Продажбата на въпросите и верните отговори на тазгодишните матури не е дело на представител на Министерството на образованието и следователно не е престъпление. Това става ясно от писмо на Софийската районна прокуратура, изпратено до Нова телевизия. Проверката започна именно след излъчен репортаж, в който се вижда как репортер си купува верните отговори по български език срещу 100 лв. половин час след началото на изпита.

От прокуратурата са категорични, че служители на МОН нямат нищо общо със схемата по изтичане на отговорите на матурата по български език. „В страната изпитите се провеждат в над 650 училища, понякога се използват няколко принтера, за да се размножат по-бързо материалите, което прави невъзможно предоставянето на такива действия“, пише в писмото. След репортажа зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева предположи, че именно при размножаването на изпитните варианти може да е станала „издънката“.

Заключението на районните прокурори се базира на обстоятелството, че отговорите са били търгувани един час след началото на изпита. „Това показва, че лицата не получават информацията преди началото на изпита от длъжностни лица от МОН, а по-скоро парадират с наличието на контакти в министерството за по-голяма тежест пред „клиентите си“, пише в писмото. Въпреки че няма престъпление, прокурорите посочват, че все пак има схема. Подобни действия са били извършени и миналата година, като част от участващите в схемата са едни и същи. Според българското законодателство това не е престъпление. Затова прокурорът по преписката отказва да образува досъдебно производство.

Всъщност малко вероятно е точно зрелостници да са изнесли въпросите, тъй като те нямат право да напускат залите един час след началото на изпита, а и някой трябва да напише верните отговори, което също отнема време. По-вероятно е това да са направили квестори или учители.

От наличната към момента информация не става ясно дали прокуратурата е проверявала за възможно изнасяне на изпитните материали за решаване от квестори или други учители в изпитните зали. Малко след скандала просветният министър Тодор Танев обяви, че схемата е била точно такава и в нея са участвали стотици квестори. Той се позова на проверка на ведомството му. „Гледаме по оценките, гледаме мястото, имаме телефони на всички, които са били. От 3-4 критерия специалистите ни успяват да намерят доста съществени тенденции. За да има наказание за квесторите, трябва да бъде доказана вината им. Има за тези, които сме доказали. Направихме максимума, но каквото и да правим, 400 души от МОН с 2600 училища няма как да стане“, обясни тогава Танев.

Съгласно правилата за информационна сигурност на изпитите след обявяването на изпитния вариант отговорност за секретността носи директорът на училището, в което се провежда изпитът. Отговорност носят и квесторите, като за целта те подписват нарочни декларации. В документа изрично се изтъква, че при нарушения МОН може да предприеме „всички нормативно установени мерки за търсене на отговорност“. Вероятно това засяга търсенето на обща дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда, тъй като наредбата за организация на матурите не съдържа специални санкции.