Много шум за нищо. Това е впечатлението от прочита на дългоочаквания договор между България и Македония. Озадачаваща е самото заглавие на документа – ”Договор за приятелство….” Приятелството не произтича от договори – то или го има или го няма, това е въпрос на взаимна симпатия, а не е юридически факт, който може да бъде фиксиран или пък създаден с международно-правен акт.
Текстът на самия договор е издържан в стил „водата е мокра, зимно време е студено, лятно – топло“. И също – по-добре да си здрав и богат, отколкото болен и беден. Банални констатации и празни пожелания, които по никакъв начин не влияят върху отношенията между България и Македония.А чл. 5 го е съчинил някой, който не знае, че България е член на ЕС. В него се казва, че двете страни ще създават условия за възможно най-широко движение на стоки, услуги и капитали. Чудесно, ама в ЕС външната търговия е в правомощията на Комисията, а не на държавите членки на Съюза, поради което България не може да промени абсолютно нищо в условията за търговия с Македония.
Чл. 6 пък ни казва, че двете държави ще насърчават туристическия обмен. Е как точно? Българските държавни чиновници ще получат ваучери да ходят в Охрид, а македонските – в Слънчев бряг? Разбира се, договорът е пълен с кухи дипломатически клишета, защото подобен тип документи са твърде общи, в тях не може да бъдат записани конкретни бизнес проекти с числа и срокове.
Такъв договор не е нужен нито на македонския, нито на българския народ, той върши работа само на политиците, защото по същество си е една помпозна политическа декларация. При това положение не е чудно, че най-голямо внимание и в София, и в Скопие се обръща на един нищожен детайл от последното изречение на договора – на какви езици е подписан той.
Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество
