой ред заяви, че страната му разчита на подкрепата на Русия и на Иран в борбата с тероризма в Сирия.
“Това, което ние очакваме от Русия и от Иран, е тяхната подкрепа пред тероризма”, настоя Ердоган, а после спомена и основните кюрдски движения, действащи в Североизточна Сирия, на границата с Турция, където той заплашва да се намеси.
“Турция ще продължи скоро своята борба срещу терористичните организации в Сирия”, допълни той. “Трябва да бъде ясно за всички, че няма място в региона за сепаратистки терористични движения и за техни съюзници. Ние ще продължим скоро нашата борба срещу терористичните организации”, предупреди той.
На срещата Путин пък изрази безпокойството от ситуацията в териториите, които не са под контрола на сирийските власти и предложи на колегите си от Иран и Турция да предприемат допълнителни стъпки за стабилизирането на положението в тези зони, предаде ТАСС.
Той добави, че от тези райони излизат истински заплахи като престъпност, екстремизъм и сепаратизъм и допълни, че в голяма степен за това способства “деструктивната линия на западните страни, начело със САЩ, които използват голям арсенал от средства”.
Путин предложи следващата среща за Сирия между тримата президенти да се състои в Русия. Той определи тристранното сътрудничество по сирийския въпрос като резултатно.
Срещите в Техеран идват, след като делегацията на Путин, която пристигна късно в понеделник, по-рано във вторник подписа меморандум за разбирателство (MoR) на стойност 40 милиарда долара с Иран за разработване на петролни и газови находища. Иран има вторите по големина запаси от природен газ в света след Русия, но изостава в разширяването на инфраструктурата си поради санкции, които попречиха на чуждестранните инвестиции.
Това е петото посещение на Путин в Техеран и второто му посещение в чужбина, след като започна войната в Украйна през февруари. Путин за първи път посети иранската столица през 2007 г., а след това през 2015, 2017 и 2018 г.
Сега посещението му идва дни след като президентът на Съединените щати Джо Байдън завърши обиколката си в региона, в рамките на която посети Израел, окупирания Западен бряг и Саудитска Арабия, където също се срещна с арабските лидери от региона.
Руският президент Владимир Путин бе оставен да чака прав около 50 секунди преди срещата си с турския президент Реджеп Таип Ердоган в Техеран.
През годините Путин разви репутация, че оставя световни лидери в чакане, като понякога периодът се удължава с часове.
На срещата между двамата през 2020 година в Москва Ердоган беше оставен да чака руския си колега около две минути, преди в крайна сметка Путин да се появи.
Посещението на Владимир Путин в Техеран беше първото пътуване на руския президент извън Общност на независимите държави (бивши страни от Съветския съюз – бел. ред.) след началото на войната в Украйна.
Някои спекулират, че закъснението на Путин при срещи с международни лидери е калибрирана психологическа атака. Тя датира още от ранните години на неговото президентство. Путин закъсня с 14 минути за кралицата през 2003 г., а година по-рано накара родителите на деца, загинали в самолетна катастрофа, да чакат на гробище два часа.
Путин се появи с час закъснение на срещата си с папа Франциск във Ватикана през юни 2015 г. През 2018 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп беше накаран да чака 45 минути преди насрочената среща на върха в Хелзинки с руския президент. Ангела Меркел е била оставена да чака четири часа и 15 минути за среща с Путин през 2014 г., докато Виктор Янукович, когато беше украински президент, веднъж чака четири часа, преди да седне на една маса с руския лидер.
Ердоган ръководи усилията за посредничество в опита да се отблокират тоновете украинско зърно, което чака да напусне пристанищата. Турция, която е държава-членка на НАТО, носи специална отговорност съгласно конвенцията от Монтрьо от 1936 г. за морския трафик, влизащ в Черно море. Предложението на Анкара е Русия да позволи на украинските кораби със зърно да напуснат Одеса по определени маршрути, стига да бъдат направени проверки дали корабите не носят оръжие.
Въпреки че Путин похвали турския лидер за посредничеството в преговорите, като каза, че е постигнат известен напредък, той беше по-малко впечатлен от амбициите на Ердоган да изгради буферна зона на юг от турско-сирийската граница. Ердоган твърди, че буферната зона ще предпази Турция от атаките на сирийските кюрди и твърди, че “не е възможно да се очаква Турция да седи безучастна и настрана от този проблем“.
Турция официално поиска от ООН и други международни организации да променят изписването на името на страната на Тюркие, съобщи днес министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, цитиран от ДПА.
Анкара ще изпрати официално писмо до всички релевантни международни организации и очаква промяната на името да стане официална след тази седмица, заяви Чавушоглу пред Анадолската агенция.
