Депутатът от БСП Таско Ерменков няма да бъде разследван за това, че през май предизвика масова истерия във Фейсбук, публикувайки слух, че питейната вода в София е заразена или отровена.

Въпросната изцепка на социалиста бе масово споделяна, след като той призова службите да проверят твърдението, което било достигнало до него неофициално. Два дни по-късно Ерменков се извини с половин уста, заявявайки, че “може някои от гражданите да са били наистина уплашени и да съм създал душевен дискомфорт, за което моля да бъда извинен, но има и други граждани”. Депутатът обаче така и не изясни кои точно граждани са се почувствали комфортно от “информацията” му за отровената вода в столицата.

След това от ГЕРБ коментираха, че извинението му не е достатъчно и подадоха сигнал срещу него в прокуратурата, която образува проверка за евентуално извършено престъпление по чл. 326 от Наказателния кодекс – “който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години”.

От Софийската градска прокуратура (СГП) съобщиха в сряда, че по проверката е постановен отказа за образуване на разследване срещу Ерменков, уточнявайки, че след първата му публикация, предизвикала истерия във Фейсбук, той споделил и “изявление на пресаташето на “Софийска вода”, в което се отричало водата на София да е замърсена или отровена”.

“Междувременно множество граждани се запознали с публикацията и споделили лично или чрез интернет съобщения, че са узнали тази информация и от други неофициални източници. След обстоен анализ на интернет активността на Таско Ерменков по темата, както и на съдържанието на правната норма на престъплението по чл. 326 от НК е установено, че действията на Ерменков не попадат в приложното ѝ поле”, заявяват от държавното обвинение.

Основният аргумент на СГО да не подведе депутата под наказателна отговорност е, че публикацията в личния му профил във Фейсбук не представлявала “заблуждаващ сигнал за тревога, а се касае до субективна интерпретация и оценка на автора за коментираните обстоятелства”.

По какви критерии обвинителите правят разлика между разпространяване на фалшиви и подвеждащи информации, предизвикващи масова тревога сред населението и “субективната интерпретация” на автора, в съобщението не се уточнява.