Някак неусетно в годините, последвали пандемията, Европа затъна в имотна и жилищна криза, проявяваща се по много начини – недостиг на места за обитаване, постоянно покачване на наемите, оскъпяване на кредитите, рязък скок в цените на строителните материали. В резултат жизненият стандарт на средния европеец също толкова неусетно, но сигурно и постепенно спада.
Най-видимото проявление на кризата е фалитът на австрийския имотен гигант „Сигна“, но подобни процеси, според експерти от бранша, цитирани от световни агенции, не е изключено да видим и в Швеция, Германия и други страни. България засега изглежда „имунизирана“ от подобни влияния, но имотният и строителен балон, който постоянно се надува от няколко години насам, рано или късно ще започне да спада, или в най-добрия случай ще спре да расте.
Какво точно е положението в най-сериозно засегнатите от имотната криза европейски държави?
В Германия по оценки на различни институти има недостиг на между 700 000 и 1 милион жилища, посочва Франс прес. Това се дължи както на тежката германска бюрокрация, бавеща сериозно разрешителните за строеж на нови сгради, така и на постоянния приток на чужденци, заселващи се за дълги периоди или завинаги във Федералната република.
Правителството на социалдемократа Олаф Шолц, което управлява вече повече от две години, обяви решаването на жилищния проблем за свой приоритет и обеща да строи по 400 000 нови жилища годишно, но засега е далеч от тази цел. За което „допринесе“ и резкият скок на инфлацията през 2022 г., когато много от строителните материали повишиха цените си за по-кратък или по-дълъг период с десетки проценти.
През есента правителството представи план на стойност 18 милиарда евро, предвиждащ изграждането на социални жилища, т.е. такива с поносим наем, данъчни облекчения за строителните компании и облекчаване на строгите енергийни стандарти, на които трябва да отговарят всички нови сгради. Други 500 милиона евро пък са предвидени за преобразуване на търговски и бизнес площи в жилища.
Кризата в Германия се задълбочава и поради факта, че около половината от жителите на страната живеят под наем, а през последните години наемите постоянно растат, дори направо скачат. По данни на портала за недвижими имоти „Имоскаут24“ (Immoscout24) в периода 2018-2023 г. наемането на жилище в Кьолн е поскъпнало с 21 на сто, в Лайпциг – с 32 на сто, а в Берлин – с цели 40 на сто.
Макар и не толкова видима, жилищна криза е налице и във Франция. По данни на фондация „Абе Пиер“, която отдавна води битка на жилищния фронт, през 2022 г. 330 000 души в страната са били бездомни, или два пъти повече в сравнение с 2012 г. Още по-тъжното в случая е, че 30 на сто от тях имат работа, но не могат да си позволят да наемат жилище, посочва Лоик Кантен, президент на Националната федерация за недвижими имоти (Fnaim).
Очевидно „социалната бомба на утрешния ден“, прогнозирана от бившия министър на жилищното строителство Оливие Клайн, вече е избухнала, посочва АФП. „Тази криза е безпрецедентна, защото отвсякъде идват обезпокоителни сигнали. Засегнати са всички категории от населението – студенти, служители, наематели, дори собствениците“, казва Еди Жакмар, президент на Националната жилищна конфедерация (CNL).
Една от основните причини е вдигането на лихвите с цел овладяване на инфлацията, повлякло след себе си ръст на наемите, поскъпване на имотите и последвало ограничаване на кредитирането. Съчетано с намаляването на строителството на социални жилища поради отпадането на субсидиите за тях и увеличаването на цените на строителните материали, това предизвика „перфектната буря“ в имотния и жилищния сектор.
Цифрите говорят сами за себе си. По данни на Социалния съюз за жилищно настаняване (USH), представляващ наемодателите на т. нар. социални жилища, през 2023 г. разрешенията за строеж са били 82 000, което е най-ниското ниво от 2005 г., а необходимостта говори за 98 000. В същото време заявките за настаняване в социални жилища са скочили до 2,6 милиона.
Инфлацията и нарастващите лихвени проценти сериозно влошиха жилищната криза и във Великобритания, а в големите градове на Острова недостигът на жилища отдавна е пословичен. Само в Англия домакинствата без покрив над главата към момента са над 157 000, което представлява увеличение с цели 9 на сто за последната година. Домакинствата, „радващи се“ на временно настаняване, пък са нараснали до 104 500, което е увеличение с 10 на сто, а броят им е най-висок от 1998 г.
Англия се нуждае от 340 000 нови жилища годишно, за да задоволи растящите нужди, сочат данни на Националната жилищна федерация, докато правителството не е в състояние да изпълни обещанието си да изгражда по 300 000 нови жилища годишно. Дори и да го направи, те пак няма да стигат.
През януари средната цена на жилище на Острова се е увеличила с 0,7 на сто на месечна база и е достигнала сумата от 257 656 британски лири (320 000 евро), макар и на годишна база да спада с 0,2 на сто, сочат данни на Националното строително дружество
Ирландия страда от хронична липса на жилища на достъпни цени под натиска на растящите цени на земята и разходите за строителство. От 2010 г. досега наемите са се удвоили, а в столицата Дъблин вече надхвърлят 2000 евро на месец. Цените на имотите пък достигат до десет пъти средната национална годишна заплата.
Липсата на жилища принуди правителство да обяви, че до 2030 г. ще изгражда по 33 000 нови жилища годишно, но това далеч не покрива нуждите.
Проблемът се задълбочава и от нестихващия поток мигранти, прииждащи към страната, които заемат много от жилищата за временно или социално настаняване и предизвикват гнева на местните. Това предизвика истински безредици в Дъблин през ноември, подбудени и от крайната десница, но за да успокои хората, правителството се видя принудено да настани много мигранти на палатки, за да освободи жилища за нуждаещите се ирландци.
Увеличаващите са разходи за живот и жилищната криза, която засяга особено младите нидерландци, както и имиграцията бяха сред основните теми на парламентарните избори в страната през ноември, спечелени убедително от крайната десница. Да се намери достъпно жилище в Нидерландия е истинско, почти невъзможно, предизвикателство. Средната цена на имотите в страната възлиза на 430 000 евро, сочи доклад, публикуван в края на миналата година. По официални данни недостигът на жилища в Нидерландия възлиза на 390 000.
В Португалия жилищната криза се влоши след 2011 г., когато страната, изправена пред фалит, се отвори за чуждестранни инвестиции, а това доведе до рязко покачване на цените на недвижимите имоти.
В опит да компенсира недостига на жилища и да ограничи спекулациите с недвижими имоти, правителството прие мерки в края на миналата година за насърчаване на собствениците да отдават имотите си под наем за дългосрочно ползване и спря новите лицензи за туристическо настаняване от типа на „Еърбиенби“ (Airbnb) в регионите, където недостигът на жилища е най-отчетлив.
Властите планират изграждането на около 32 000 нови жилища, но експерти в сектора твърдят, че това е недостатъчно.
Швеция страда от липсата на национална жилищна политика от 90-те години на миналия век, пише АФП, цитирайки местни специалисти. Шведската жилищна агенция изчислява, че за задоволяване на нуждите до 2030 г. е необходимо да бъдат изградени по 67 000 нови жилища годишно.
Само в Стокхолм от 2010 г. досега са построени около 70 000 жилища, което се равнява на около 20 на сто от жилищния фонд в столицата, но те не се продават и трудно се отдават под наем, тъй като са твърде скъпи, а това изправя на ръба на фалита както строителните компании, така и тези, които ги управляват и предлагат за наемане.
БТА
