Posts Tagged ‘ПИБ’

Румъния запорира сметки на ПИБ за 44 млн. лв.

Posted on: ноември 25th, 2016 by МИГ 1 Comment

По искане на Румъния български частен съдебен изпълнител е запорирал авоари на “Първа инвестиционна банка” за 44.133 милиона лева. Част от запорното съобщение бе публикувано първо във Фейсбук профила на сайта “Биволъ”. Mediapool се сдоби с факсимиле на целия документ, чиято автентичност бе потвърдената от Камарата на частните съдебни изпълнители.

Сумата от 44 млн. лв. представлява значителна част от печалба на банката за деветте месеца на 2016 г. Според данни на “Банков надзор” към Българската народна банка (БНБ) печалбата на финансовата институция към 30 септември е 55 млн. лв.

“Първа инвестиционна банка” бе една от двете банки, на които БНБ разпореди да увеличи капиталовите си буфери след прегледа на активите през лятото. Трезорът трябва да увеличи капитала си с 205.7 млн. лв. до април 2017 г.

Изпълнителният лист за запора е издаден на 16 ноември тази година от частния съдебен изпълнител Уляна Димоларова. Обезпечението е допуснато от Софийския градски съд на 8 ноември по искане и в полза на Министерството на земеделието и селското развитие на Румъния. Румънското министерство е задействало процедурата по инициатива на Агенция за плащания и участие в земеделието.

Става въпрос за разследване в Румъния срещу корупция по програмата за раздаване на храни на бедни.

Защо е запорът

Преди малко повече от година румънското разследващо звено “Антикорупция” обискира офиси на местната Агенция за плащания и участие в земеделието, която сега инициира запора. Задържани са бивши нейни шефове във връзка със схема от 2013 г., по която изчезват 26 млн. евро от европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се.

Разследването се извършва съвместно с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и румънското разузнаване.

Разследването е по събития, които се случват през 2012 година. Тогава румънската Агенция за плащания и участие в земеделието възлага няколко поръчки на българската фирма “Ви Ем Корпорейшън” ЕООД, регистрирана в София. Според първия договор на стойност близо 20 милиона евро, румънската държавна агенция трябвало да получи олио от българската компания.

Вторият договор е за замяна на брашно с ечемик. Сделката е за над 6 милиона евро, но българите взели парите и ечемика, но така и не доставили брашното, описва хронологията на аферата “Биволъ”.

Следва опит на румънската държавна агенция да си върне парите чрез банковите гаранции, които българската фирма е представила заедно с кандидатурата си. Гарантираната сума е в размер на 31.5 милиона евро.

ПИБ, която е издала гаранциите, обаче отказва да плати, твърдейки, че румънската агенция е извършила плащания към банкова сметка различна от тази, която е била договорена. Българската банка твърди още, че държавната агенция не е превела парите в сметката, която компанията е открила в ПИБ, а някъде другаде.

Разследващите журналисти са установили, че тези пари най-вероятно са отишли в сметка в Кипър. На хартия българската компания се притежава и управлява от Валери Петров, малоимотен от София. На хартия той върти фирма, декларирала за 2011 г. 1.7 млн лева нетни приходи от продажби. Всъщност Петров живее на улицата и има единствено една каруца, откриват разследващите журналисти.

Какво направи българската прокуратура

През 2014 г. описаният случай предизвика интереса на българската специализирана прокуратура, която бе сезирана от двамата изпълнителни директори на ПИБ Димитър Костов и Васил Христов за това, че фирмите “Зитера” ООД и “Ви Ем Корпорейшън” ЕООД са получили кредити на стойност от съответно 14 842 800 евро и 31 784 963 евро, които не са изплатили.

Както Mediapool писа, тогава първоначалният ход на делото бе на път да се обърне срещу ПИБ, тъй като проверка, назначена на БНБ във връзка със сигнала, установява, че в двата случая ръководството на ПИБ е допуснало редица нарушения на Закона за кредитните институции (ЗКИ), на Наредба №7 на БНБ, както и на вътрешните правила на частната банка.

