Този текст се явява на страницата, която четете, посредством журналистическия метод copy/paste. Авторките са „фейсбук“ знаменитости, решихме да представим произведението им на хората, които още не са изядени от „Фейсбук“ – както Кронос поглъща децата си, а Цветан Цветанов гълта бастуни. Следва авторският текст на козите.

***

До Министерство на образованието и науката

Тук

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА

Във връзка с обявения търг за обществена поръчка на Министерството на образованието и науката за изработване на сувенири и рекламни материали, популяризиращи образованието и функциите на Министерството, наричано за краткост МОН, с хипотетичен бюджет от 2 000 500 лева, представяме на Вашето внимание оферта за изработване на сувенири, пособия и рекламни материали: Концепцията на предложението ни цели да засили интереса към българското образование и функциите на МОН, да подкрепи чувството за национална идентичност, любов към словото и желание за дипломиране както в средното, така във висшето образование. Сувенирите могат да бъдат ползвани за подаръци, за лични нужди или за награди. Те са изработени с оглед нуждите на младите и подрастващите и вярваме, че ще предизвикат огромен интерес и ще повдигнат цялостно образователния ценз и волята за придобиване на нови знания.

Артикули:

1. Линия „Кирил и Методий“ – В линията „Кирил и Методий“ ще намерите голямо разнообразие от сувенири, които отдават почит на светите братя

– Преспапие, в което Кирил и Методий са в планината (Стара планина), и щом разклатите преспапието, върху тях пада сняг под формата на малки буквички тип „супа Маги“. Преспапието е озвучено с химна „Върви народе възродени“, който може да бъде пускан и спиран посредством копче – Ключодържател Кирил и Методий – изработен от устойчива пластмаса. Има бутон за светлина, за да можете да си отключите

– Мартеница Кирил и Методий – това е модерна, образователна вариация на класическата мартеница Пижо и Пенда, но със светите братя

2. Линия „МОН“

– Торбички с ликовете на различните министри на образованието през годините, придружени с призиви за образованост

– Торбички със сградата на МОН

– Значки с образа на Министъра на образованието Меглена Кунева

– Отварачка с надпис „Меги обича образованието“

3. Линия „Късмети за стимулиране на учениците“ – това е линия, наподобяваща късметчетата за кафе, които се раздават в кафенетата. Тази популярна практика е в съответствие с младежките тенденции и цели да повдигне духа и стимулира учениците към по-добри резултати. Късметчетата ще се раздават заедно с парчета пица в лавките на училищата. Тук ще посочим няколко примерни текста

– „Тази година абитуриент, догодина – люлка“ – „Наблегни на математиката в осми клас“ – „Сегашно просто време на английски е лесно и забавно“

– „Прочете ли Под игото?“

4. Линия „Васил Левски“

– Запалка с надпис „Народе??“ – Стрес топка за стискане във формата на глава на заптие

– Магнит за хладилник „Бесилка“

5. Разнообразни артикули с различно послание – Презервативи със закачливи послания – Термочаши със сградата на МОН

Поради разнообразието на предложените артикули има вероятност бюджетът да бъде недостатъчен. Ще изпратим допълнителен анекс с финансовите условия.

Благодаря за вниманието и вървете възродени!!!

Меглена Кунева, будител: [24 май] е ден, в който е лесно да имаш усмивка, защото е ден на надеждата. Някога, всъщност не чак толкова отдавна, когато водех преговорите (с ЕС), имаше много силна политика, т.нар. „Лисабонска стратегия“ – да бъде икономиката на Европа основана на знанието. Тази цел продължава да съществува, макар че вече има други, заместващи стратегии. Тогава си спомням, че на един съвет казах: „За стратегията, икономиката и света, основан на знанието, можем да ви предложим един български-европейски химн“. И това е химнът, с който честваме 24 май! Вярвам го, защото всичко, казано там, всяка дума, така спонтанно написана и изпята, отговаря на човешкия стремеж, на хуманността и желанието чрез знание да промениш света – най-красивата политика, която можем да направим в България, Европа, навсякъде по света. Това е политиката на подкрепа и споделяне, на добро. Тази година 24 май за мен е натоварен с допълнителна отговорност. Наистина искам българските будители, учителите, просветените и ангажирани хора да разпознаят своята роля, ние всички да им кажем „Благодаря!“ за това, което правят. В настоящия момент нашето министерство напредва по всички фронтове. Имаме нов закон, който като всяко ново нещо е съпроводен с много трудности. Той е рамков закон. (…) (…) Имаме и добре структурирана европейска подкрепа за нашето образование и наука. Това, разбира се, не е без да представим реформаторските си усилия. Ако има реформи, има подкрепа. Това важи както за европейския, така и за българския бюджет. Смятам, че ще мога да кажа на своите колеги: „Подкрепете, включително и през бюджета, българското образование и науката, защото нищо друго няма такова значение и такава тежест, както инвестицията в образованието“. То е отговор на всички въпроси, даже и на тези от най-голямата политика като мира, хуманността, конкуренцията с целия свят. На всички тези въпроси отговорът е образование. Ще бъде разумно, ако го направим.

Радио „Фокус“: Оптимист ли сте обаче за това? Казвате – 24 май е празник на надеждата. Вярвате ли, че ще остане такъв и в бъдеще?

МК: Да. Краткият ми и съвсем сигурен отговор е да. Въпросът е колко бързо ще го направим и колко дълбока ще е тази надежда, колко тя ще може от ден на ден да получава доказателства, че не е надежда на един, на двама, че не е надежда на определена група хора, а е надежда на цялата нация. Всъщност за мен борбата е тази – образованието, науката да станат надежда за цялата нация. Едва тогава всеки политик, независимо от коя страна е, ще се съобрази с националния повик за образование. Мисля, че колкото повече съгласие успеем да постигнем, колкото по-малко се радикализираме на тази тема и търсим баланса, толкова по-бързо ще напредва страната и толкова по-дълбоки корени ще пусне дървото на познанието. Сигурно звучи малко поетично този образ, но разрешете ми да го кажа.

…Нашият век е век на предизвикателствата към всички авторитети. Ако щете, и с това, което виждаме в политиката навсякъде, по целия свят, вече не само в Европа: това, което наричаме популизъм, излизане извън очертанията на традиционната политика. Това всъщност е предизвикателство към всеки авторитет, към начина, по който нещата са се правели преди. За мен тук въпросът е не отношението към министъра. Да, аз знам своите задължения и знам каква тежест носят. За мен това отношение е минавало през отношението към учителя. Това, че от първия ден, в който поех министерството, повтарям, че за мен основата на усилията ми ще бъдат учителят, учителската професия и неговото дело, е директна заявка да издигнем ролята на образованието през учителя. (…) (…) Едно малко момче във 2 клас дойде при мен, написа ми писмо. Аз го поканих и ми каза: „Вижте, не може да се правят само забележки. Трябва и някой да ме похвали“. Смятам, че това е много силен знак за начина, по който трябва да живеем във и с просветата, която дължим на нацията си. Пътят, по който тази просвета минава, се нарича български учител.