БНБ има готовност да наложи допълнителни мерки, за да охлади бума на кредитирането, който застрашава домакинствата от повишение на инфлацията и на задлъжнялостта.
Това става ясно от публикация на управителя на БНБ Димитър Радев в бюлетина на Асоциацията на търговските банки. В нея гуверньорът на централната банка отбелязва, че 2023 г. е поредната силна година за банките у нас – със солидна печалба, висока ликвидност и намаляващ дял на необслужваните кредити. Въпреки това Радев обръща внимание на рисковете от огромния ръст на кредитирането.
„Запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г. създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система“, посочва управителят на БНБ. Според него този риск може да бъде подсилен и от други потенциални предизвикателства през 2024 г. като например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, наред с продължаваща висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити.
Затова централната банка може да наложи допълнителни мерки през 2024 г., като например затягане на изискванията по отношение на кредитоспособността на домакинствата, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити.
За да изтегли част от свободните пари на банките и да намали кредитирането БНБ вече повиши от 10 на 12% нивото на задължителните им минимални резерви през изминалата година. Освен това последователно бяха повишени нивата на капиталовия буфер и буфера за системен риск на банките.
Това обаче не даде особен резултат. Последните данни към края на ноември показват, че новоотпуснатите жилищни кредити са нараснали с 27% годишно, а потребителските – с 24%. Тази кредитна експанзия се случва на фона на почти непроменени лихви.
Именно на лихвите се дължат значителните ръстове на банковите печалби през 2023 г. В публикацията си управителят на БНБ посочва, че това е еднократен ефект – забавеното пренасяне на по-високите лихви по кредитите върху лихвите по депозитите. „Следователно, еднократните положителни ефекти за рентабилността трябва да се използват преди всичко за изграждане на допълнителни буфери през 2024 г.“, смята Радев.
В същото време в публикацията се посочва, че ако в средата на годината страната ни получи покана да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., ще се премине към „плавно и контролирано намаляване на изискванията към търговските банки по отношение на техните задължителни минимални резерви в БНБ“. Те трябва да достигнат до нивата в еврозоната от 1% при сегашни 12%. Това означава освобождаване на огромен паричен ресурс, който критиците на еврото не пропускат да изтъкнат, че ще доведе до още по-ускорено кредитиране и вдигане на цените на жилищата и на инфлацията като цяло.
В публикацията си обаче гуверньора на БНБ не засяга този проблем. Радев посочва единствено, че отпадането на необходимостта банките да поддържане на огромни замразени ликвидни буфери би подпомогнало на растежа на българската икономика.
1 коментар
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
Добрата новина е: сегашните водещи стопански проблеми са преодолими.
Реалността е, че употребите на валута са с добри и лоши резултати.
Сега държавната власт не ползва необходими знания за защита срещу лоши резултати от употреби на пари. Финансовият пропуск причинява правителството да не осъществява общо държавно противодействие срещу щети от заеми и подобни договорености.
Прилага се непълна структура на държавния бюджет. Централната банка е жертва на тази слабост. Поради финансовата неправилност, колкото повече банките работят за икономическия растеж – толкова повече са щетите. Тази потайна зависимост създава политическия провал на правителството.
Потайните държавни субсидии създават сегашната инфлация.
Щетите от заеми и подобни договорености са смъртна заплаха за държавата. За забавяне на стопанския колапс, правителството взима заеми за плащане на щети от своята слабост. Сегашният държавен дълг е последица от сгрешеното държавно управление.
Пример: При запазване на държавната финансова грешка, правителството има две възможности:
(1) поради лошото влияние на своята финансова грешка, да обяви крах на националного стопанство
или
(2) с държавния бюджет за 2024 година да обезпечи вземане на заеми за да плаща щети от своята финансова грешка. С този вариант се отлага началото на националния колапс.
Централната банка подкрепя осъществяване на втората възможност. Това е с нови щети.
Централната банка няма компетентност за спасение от сегашните актуални щети. Без необходимото финансово противодействие, при всяка основна лихва на Централната банка възникват нови щети. Сега същата прилага различни подходи, за да създаде база за защита при обвинения за възникнали щети.
Полезното е, с общото държавно противодействие срещу щети от заеми и подобни договорености се подсигурява национално устойчиво развитие.
С общото държавно противодействие срещу щети от заеми и подобни договорености устойчивият успех на правителството е възможен. Държавният бюджет е с допълнителни полезни приходи и намалени разходи. „Проблемът държавен дълг“ е решен.
Пример: С общото държавно противодействие срещу щети от заеми и подобни договорености, правителството няма да има сегашни дългове.
Няма полезен за държавата интерес за запазване на държавния финансов пропуск.
Защо съгласните да няма общо държавно противодействие срещу щети от заеми и подобни договорености са недоволни за лоши последици от свое желание?