Според заключенията на проверяващите въпросните банкови гаранции и кредити са одобрени “без елементарни проверки”, без да е посочена целта на единия заем, начина на погасяването му, без да са попълнени задължителни реквизити в заявлението и дори без да са проверени обстоятелствата, описани от кредитоискателя.

Нещо повече – в случая с отпускането на по-големия заем, от ПИБ дори не са уведомили БНБ, че разрешават кредит в такъв размер, не са поискали икономическа обосновка и бизнес-план от фирмата, която е кандидатствала. И в двата случая проверяващите установяват разминаване между датите – когато е постъпило искането за кредит от клиента, когато по него е изготвено становище от кредитен експерт и когато окончателно са одобрени и сключени договорите.

Другото общо между двата случая, дебело подчертано в доклада на БНБ, е, че и по двата договора за заем авалист (поръчител – бел.ред.) е небезизвестният Иван Георгиев Танев, син на бившия земеделски министър в правителството на Любен Беров – Георги Танев.

Иван Танев, известен с прякора си Универсалния, бе разследван като лидер на престъпна банда за източване на ДДС от края на 2012 г., когато след показна акция, кръстена “Универсалните”, МВР обяви, че е разбило престъпна група, ощетила бюджета с най-малко 16 млн. лева. Към момента Танев продължава да е издирван от Интерпол с червена бюлетина.

Разследването на българската прокуратурата обаче така и не тръгва по следите на скандално отпуснатите кредити. През 2015 година делото бе пратено в Софийската градска прокуратура (СГП), където е образувано дело по чл.248а от НК. Това е дело за получаване на кредит по облекчени условия след предоставяне на неверни данни. Наказва се с до 1 година затвор. Макар производството да се води срещу неизвестен извършител, уязвими по този текст са само кредитополучателите и поръчителят.

 

ПИБ има срок до април 2017 г. да увеличи капитала си

Posted on: август 14th, 2016 by МИГ 1 Comment

В следствие на проверката на качеството на активите базовият капитал от първи ред (CET1) на ПИБ пада от 11.3 на 5%, след като са наложени корекции за нетно 420 млн. лв., които идват основно от допълнителни провизии по корпоративния портфейл. Така банката остава над минималния праг по европейския регламент за капиталовите изисквания – 4.5%. В резултат на прегледа обаче остава недостиг от 206 млн. лв., за да попълни изискваните капиталови буфери. В България те са общо за 5.5%, така че банките би трябвало да поддържат ниво на CET1 над 10%.

Съгласуваните с БНБ мерки, които банката ще предприеме, за да подобри показателите си, е капитализиране на натрупаната печалба за годината, която за първите шест месеца е в размер на 146.6 млн. лв. преди начислени обезценки, съобщават от ПИБ. В прессъобщение от там пресмятат, че само от тази мярка ефектът ще бъде достигане на капиталова адекватност от 13.5%, но не посочват какъв ще е резултатът за капитала от първи ред. Надзорният орган изисква от банката да намали рисковите експозиции в портфейла си и да ускори продажбите на активи, придобити като обезпечение. До април 2017 година ПИБ трябва да увеличи капитала си.

Освен като банката, при която проверката разкри второто най-голямо отклонение от показателите спрямо отчетеното, ПИБ показва слаб резултат и на стрес теста, като при утежнения сценарий капиталът й от първи ред става отрицателен до ниво -6.9%, при референтна стойност, посочена от БНБ +5.5%, а при базисния би се покачил до 9.9% (референтна стойност 8%). Въпреки това на банката не са издадени допълнителни предписания.

В съобщението на БНБ изрично се подчертава, че стрес тестът в българската банкова система не съдържа праг, водещ до оценка “преминал”/”непреминал”, каквото имаше при упражнението на ЕЦБ през 2014 г., но не и в последното от 2016 г. Въпреки това анализаторите в Европа приемаха референтните стойности от 8% при базисния и 5.5% при негативния сценарий за индикатор за здравина.

ПИБ е третата по големина банка в страната, която след затварянето на КТБ през юни 2014 г. изпита ликвидна криза и се наложи да бъде подкрепена с депозит на Министерство на финансите за 1.2 млрд. лв. Те бяха изплатени поетапно до май 2016 г. когато банката приключи плана си за преструктуриране.