По думите му ООН е “готова“ за промяната, като Анкара насърчава замяната на англоезичното наименование Търки (Turkey) с името Тюркие (Turkiye) в по-голямата част от международната си кореспонденция, включително при отразяването в чуждестранни медии.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган издаде през декември указ за замяна на англоезичната версия Turkey с името Тюркие (Turkiye) на английски, френски и немски, както и на други езици, като Turkiye се използва и в етикетите на продуктите за износ.
Турският президент обяви, че вече не признава гръцкия премиер и отказва да отиде на планираната вече среща с него. Реджеп Ердоган обвини Кириакос Мицотакис, че по време на визитата си във Вашингтон, се е опитал да блокира продажбата на американски изтребители F-16 за Турция, предаде Нова тв.
“Вече няма никой, който се казва Мицотакис в тефтерчето ми”, заяви Ердоган. Атина отговори, че няма да влиза в конфронтация.
Скандалът между двете съседни държави идва на фона на заплахата на Анкара да блокира разширението на НАТО с Финландия и Швеция.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обеща да засили покупателната способност на гражданите с ниски доходи, като заяви, че правителството осъзнава трудностите, произтичащи от повишаването на цената на живота, съобщава “Дейли сабах”.
Ердоган обяви и серия мерки срещу нарастването на цените на недвижимите имоти на фона на затрудненията на хората да си купят жилище или да плащат наем. Турската инфлация достигна почти 70 процента миналия месец на годишна база, което е най-високото равнище за последните 20 години.
След заседание на кабинета вчера Ердоган повтори решимостта на правителството да работи по разрешаването на проблема с нарастващите цени и да подобри покупателните способности на домакинствата с ниски доходи чрез мерки от юли. “Наясно сме с понижаването на покупателната способност на нашите граждани с ниски доходи. Опитваме се да компенсираме спада с увеличенията на заплатите, които правим”, каза той.
Ердоган обяви, че ще бъдат предложени по-изгодни жилищни кредити на гражданите, които обърнат в турски лири спестяванията си в чуждестранна валута или продадат златото си на централната банка, за да използват средствата за покупка на жилище на стойност до 2 милиона турски лири (около 130 хиляди долара). Месечните лихви по кредитите ще бъдат от 0,89 процента, а падежът – до десет години, поясни той, цитиран от БТА.
Според Ердоган тази мярка ще насърчи също така турската лира от колебанията на валутните курсове. Наред с това жилищни кредити при лихва от 0,99 процента и десетгодишен падеж ще бъдат предоставяни и за покупка на първо жилище. Строителните компании пък ще могат да се възползват от заеми с тригодишен падеж за довършване на вече започнати проекти, стига да се ангажират в срок от една година да задържат непроменени продажните цени.
“Турция се стреми да бъде логистична суперсила в света като част от нашата визия за страната до 2053 г.”, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган късно във вторник на пресконференция след заседанието на кабинета в президентския комплекс в Анкара, предаде БГНЕС, позовавайки се на “Сабах”.
“Турция има ясен път напред към това да бъде логистична суперсила”, добави той. “Разширихме железопътната си мрежа от 10 959 км на 13 022 км.”, каза още Ердоган. “Нашата цел е до 2053 г. да увеличим този показател до 28 590 километра”.
Ердоган добави, че “чрез разширяването на високоскоростните влакови линии до 2053 г. ще увеличим броя на провинциите, свързани помежду си с тази система от 8 на 52”. Засягайки инициативите на правителството в подкрепа на заетостта, Ердоган заяви, че Министерството на труда ще покрива всички заплати и социалноосигурителни плащания на новоназначените работници през първите три или шест месеца. През последните две десетилетия Турция осъществи проекти за много милиарди долари, а общодържавните ѝ магистрали и разделени пътища се разшириха съответно до 3633 км и 28 647 км.
В периода от 2003 г. до 2021 г. са направени инвестиции в размер на над 172 милиарда долара във всички средства на транспортната и комуникационната инфраструктура, каза турският министър на транспорта Караисмайлоглу. “След това ще инвестираме още 198 млрд. долара до 2053 г., като започнем от тази година”, каза министърът. Според изчисленията, направени като част от плана, инвестициите ще позволят на страната да спести около 176 млрд. долара, от които 59 млрд. долара от икономия за време, 26 млрд. долара за гориво, 10 млрд. долара за разходи при произшествия, 31 млрд. долара за намаляване на въглеродните емисии и 56 млрд. долара за други разходи от външни фактори. Карайсмайлоглу заяви, че Турция е важен пътнически и товарен въздушен център за Европа, Западна Азия и Африка.
