Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за Радио „Фокус“.

Водещ: Партиите останаха без разписана в бюджета субсидия, след като депутатите отхвърлиха и 1, и 8 лева на глас. Това означава, че в държавния бюджет за догодина не е предвидено субсидиране за тях. До парадоксалната ситуация се стигна, след като от Движението за права и свободи, чиито гласове бяха ключови при гласуванията, гласуваха против и двете предложения. В търсене на изход точно в часа на това интервю парламентът излезе в почивка. По неофициална информация въпросът с партийната субсидия изскокна като зайче от цилиндър на фокусник между двете четения на бюджета след препоръката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да се отменят изцяло приетите през лятото поправки, които намалиха субсидиите и позволиха безлимитното финансиране на партиите от бизнеса. Това поне се говори, но какво се крие зад димната завеса с партийните субсидии, която доведе до изпадането на партиите по въпроса в тупик, какви изненади могат да се очакват и какви изводи следва да се направят от асансьорното поведение спрямо тях? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, партиите на този етап остават без пари за догодина. Както се казва, строго, но справедливо ли е решението?

Александър Маринов: Не, това е тъпо и непредвидливо. Аз наистина съм изумен, докъде може да стигне безхаберието на тези хора, които седят в храма на българската демокрация, ако мога така да се изразя. Това е такъв непрофесионализъм, такова безотговорно отношение. Оставете, какво точно ще има, какви субсидии ще има и дали ще има. Това е подигравка въобще със законодателството. Гласува се бюджетът на държавата, най-важната политика във всяка една година. И си играят с него все едно се замерят със снежни топки с болтове вътре. Какво да ви кажа? Всеки път си мисля при поредната глупост, че не може да има по-голяма, и непрекъснато се случва нещо повече. Тук въпросът естествено е не само в конкретния акт на този хаос, който се случва непрекъснато в парламента, а въпросът е, че няма една сериозна дискусия. Независимо кой откъде дава някакви предложение, нужна е все пак някаква сериозна дискусия с аргументи, дали да има, колко да бъде, бих казал, има и други много важни въпроси: как се харчи, за какво може да се харчи.

Водещ: Кой да контролира.

Александър Маринов: Кой да контролира, как се отчита, къде се отчита. След всичко това те не разбират, че не е въпросът само за някакви суми в бюджета, въпросът е за доверието на гражданите в държавата и в партиите, разбира се, което знаете хич не е голямо. Сега може да се спекулира в добрия смисъл на думата, да се предполага, че този въпрос е изваден, за да отклони някакво внимание или да замъгли други неща. Но аз смятам, че това е просто една спонтанна, неподправена проява на безхаберие. Така мисля. Иначе тези неща би трябвало да се дискутират, да са предмет на преговори между политическите сили. Ръководството на парламента все пак има някаква функция, освен да бие звънеца като ватман, да организира законодателния процес. Пак повтарям, би трябвало специално по бюджета да бъдат проведени съответните консултации преди при председателя на парламента, и да се изясни какво ще се прави. Различия може да има, може да има налагане с мнозинство на една или друга теза или един или друг текст. Но така просто парламентът да отхвърли всичко и да не е ясно какво е гласувано в бюджета, па макар и само по такъв второстепенен ред, това е нелепо. Това просто не може да се случи в една нормална държава.

Водещ: Много изненадващо излезе въпросът със субсидиите, и то при второто четене на бюджета. Никой между двете четения в комисии не го коментира и изведнъж се появи в пленарна зала. Защо?

Александър Маринов: За мен не е изненадващо. Защото БСП отдавна повдига този въпрос. Предполагам, че са го поставили по тоя начин, без много-много да го експонират, за да не дадат възможност да се организира отпор. Между другото, без да съм привърженик на конспиративните теории, нищо чудно и да са постигнали някакво споразумение с ГЕРБ. Защото атаката отвън по тази тема и най-вече по зависимостта, официализираната, узаконена зависимост притеснява, ГЕРБ не обичат да ги критикуват отвън. Тях не им пука, когато ги критикуваме тук, но отвънка не обичат да ги критикуват. Така че това може да е изиграло някаква роля. Но и да е договорка, тя е много нескопосана.

Водещ: Е, да председателят на ДПС Мустафа Карадайъ съобщи на висок глас, че разобличава тази договорка. Вярна или не, той я анонсира. Впоследствие половин ден се обясняваха партиите има ли я, няма ли я.