Притесненията на вложителите бяха индуцирани до голяма степен от неяснотата за качеството на активите на ПИБ и от индикации, че тя също има голям процент кредити отпуснати на свързани лица. Текущият преглед обаче практически не разглежда този въпрос. “В процеса на преглед и анализ на кредитните досиета не бяха открити отклонения от регулаторните изисквания за големи и свързани експозиции”, констатира докладът на БНБ за цялата система. Така, въпреки че начислените провизии в ПИБ, които са 2/3 от всички предписани при прегледа, няма яснота дали БНБ е показала цялата картина за състоянието на банката. Преди броени дни разследващия сайт “Биволъ” публикува изтекли доклади от надзорна инспекция в ПИБ през 2012 г. показващи съществени нарушения по неправилно класифициране на просрочени кредити, големи експозиции към свързани лица и нужда от капитал и допълнителни провизии, надвишаващи сега отчетените.

“Банката има достатъчно капитал да отговори на изискванията на Базовия сценарий на стрес теста. Fibank вече е предприела конкретни действия за увеличаване на капиталовите излишъци, съгласувани с БНБ за нуждите на хипотетичния Неблагоприятен сценарий”, успокояват в прессъобщението от ПИБ.

ПИБ върна държавната помощ за оздравяването си

Posted on: май 27th, 2016 by МИГ No Comments

Първа инвестиционна банка (ПИБ) е погасила дадената й държавна помощ от 1.2 млрд. лв. за осигуряване на необходимата й ликвидност през юни 2014 г., когато седмица след затварянето на КТБ пред клоновете на ПИБ се извиха опашки и за ден банката трябваше да изплати над 800 млн. лв. и да затвори преди края на работния ден. Връщането на цялата държавна помощ е станало според графика, одобрен и от Европейската комисия, съобщиха от банката в четвъртък.

300 млн. лв. от сумата бяха възстановени още преди одобряването на плана за преструктуриране на банката от Брюксел през ноември 2014 г.

В същото време международната рейтингова агенция Fitch е потвърдила кредитния рейтинг на Първа инвестиционна банка със стабилна перспектива, допълват оттам.

До изплащането на помощта банката под контрола на външен надзорник и имаше редица ограничения над дейността се, сред които придобивания, обратни изкупувания, дивиденти, плащания по хибридни инструменти, използването на агресивни търговски практики и рекламиране на държавната помощ, които биха могли да изкривят пазара.

ПИБ погаси още 775 млн. лева от държавната помощ

Posted on: декември 13th, 2015 by МИГ No Comments

Първа инвестиционна банка (ПИБ) погаси 775 млн. лева от получената през юни миналата година ликвидна подкрепа, съобщиха от Министерството на финансите.

Оставащият дълг на ПИБ към държавата е 450 млн. лева.

През юни миналата година банката получи подкрепа от 1,2 млрд. лева заради масовото теглене на депозити малко след затварянето на Корпоративна търговска банка. Подкрепата към Първа инвестиционна банка бе одобрена от Европейската комисия. Оставащите пари трябва да бъдат върнати до май догодина.

Още през миналата година банката пое ангажимент за усъвършенстване на своето корпоративно управление и управлението на риска.

Професионален трол на ПИБ се разкри с оплакване до YouTube

Posted on: юни 9th, 2015 by МИГ 2 Comments

Управителят на ПР-фирмата ОРМ.БГ Калин Василев, специализиращ се в управлението на онлайн репутация и най-вече тази на Първа инвестиционна банка, е подал оплакване до YouTube срещу видео на Биволъ.

Видеоматериалът разяснява как става източването на ПИБ от нейните собственици чрез кухи фирми и офшорки. Вижте видеото тук, докато го има, после ще мислим къде и как да го качим.

Оплакването формално е мотивирано с използване на логотипа и названието на банката без разрешение. „От друга страна, истинската причина за свалянето на видеото е, че съдържанието иска да предизвика дестабилизация на банковата система“ – разяснява Калин Василев, който е провидял мащабен „пъклен план“ във видеоматериала.

