Бившият шеф на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров вече е пенсионер.

Висшият съдебен съдебен го награди с „личен почетен знак първа степен – златен“ за проявен висок професионализъм, безупречно и образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества. По закон всеки магистрат, който има повече от 10 години стаж в системата, при напускане получава по една брутна заплата за всяка прослужена година, като максимумът е 20 заплати. В случая на Александров това са поне 60 хил. лв.

Александров беше шеф на следствието до 2007 г., когато подаде оставка, но остана в стопанския отдел на службата. Той се оттегли заради корупционен скандал, срещу него и тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров имаше и разследване за престъпление срещу правосъдието във връзка с намеса по делото „Топлофикация“. Обвинения обаче не им бяха повдигнати, а делото беше прекратено. Зам.-министърът на икономиката тогава Корнелия Нинова и следователките Татяна Шарланджиева и Зоя Иванова обвиниха Александров, че се опитвал да влияе върху вземането на определени решения, засягащи държавния резерв, хазарта и „Булгартабак“. В тройната коалиция това бяха ресори на ДПС. Въпреки грозните сцени, които се разиграваха тогава, ВСС се задоволи с оставката на Александров и не намери нищо морално укоримо в поведението му.

Следователският стаж на магистрата е над 30 години. В началото на 80-те години той работи в стопанския отдел на тогавашното Главно следствено управление на МВР, както и по линия на Държавна сигурност. Участвал е в разследването на терористичните атентати покрай възродителния процес. Той е следователят по делото, завършило с 10-годишна присъда за Ахмед Доган като създател на противодържавна организация. На разпитите Доган отказва да разговаря с други следователи освен с Александров. Двамата и сега не крият, че поддържат „топли човешки отношения“.

Точно ДПС лансира Александров за член на Висшия съдебен съвет през 2003 г., после го подкрепи и за директор на националното следствие през 2004 г. През 1992/93 г. като шеф на икономическия отдел на следствието той предупреждаваше, че предстоят фалити на банки. Именно той бе двигател на т.нар. банкови дела, по които бяха съдени шефовете на фалиралите през 1997 г. кредитни институции. Нито едно от тях обаче не издържа в съда, всички обвиняеми бяха оправдани. През 1999 г. Александров подписва становището, че премиерът Иван Костов не носи отговорност по случая с фондация „Сапио“ и делото е прекратено.