На времето, като засуквах първите университетски знания за журналистиката, ни учеха, че „ако едно събитие не е показано по телевизията, все едно не се е случило“. Така беше – в една друга епоха. От доста години често ми се случва, чувал съм го и от други хора, като сме били непосредствени свидетели на нещо случило се или изговорено, гледаш го после по телевизията, па се двоумиш – аз на същото нещо ли бях?

Разсъждавам си покрай неочакваното разкритие, че новинарите в двете големи частни тв-та имат нови началници, което хвърли в недоумение доста от демократично гледащите на света хора. Сега, доколко ще имат свободата наистина да са началници и да формират собствена воля, е друг въпрос. Може пък да се окажат трансмисии. Аз лично никак, ама никак не съм изненадан. Имаме промяна на собствеността, оттам преразпределяне и изземване на медийно влияние и оттам следва и персонален аджъстмънт.

Простичко казано, Пеевски и Борисов показаха на бай Спас Русев, че си пие турското кафе не с когото трябва и не е Кирил Петков човекът дето ги решава тия неща. Монополът върху информацията се променя само формално, но като същност си остава същият. Така е в демократична България. Горе-долу така беше и в преддемократична България, само дето тогава ръководната роля в медиите на БКП беше написана черно на бяло. Сега всичко се случва в „зоната на здрача“. Понякога някой и друг частник, по правило чужденец, му пускат да си поиграе на собственик на телевизията. С едно непроменяемо условие – контролът върху новините и публицистиката винаги е бил другаде, не при собственика на телевизията. Иначе няма сделка. И сега нови чорбаджии с нови служители. Това е животът!

Единственото неприятно е, че поредна порция качествени колеги напускат, отливат, заемат се с нещо друго. И нивото пада по естествен път. А водещите на новините и публицистичните предавания се обръщат към все по-малко „драги зрители“. Защото драгият зрител не може да влияе на тези процеси и участва в тях единствено с бягство. Наскоро гледах пийпълметрията и грубо изчислено аудиторията на централните новинарски емисии на БТВ, Нова и БНТ сумарно е горе-долу колкото обичайната аудитория само на Нова отпреди 5-6 години.

Монопол, уважаеми зрители, монопол. Това е положението. И ако чакате някой от регулаторите да се намеси, забравете. И КЗК, и СЕМ, и КРС се държат от същите феноменални държавници по дефиницията на онтолога Ахмед Доган, които притежават реално онова, което ви дават по телевизора. И много поздрави и на ПП, и на ДБ. Някъде година след протестите 2020-а виждам един от тях, виден антикошлуковист и сторонник на обществения характер на БНТ-то. И го полупитам, направо си констатирам: Абе, нещо я позабравихте темата с Кошлуков? Отговорът беше кристално директен: Е, те нещата се промениха, нас вече ни дават по телевизията? Явно това решаваше проблема в умовете на реформаторски настроените ни политици. Е, скоро може пак да престанат да ги дават. Защото кадрите на ТВ7 освен БНТ превземат и други честоти в ефира. А новите началници идват и с нови списъци. Напечатани им предварително.

Марио Гаврилов