Василев, който се представя за правен съветник на банката, но е дал личния си мейл в Google, се позовава на директива на ЕС, която забранявала „разпространяването на такъв тип информация“. Номерът на директивата обаче не е посочен.

YouTube явно не са обърнали внимание на страшната угроза за „дестабилизация на банковата система“, но съобщават, че може да премахнат видеото до 48 часа заради използването на логото на банката без разрешение.

Относно съдържанието на клипа ние твърдим, че в него са визирани единствено действията на собствениците на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. В няколко разследвания беше демонстрирано с документи, че се раздават необезпечени кредити и от тях се пълнят сметките на офшорки, които са свързани с двамата собственици.

Кой се грижи за онлайн репутацията на ПИБ?

Добре известно е, че всяка публикация относно Първа инвестиционна банка се съпътства от тролско нашествие по форумите и социалните мрежи с ръсене на „опорни точки“.  Ако новините са лоши започва и атака срещу вестоносците. Тези специфични дейности обикновено се възлагат на външни фирми, специализирани в управление на онлайн репутация. Точно с това се занимава и фирмата на Калин Василев ОРМ.бг (предишно име Инфо Груп Пловдив).

Макар че нямаме преки доказателства за тролове, работещи точно за тази фирма, оплакването на нейния шеф до YouTube е важен индикатор. Освен това от блога на Калин Василев разбираме, той се занимава професионално с лъскане на имиджа на ПИБ още от 2008 г. (виж тук и тук ). За да създаде привидност за достоверност дори пуска критични към банката публикации, но завършващи с хепиенд за клиента (виж тук и тук).  Отработвал си е човекът дажбата като трол съвсем явно, а сега вече върти цяла фирма. Но и тогава и сега основна тема му е случващото се с ПИБ.

“Фич” понижи кредитния рейтинг на ПИБ

Posted on: май 20th, 2015 by МИГ 2 Comments

Агенция “Фич” понижи рейтинга на българската Първа инвестиционна банка (ПИБ) от “BB-” на “B-” със стабилна перспектива. Според скалата на агенцията това означава, че финансовата ситуация на банката може да варира значително.

Намаленият рейтинг на ПИБ, която получи държавна подкрепа заради ликвидни проблеми през лятото на миналата година, отразява виждането на “Фич” за слабости в корпоративното управление. Понижението се дължи и на концентрацията на кредити, влошеното качество на активите и слабата рентабилност. Все пак платежоспособността на банката се е повишила заради по-голямото покритие на лошите кредити и увеличаването на резервите, пише в съобщението на “Фич”.

От рейтинговата агенция отбелязват, че ликвидността на ПИБ към момента е задоволителна. Положително е и че банката прилага план за преструктуриране, изискан и одобрен от Европейската комисия при отпускането на държавна помощ за финансовата институция. Отбелязва се обаче, че резултатите от прилагането на този план ще дойдат в средносрочен план. Основният положителен ефект от плана за преструктуриране ще е намаляване на риска при новите кредити, отпускани от банката. Остава рискът от старите експозиции с голям размер и дългосрочен характер.

Освен рейтинга на българската ПИБ, “Фич” понижи рейтинга на над 20 банки от еврозоната. Решението засегна редица големи финансови институции в Германия, Италия, Испания, Португалия, Австрия. Агенцията понижи с една степен до “А” от “А+” кредитния рейтинг на Дойчебанк, която е втората по размер на активи банка в Европа, и с цели две степени до ВВВ рейтинга на кредитния рейтинг на Комерцбанк.

С по-нисък рейтинг са и италианската банка Banca Monte dei Paschi di Siena, както и на три големи банкови институции в Австрия (Erste Group Bank, Raiffeisen Bank International AG и Volksbanken-Verbund) с оглед техни експозиции в Русия и Украйна. Кредитната агенция понижи рейтинга и на голямата британска банка Royal Bank of Scotland до “ВВВ+”.
Понижението на кредитните рейтинги на редица европейски банкови институции от страна на “Фич” следва аналогична стъпка, която агенция “Стандард енд Пуърс” предприе през февруари.