Александър Маринов: Да, това е вярно, това е вярно. Всеки търси да нападне другите, че влизат в някакви договорки, че са безпринципни. Но ако погледнем все пак обективно, ДПС не е партията, която може да обвинява другите в задкулисни договорки. Тя самата го прави непрекъснато. Един вид все пак крепи управлението по такъв задкулисен начин. Но в края на краищата слушах и изказването на Йордан Цонев, в края на краищата имаме един факт, който независимо от тези гафове трябва да бъде отчетен. Огромното мнозинство от българските граждани са недоволни от начина, по който се определят и разпределят, и харчат, и не отчитат по-точно всъщност партийните субсидии. И политиците дължат обяснение за това на обществото и дължат някакво оправяне на ситуацията. Защото те не харчат свои пари, те харчат наши пари. Освен това ги харчат за неприемливи неща. Например, да правят дарения. Аз, ако искам да правя дарение, ще направя аз дарение. Няма нужда да го правя от името на ГЕРБ или на БСП. Нещата са ясни.

Водещ: Как ще се развие тази ситуация? Партиите изпаднаха в нея безпрецедентно. И заради самите себе си.

Александър Маринов: Ако се спазва законът, нещата изглеждат така. В този вариант на бюджета за партийни субсидии няма предвидени средства. Тоест това означава субсидията е нула лева. Друг е въпросът, че макар че това е белег на изключително лошо качество на управление, няма никакъв проблем още след публикуването му в „Държавен вестник“, обнародването му, бюджетът да бъде внесен за изменение и допълнение. Актуализиране, както се казва. Но това би било наистина дори в действителността на българските политически криви огледала, дори у нас е прекалено много да внесеш бюджет за актуализиране заради такава нелепа грешка при разпределяне на партийните субсидии. Това е резил вече не знам на каква степен. Нямам достатъчно математически познания, за да го квалифицирам.

Водещ: Проф. Маринов, да оставим настрани конспиративните теории, защо все пак се стигна до това гласуване за партийните субсидии? От какво трябваше да бъде отклонено общественото внимание?

Александър Маринов: Ами ние с вас сме говорили много пъти на тази тема, когато сме коментирали възможността дадено събитие, даден скандал или нещо внезапно да се използва за отвличане на вниманието. Аз и винаги съм казвал, и сега ще го потвърдя, че дори и този случай да е такъв, вниманието от важните за обществото, тоест болезнените за обществото въпроси, не може да бъде отклонено по такъв начин. Това просто допринася, налива бензин в огъня на недоволството. А иначе както и ще да гледате, всички основни проблеми, за които се говори, включително и по повод на бюджета, те не могат да бъдат отстранени от вниманието. Давам ви пример. Пенсиите или детските надбавки. Каквито и ще циркове да правят, ако наистина ги правят умишлено, а не поради немукаетлък, както казва народът, каквито и ще циркове да правят с партийните субсидии, това няма да отклони вниманието на хората от пенсиите и детските надбавки, както и от много-много други въпроси. Като например това досадно и бих казал малоумно подчертаване колко пари се дават повече за еди-какво си. Как няма най-после да разберат българските политици и управляващи, че не е важно колко пари харчат, важно е какво постигат срещу тези изхарчени пари. Какво като се дават толкова повече пари за българското образование, като видяхме какви са резултатите от изследването на ПИСА? Какво като са дадени не знам си колко стотин милиона повече за здравеопазване…

Водещ: 400.

Александър Маринов: Да, 400. При положение, че и през изминалата година няма подобрение на здравния статус на българското население по нито един показател. Които и данни да вземете, ще видите, че ние сме в отчайващо спрямо Европа положение, ние сме в статута на някаква африканска държава. Сигурно има доста африкански държави, които са по-добре от нас. Какво значение има, колко пари се харчат? Те парите се харчат, някой ги прибира, а обществото, тоест ние, гражданите, не усещаме нищо от това, че са се увеличили харчовете. Освен че ги взимат от нас. По друго нищо не го усещаме. Ето това обаче как да бъде скрито от един подобен скандал със субсидии? Не знам, аз не съм имал възможност, утре ще се допитам до моята представителна извадка от десетина-дванайсет души, които много добре изразяват общественото мнение, нямам нужда да анкетирам хиляда души. И съм сигурен, че повечето от тях ще кажат: а бе, какво се чудиш толкова, тези идиоти за пореден път се оляха. А няма да кажат: леле, тези какви са хитри, какъв план са измислили да отклонят вниманието ни. Какво да ви кажа? Може би най-лошото е, когато за политиците, за депутатите се разсъждава като за някакви малоумници, които дори не могат да свършат и пакост като хората.

Водещ: Боя се, че рейтингът на парламента допълнително ще се срине след тези гласувания. Не мислите ли?

Александър Маринов: Е, то няма накъде повече. Отрицателен рейтинг не ми е известно да има. Той и сега клони към нула. Къде повече да пада, не знам. Защото тогава наистина би трябвало да бъде закрит. Простете ми, някой може да каже, че съм враг на демокрацията. Но ако демокрацията е това, което прави българският парламент, няма доказателства в нейна полза.

Водещ: Проф. Маринов, такава е дадеността. Това са партиите, които са изпратени от гласоподавателите в Народното събрание. Те могат толкова, показват толкова. Не е ли така?

Александър Маринов: Това вече е тема за много сериозна дискусия обществена и за радикални мерки. Ще ви кажа защо. Ние често обвиняваме народа, че той си е виновен, той гласува така, праща тези хора в Народното събрание. Но пороците на избирателната система вече са непоносими. Те се проявиха и на последните избори. И ние всъщност сме поставили някакъв рекорд, че при население, което е не повече, имам предвид право на глас, не повече от 4,8 милиона души, ние имаме 6,2 милиона избиратели. Това са милион и половина мъртви души. В смисъл, че тези хора се водят в списъците и за съжаление немалко от тях вероятно гласуват. Вижте какво представлява изборната администрация, изборните книжа. 90% от протоколите са с поправи, ръчни поправки, които ако се прилага законът, биха ги направили невалидни. Да не говорим за всички други форми на деформиране на изборния процес – контролиран вот и всякакви други неща, които са в нарушение на духа и буквата на закона. И при тази ситуация ние сигурни ли сме какво точно е искал народът. В края на краищата ние знаем със сигурност, това го показва елементарната аритметична сметка, че представените в Народното събрание партии представляват малко повече от една четвърт от българите с право на глас. Така че има много неща, върху които трябва да се замислим. Защото при тази система, при тези партии, при този начин на тяхно поведение, което е обусловено от тяхната безотчетност и безнаказаност, това можем да получим. Нямаме никакво основание да чакаме нещо друго. Трябва просто да се правят радикални промени, колкото и това да звучи стряскащо. Иначе, вие ми казахте преди малко, доверието към парламента ще удари ново дъно. Отново поставят този въпрос: какво е реалното отношение на хората и какво е реалното възприятие на демокрацията, ако доверието в парламента е под 8 %, а както казвате, възможно е да отиде и по-надолу? За какво говорим въобще.

Водещ: За какво му беше на премиера Борисов играта със субсидиите? Той я започна през лятото, направи ги един лев, сега тръгнаха нагоре-надолу като асансьор?

Александър Маринов: Ами това са неговите напъни да печели популярност, да се измъква от критиките, да лавира, да насъсква другите помежду им. Просто това е неговият стил. Само че според мен тук той се набута сам в една игра, която не е печеливша за него. Най-вероятно ще се намери някой виновник от по-ниските нива на партията му. Защото това е ситуацията и така или иначе те сега се опитват ГЕРБ да се измъкват от положението, като казват, че едва ли не нарочно го правили, защото всички били за високи субсидии, ама само те носели отговорността. Така или иначе, за всичко, което се случва в парламента, основната отговорност носят ГЕРБ, защото имат най-голяма парламентарна група, те са лидерът на управляващото мнозинство и е ясно, че ако те искат да бъде проведено едно решение, те могат да накарат своите коалиционни партньори да го подкрепят. Невинаги искат, когато не искат, тогава се получават и разминаванията в коалицията. Така че той нищо няма да спечели от това заиграване със субсидиите, защото то настройва допълнително хората срещу партиите. Те и без това имат много лошо име българските партии. Ако с това допълнително насъсквате хората срещу тях и ги дразните, какво очаквате да получите?

Водещ: Парадоксалната ситуация с днешния вот, пробягването през републиканския бюджет за два часа и заиграването със субсидиите през цял ден ще насложи ли напрежение?

Александър Маринов: Ще прибави бих казал, да, насложи. И без това се събират повод след повод и никога не е ясно, кога една такава може би маловажна или второстепенна капка може да прелее чашата.

Водещ: Възможно ли е капката със субсидиите да я прелее?

Александър Маринов: Напълно е възможно. Дори обективно да смятаме, че това не е чак толкова съдбоносен въпрос, но не е изключено това да се случи всеки момент, по всеки повод, включително и некардинален.