Не съм процент. Не съм персонал“, „Минус 43 процента качество“ и празна паничка като символ.  Така тази сутрин, с плакати в ръце, десетки журналисти от Българското национално радио протестираха срещу решението на финансовото министерство, негласно подкрепено от ръководството на държавната медия, за съкращение с 10% на разходите за персонал.

„Протестът ни беше провокиран от необходимостта да бъдат намалени тези разходи, защото сега ни орязват хонорарите. Въпросът е, че в БНР, специално в програма „Хоризонт“, заплатите по трудов договор са много ниски и ние разчитахме на хонорарите всеки месец – за изработена от нас продукция и дежурства, за да живеем, и сега беше решено да бъдат орязани точно тези суми с цели 43%“, сподели водещият на новините Николай Петров.

Пред нас той пресметна, че много негови колеги получават заплати, които са доста под средната за страната и работещите в държавната медия са разчитали на тези хонорари, за да получат една прилична месечна заплата, с която да живеят те и семействата им.

„Прилична, доколкото може да бъде прилична за една такава голяма медия. Със сигурност всеки има различна представа за това, кое е прилично и кое не, но… така не може“, каза той.
По наши данни, един редови репортер в БНР получава около 600-700 лева чиста основна заплата, след удръжките. С орязването и на хонорарите почти наполовина, допълнително той ще прибави 150 лева, при близо 300 преди.

От думите на Николай Петров стана ясно, че решението за орязването на парите в БНР и в другите дружества на издръжка от бюджета е било взето още през ноември с приемането на финансовата рамка на страната за 2015-а, но месеци наред държавната медия с писма се е опитвала да влезе в контакт с чиновниците от финансовото ведомство, за да се опита да промени това решение.

„В края на март, началото на април ние разбрахме за това, нашето ръководство твърди, че не е могло да постигне изключение за БНР и ще трябва да намалим с 10% разходите си за персонал. Ние недоволстваме от начина, по който е решено да бъдат орязани парите на работещите в радиото, ние, които реално произвеждаме програмата“, сподели Петров.

Журналистът допълни, че едва ли ще получат снизхождението на министър Владислав Горанов, но „се надяваме да убедим нашето ръководство, че трябва да преразгледа подхода си при орязването на парите“.  Николай Петров сподели още, че радиото е бенефициент по европейски проекти и сега протестиращите настояват да разберат какви са постъпленията в БНР от тях и как се разпределят те.

В радиото се носят легенди как определени кръгове взимат хиляди левове по програми (Европа за мен, Евранет +), които са финансирани от Брюксел. Говори се за суми, достигащи главозамайващите 6 хил. лева.  Очакванията на протестиращите са ръководството да промени намеренията си и да покаже как администрацията ще се солидаризира с процеса на намаление на разходите. А протестът – продължава.