България стриктно спазва санкциите на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна, хвалят се редовно премиерът Николай Денков и депутати от сглобката. Поне на думи, това е така. Оказва се обаче, че страната ни на практика не прилага едно от най-важните условия – конфискацията на имоти и пари на приближени до режима на Путин, възмущава се „Уикенд“.

В края на миналата година с решение на правителството бе създадена Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. В нея трябва да има представители на повечето министерства, Агенция „Митници” и ДАНС.

Задачата на тази група е да събира информацията за засечени у нас банкови сметки, имоти или фирми на стотиците санкционирани руски олигарси и политици, близки до Владимир Путин. След това цялото намерено имущество трябва да бъде запорирано. До момента, останалите държави в ЕС са иззели активи за над 50 млрд. евро.

Информация за подобни действия в България липсва, макар разследване още преди година да установи, че мегдан за подобни действия има предостатъчно. Мълчанието далеч не е случайно. Както често става, дяволът е в детайлите. Комисия има, но заради бюрократични неуредици или пълно безхаберие, тя и до ден днешен не е заработила, твърдят източници. Причината е тривиална – министърът на финансите Асен Василев така и не е избрал кой от неговите заместници да оглави координационната група, каквото е изискването на правителственото постановление.

За да е пълен абсурдът този срамен факт лъсва не от признание на кабинета, а в съдебно решение по жалба на руския олигарх с украинска кръв Андрей Мелниченко. Той е един от първите, попаднали в санкционния списък на ЕС броени дни след нападението над Украйна, а личното му състояние се оценява на 25,2 милиарда долара.

Веднага щом името му се появява в официалния вестник на Европейския съюз, властите в Италия конфискуват струващата над 400 млн. евро яхта на олигарха. Уви, подобни действия няма у нас, макар Андрей Мелниченко да притежава фирма за производство на минерални торове с офис в Плевен и десетки милиони левове годишни обороти.

Знаейки какво го чака, по нареждане на Мелниченко българските му представители още през октомври 2022 г. подават молба фирмата да се ползва от т.нар. дерогация. Това е изключение от санкциите на ЕС, което спира конфискацията. Искането надлежно е изпратено към председателя на Координационната група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. За изумление на Мелниченко и българските му управители отговор така и не идва. Чиновниците не си правят труда да отговорят дори и след повторно изпращане на искането. В същия момент фирмата на олигарха не е и конфискувана, макар правилата на ЕС да задължават българските власти да го направят.

В опит все пак да разбере ще му бъде ли иззет бизнесът или ще получи изключение от санкциите, Андрей Мелниченко завежда и дело в Административен съд – Плевен. Жалбата му е срещу мълчаливия отказ на зам.-министър на финансите – Председател на Координационната група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз да му отговори. В делото лъсва срамната истина, че в България санкциите срещу Русия просто не се прилагат.

Фактите в съдебното решение звучат абсурдно. От документите, с които магистратите се запознават, става ясно, че работната група може и да е създадена с правителствено постановление, но така и не е сформирана. За започване на работа и дума не може да става. Към април тази година, когато съдът в Плевен се произнася, няма решение на правителството какъв да е съставът на въпросната група. За капак финансовият министър Асен Василев е пропуснал да посочи кой от тримата му заместници трябва да й стане председател.

Изправен пред тези абсурди съдът в Плевен няма как да се произнесе по жалбата на олигарха Мелниченко. Магистратите прекратяват делото и през април тази година изпращат отново цялата преписка до правителството за ново произнасяне.

Наши източници разкриват, че документите набързо потъват в бездните на родната бюрокрация, която е препълнена с фенове и агенти на Кремъл. Да припомним циничното изказване от преди няколко години на посланика на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов, че „България е руският Троянски кон в ЕС”.

Колкото и невероятно да звучи, но фактите по случая с българската фирма на Мелниченко, потвърждават откровението на кремълския чиновник. До ден днешен торовата фирма на олигарха в Плевен не е конфискувана. В сайта на Министерски съвет няма и следа от решение, с което и се дава право на дерогация от санкциите на ЕС.

Андрей Мелниченко далеч не е случаен човек, а неговата близост с кремълския диктатор Владимир Путин не подлежи на съмнение. В официалния вестник на Европейския съюз е записано, че той принадлежи към най-влиятелния кръг от руски бизнесмени с изключително тесни връзки с руското правителство.

На 24 февруари, ден след руското нападение над Киев, Мелниченко е сред 36-мата избрани олигарси, извикани на среща с Путин в Москва. Официалната цел на разговорите в Кремъл е приемане на стратегия за противодействие на западните санкции.

Твърди се, че освен за икономика, руските олигарси са дали отчет на Путин колко и какви политици в страните, където имат бизнес, са под техен контрол посредством даване на подкупи. Само можем да гадаем кои и колко са българските имена, докладвани от Мелниченко.