Има основание цената на водата да се повиши не само в София, но и на други места в страната. Това каза председателят на Българската асоциация по водите инж. Иван Иванов пред БНТ.  По думите му, поскъпването е заложено още преди две години с одобрението на Стратегията за развитие на отрасъл “Водоснабдяване и канализация”. “За София концесионерът обмисля поскъпване на водата с 20%. Дали това ще стане зависи от Столичната община след разглеждане на аргументите”, каза инж. Иванов.

В момента най-скъпа е водата в Търговище – 2,66 лв. кубика. От значение са местните условия, като всеки концесионер преглежда разходната част и определя цените, допълни още Иван Иванов.
Той заяви, че въпреки допълнителните над 2 млрд. лева инвестиции по новата оперативна програма цената на водата на някои места неизбежно ще се вдигне. “Може да звучи парадоксално, но на някои места тези инвестиции ще доведат до увеличаване на комплексната цена на услугите, защото има вече допълнени съоръжения за отпадъчни и пречистващи води, които ще генерират допълнителни разходи”, обясни той.Има аргументи, които сочат, че това трябва да се случи, ако имаме претенции по отношение на постоянната доставка и чистотата на водата, допълни Иванов.

По отношение на чистотата на водата, според експерта като цяло тя е на добро ниво. Има проблеми обаче в по-малките населени места, където се срещат тежки метали. В Сливен и Шумен пък няма пречиствателни станции и може да има замърсяване.

Същевременно шефът на КЕВР Иван Иванов заяви през януари, че регулаторът няма да допусне шоково увеличение на цената на водата. Той не се ангажира с мнение какво е приемливото за регулатора повишение на тарифите, но от думите му стана ясно, че КЕВР ще предприеме действия за планови ежегодни поскъпвания в следващите пет години.

Двете наредби, които влязоха в сила, дават възможност водата да поскъпне между 3,25 до 5,5 лв. за кубически метър при сегашна средна цена за страната 1,80 лв. за куб. м. Иванов заяви, че няма да се приемат заявления от водни оператори над тези тавани и повишаването ще е доста под тях.

Той обясни също, че цената на водата ще се обвърже още по-силно с нейното качество и непрекъсваемостта на доставките. В момента статистиката сочи, че само в четири от 29-те големи града се спазват критериите за качество на водата, изтъкна водният комисар Димитър Кочков.

След анализ, изготвен от КЕВР и Световната банка, е преценено, че прагът за поносимост на цената на водата е 2,5 на сто от средните доходи за областта, обслужвана от съответното ВиК-дружество. Досега той е бил 4%, което е позволявало на операторите да претендират за цени между 5 и 8 лв. за кубик, което обаче никога не е правено, уточни шефът на КЕВР.

Замърсяване на питейната вода с фекалии, нитрати, желязо и предозиране с хлор е установило изследване, поръчано от асоциация “Активни потребители”. Различни замърсявания на питейната вода има в 14 от общо 29 града, в които е проведено изследването в края на 2015 г., съобщи вчера изпълнителният директор на организацията Богомил Николов.

В проучването са анализирани 52 проби от обществени чешми, а резултатът показва, че в 39 от пробите или в близо 50% от градовете, включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода, посочи той. Установеният от “Активни потребители” процент на отклонение от стандартите е изключително висок, но в достъпните данни, предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладва само за около 1% замърсявания.

В 21 проби от 11 града един или повече показатели са в предупредителния сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности, каза Николов. Само в пробите на 4 града няма абсолютно никакви замърсители. Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище. На другия полюс, с най-замърсена вода, и то с по няколко показателя, са Ботевград, Димитровград, Костинброд, Златица.

Най-опасният от всички замърсители на питейната вода е активният хлор, който е засечен в 17,3% от пробите. В други 30,8% се измерват гранични нива, между 0,1 – 0,3 мг на л. Според Николов прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества. В България с хлор се третират всички питейни води. Предозирането на препарата обаче създава много повече проблеми за здравето на потребителите от тези, които решава, смята Богомил Николов.

В концентрации над 0,4 мг на л хлорът е токсичен. Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата, което води до образуване на канцерогенни вещества. Около и наднорменото замърсяване с активен хлор е най-разпространеният проблем в питейната вода на България, посочи той. Това е индикация за сериозни пропуски в процедурите за контрол на безопасността на ВиК операторите, смята Николов.

При потенциално патогенните микроорганизми са изследвали 2 задължителни показателя – за колиформи и за Еscherichia coli. Такива са открити в 6 града – София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд. Наличието на тези микроорганизми в питейната вода е индикатор за фекално замърсяване. Наднормено количество нитрати – 50 мг на литър и повече, открихме в 4 проби от 3 града – Видин, Димитровград и Пазарджик, продължи Богомил Николов. В над 90% от случаите основен източник на нитрати е селското стопанство. Използваните в земеделието синтетични и органични торове се просмукват в почвата и замърсяват водоизточниците. В България обаче няма нито една пречиствателна станция с рутинно пречистване на нитрати, каза Николов.

В изследването са включени 5 тежки метала – желязо, манган, арсен, олово и мед. Основен източник на изброените тежки метали са водоизточниците. Само в 2 от 52 проби се отчита минимално повишение в съдържанието на желязо – в Ботевград и Шумен, а други 4 проби са в предупредителния сектор. Те вероятно се дължат на корозия на тръбите. В нито една проба не е установено наднормено или предупредително количество на манган, арсен и мед. Но в 30,8% от пробите има съмнение за наличие на наднормено количество олово, което се получава заради различните лаборатории, които са ползвани.

От “Активни потребители” препоръчват създаване на независим, публичен и прозрачен орган за контрол на качеството и безопасността на питейната вода. Наложителен е и контрол върху използването на синтетични и органични торове в земеделието, а измерването на съдържанието на олово трябва да бъде прехвърлено от периодичния в постоянния мониторинг, смята Николов.