Пиар експертът Любомир Аламанов в интервю за Агенция „Фокус“ относно политическата ситуация в страната.

Господин Аламанов, какви послания отправя ГЕРБ с номинацията на проф. Николай Габровски за премиер?

Според мен ГЕРБ отправя за пореден път доста разнопосочни послания. Не искат съвсем да поемат отговорност за ситуацията в страната, за това как се стигна дотук и за случилото се през последните 12 години. Искат да се скрият зад гърба на уж независим кандидат, който щял да прави уж независимо правителство, което да води уж независима политика. Как може с мандат на една политическа сила да се прави независима политика, не е много ясно. Това е поредната подобна изява на ГЕРБ. Да си спомним за кандидатурата им за президент, да си спомним рестартирането на демокрацията – тоест поредица от действия, с които се опитват да избегнат отговорност за това, което се случва.

ДБ и БСП съобщиха, че няма да подкрепят правителство на ГЕРБ, а „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“ отказаха среща с тях. „Български възход“ дадоха подкрепа, но при ясни условия и правила, а ДПС заявиха, че искат правителство, но с ясни ценности. Какви са изводите от срещите в НС?

Това, че много политически партии отказват подкрепа е напълно закономерно. Те не знаят с кого преговарят – с независим кандидат за премиер или политическа сила. Не е ясно за какво става въпрос изобщо. Това е като онази контактна група, която беше уж независима, но контактуваше от името на една политическа сила с други политически сили. Това, че „Български възход“ изказват умерена подкрепа, може да означава, че имаме подготовка за правителство тип „Беров“ с третия мандат, който президентът евентуално ще връчи януари месец, както обеща.

Кой от останалите мандати е с най-големи шансове?

За втория мандат продължава да ми е странно защо „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ продължават да смятат, че би могло да има възможност за съставяне на правителство на малцинството в този парламент. Очевидно е, че освен по някакви нишови теми, нямат никаква подкрепа, особено за истинските и търсените реформи в много сектори в България. Чисто комуникационно те все едно дават кредит на доверие на това, което се случва в парламента, което е странно и неразбираемо. Стигаме до най-вероятната ситуация – с третия мандат да се състави правителство тип „Беров“, тоест еж независимо, де факто прикриващо действията на някои политически сили, което ще донесе много неприятности. Изправени сме пред избор от няколко все по-лоши варианта, дали да ни управлява нов служебен кабинет, кабинет тип „Беров“ или да отидем на нови избори. Може би от всичките лоши варианти най-малко лошият е да се отиде избори, защото поне даже избирателите на ГЕРБ видяха, че ГЕРБ не иска да поеме отговорност и да кажат ние правим правителство.

Ако трябва да обобщим, можем ли да говорим за предизвестена смърт или ще има добра новина за съставяне на кабинет?

Според мен няма да има.

Чуват се все повече анализаторски коментари, че Радев заема все по-централна политическа роля. Каква е неговата цел? Трябва ли да се открие дебат за президентска република и желан ли е той от него?

Според мен, не. Всичките приказки за президентска република са поредната пушилка на един самолет, който очевидно е уцелен и се мъчи да избяга максимално бързо от конфликтната зона. Никой не иска президентска република. Нямаме необходимите компенсаторни механизми, нямаме добре работещи институции, нямаме демократични рефлекси в обществото. Виждаме как някои политици се обаждат по медиите и да им казват да внимават с въпросите. При целия този набор от липсващи елементи от цялата екосистема, да се говори за президентска република, няма нищо общо с реалността.

Президентът се промени много в последната една година, това не е човекът, който демократичната общност подкрепи. Той застана на страната на хората, които преди му създаваха проблеми. Не знам дали някой го очерня. Всичко, което се случва, го прави той самият, защото той си промени мнението и се обърна на 180 градуса. Той започна да говори неща, които противоречат на собствените му думи от преди това. Така че той сам си носи вина, ако има някаква промяна в отношението към него. Той беше човекът, който излезе с вдигнат юмрук и каза, че иска да изгони мафията от управлението. След това изведнъж рязко смени курса. Всичко, което се случи, е изцяло следствие от неговите действия и думи, така че той си носи отговорност.

Нека да поговорим и за служебните кабинети. В рамките на две години почти непрекъснато ни управлява служебно правителство. Каква политическа почва създаде у нас това често присъствие на служебна власт?

Служебният кабинет беше замислен преди много години с идея просто да организира избори и да служи като буфер при предаването на властта от един редовен кабинет в друг. Очевидно се вижда злоупотребата с власт, смяна на кадри в една или друга посока, промяна в политики, даже опити за промяна на цивилизационен избор на цялата държава, за което нито има мандат, нито подкрепа от страна на хората. Така че разговорът за бъдещето на този инструмент става все по-наложителен. Това е по-смисленият разговор – дали да се продължи с този инструмент, при положение, че няма двуполюсен модел, тоест не е ясно при едни избори какво се случва. Една поредица от служебни кабинети, които злоупотребяват с дадените им правомощия, могат да се окажат силно проблематични.

Изместен ли е наистина фокусът от важните теми на деня?

Миналата седмица при изключителната важност да се приемат законопроекти за реформи в съдебната система и много други сектори и законопроекти, които са наложителни, за да се продължи да се усвояват парите по Плана за възстановяване и устойчивост, парламентът загуби изключителни много време за промяна на Изборния кодекс. Парламентът от време на време се занимава с коренно различни неща, които обслужват интересите на една или друга партия, но нямат общо с това, от което хората наистина имат нужда.