Горанов разяснява отношенията на държавата с ПИБ

Posted on: март 27th, 2015 by МИГ No Comments

Близо 7 часа и 30 минути ще трябват на народното представителство, ако трябва да изслуша отговорите на министрите на 48 въпроси и питания.

Финансовият министър Владислав Горанов ще отговори на въпрос на Велизар Енчев относно отношенията на държавата с Първа инвестиционна банка (ПИБ). Към Горанов е отправен и въпрос за размера на средствата в КТБ на държавни и общински дружества.

Даниел Митов, министър на външните работи ще отговори на въпрос относно проведеното гласуване от Общото събрание на ООН относно резолюцията, внесена от Русия за осъждане на героизирането на фашизма. От дипломат номер едно се очаква и да даде повече подробности за срещата си с държавния секретар на САЩ Джон Кери на 02.12.2014 г.

Правосъдният министър Христо Иванов се очаква да даде нови подробности за съдебната реформа. Към него има отправен въпрос относно промени в Устройствения правилник на Агенция по вписванията.

В предварителния списък на представителите на изпълнителната власт, които ще се явят на парламентарен контрол няма нито един вицепремиер. Премиерът Бойко Борисов също не фигурира в него.

Къде изчезнаха златните облигации на ПИБ

Posted on: февруари 2nd, 2015 by МИГ 1 Comment

Златните облигации на ПИБ изчезнаха и от последния отчет на банката за 2014 г. Това показва данните от доклада за дейността на ПИБ, публикуван пред Българската фондова борса. Нито ред за тях няма и в документите, огласяващи вътрешна информация, която може да повлияе на цената на акциите.

Става дума за дълг, емитиран на два транша през 2011 г. и 2012 г. Общият обем на корпоративните книжа е 40 млн. евро.  Те са пласирани в условията на частно предлагане и са емитирани с номинал от 50 000 евро. С две думи, още при емитирането им издателят е казал, че не са за всеки, а за отбрани клиенти.

Лихвата по тях е рекордна – 12.75% годишно за дълг, деноминиран в евро. Каква ли доходност ще трябва да постигне инвестицията на ПИБ за да оправдае цената на подобен заем е трудно да си представим. Но по-важният въпрос е каква всъщност ще е тази инвестиция? Но за това е най-добре да попитаме Георгиус Георгиу, който е най-големият кредитополучател на банката.

За същите облигации ПИБ беше подготвила проспект за качването им за търговия на Българската фондова борса. Дори след като срока за листването им на БФБ беше изтекъл, облигациите така не се и появяваха. И КФН намери изход от тази ситуация като без много шум ги отписа.

Със свое решение от последния работен ден преди Коледните празници зам.-председателят на КФН, ръководещ „Надзорна дейност“ Владимир Савов, е решил да отпише емисия облигации на ПИБ от регистъра на публичните дружества.

Корпоративният дълг все пак е бил качен да се търгува на фондова борса. Такова листване се е случило на борсата в Люксембург. То е толкова апокрифно, че за него, както вече писах, знаят само група съветски учени и Владимир Каролев. Именно той публикува „новината“ чрез профила си във Фейсбук. При това публикацията му там продължава да бъде рекламирана чрез системата за платени реклами на Фейсбук. Каролев в последните месеци е солиден застъпник за каузата “оздравете ПИБ”.

Интересът на инвеститорите към тях обаче е нулев. Справка на сайта на борсата в Люксембург показва, че те не се търгуват. Т.е. листването там има чисто формална функция – да се покаже, че този дълг е пазарен и инвестиционен инструмент.

Дълговите книжа са листвани на 4 септември 2014 г. А проспекта за качването им е дошъл на борсата в Люксембург ден по-рано. Очевидно експресна поръчка.

Но за това няма и ред нито в отчета за третото тримесечие на година, нито в този за четвъртото, публикувани от ПИБ пред БФБ, нито на сайта на банката. Нито пък е обявявано в КФН.

Очевидно в ПИБ са преценили, че дълг от 40 млн. евро на лихва от 12.75% няма причина да интересува инвеститорите й. А явно и клиентите й.  А депозантите – тях никой не ги брои. Те вече танцуваха едно горещо лято.

Финансови смислици