„Ивет борави с богат речников фонд. Адаптира се бързо, говори на „ти“. Демонстрира защитни нагласи при споделяне на значима информация за себе си и ниска склонност към себеразкриване. Забелязва се настойчиво поддържане на фасада на адекватност и контрол и неглижиране на лични недостатъци.

С напредване на времето изразява нетърпение: „Свършихме ли, че ми се пуши?“.“ Това са само част от заключенията, до които стигат специалистите, участвали в петорната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Ивет Стайкова, обвинена в убийството на баба си актрисата Виолета Донева.

Изследването, в което четиримата доктори в подробности описват и анализират реакциите на девойката по време на срещите й с тях. От записките става ясно, че държанието на момичето е повече от неадекватно. Например – по повод задържането си за смъртта на актрисата Стайкова казва: „Обвиняват ме, че съм убила баба си… Е, липсва ми, бяхме близки. Но аз имам алиби, бях с един приятел, чакам го да ми дойде на свиждане и да каже дали ще свидетелства.“

Според психолога: „По отношение на извършеното деяние Ивет се представя в ролята по-скоро на косвен участник в събитията и своеобразна жертва на цялата ситуация“. Специалистът допълва, че тя избягва да анализира миналото си поведение рационално и в дълбочина, както и че не е налице индикация за травматично преживяване от случилото се.

Ставало въпрос за фасадна демонстрация на неясни и недоизказани чувства на самосъжаление: „Няма да мога да отида на бала, а искам хубава рокля и да се забавлявам“. В експертизата докторът, който разговаря с нея, допълва, че са налице „форми на защитно поведение, намиращи своя израз в омаловажаване, завоалиране и пренебрегване на дадени факти, както и пречупването им през призмата на собствените й разбирания. В този смисъл психичната й годност пълноценно да участва в наказателното производство е вън от всяко съмнение“. В изследването е споменато, че интелектът на девойката е в средната норма – IQ-90. При вербалните умения отчитала добра обща осведоменост и ниво на социални компетенции, кореспондиращо с възрастта и образованието й.

Разговаряла свободно, отговаряла подредено и последователно на зададените въпроси. Относно личността й психолозите обясняват: „Значително дисхармонична личност, която ce характеризира с повишен егоцентризъм, емоционална незрялост, трудности в обективно тестиране на света и действията на другите. Данните я описват в неблагоприятна светлина като гневлива, импулсивна, емоционално повърхностна, непредсказуема, неконформист, пренебрегваща социалните правила, противопоставяща се на и отхвърляща утвърдени авторитети. Слабо толерантна е към скуката и поведението й показва забележително неуважение към социалните стандарти.

Понякога демонстрира слабо развито съзнание, загуба на морал и размити лични ценности. Отдадена е на собствените си потребности. Обикновено не може да отлага задоволяването на импулсите си. Показва липса на критичност и може да действа, без да отчита последиците от поведението си.“

За отношенията й с другите експертите казват, че „те често са повърхностни и плитки“. От време на време създавала много приятно впечатление, защото била „социално гъвкава и лишена от тревожност и чувство за вина“. Ивет изпитвала потребност другите да я ценят и да й се възхищават. Искала да бъде свободна в следването на своите лични принципи и убеждения и да постигне зачитане като личност със собствени права. В момента чувства, че е попаднала в неблагоприятна ситуация, от която няма сили да се защити.

„Изтощената й жизненост създава нетърпимост към всяка по-нататъшна стимулация или изисквания към нейните сили – пише в експертизата. – Това чувство на безсилие, съчетано с фрустрацията от факта, че не е в състояние да контролира събитията, я прави възбудима, раздразнителна и дистресирана. Тя е прекалено чувствителна спрямо каквато и да е критика и заема положение на защита.

По време на проведените изследвания проявява ярко изразени личностни особености, доближаващи я до психопатоподобен тип акцентуирана личност (Акцентуация е особеност на характера, при която отделни негови черти са извънредно усилени, отнася се до крайните варианти на поведенческата норма – бел. ред). Демонстрираната самооценка разкрива множество малоценностни преживявания и формирани от тях комплекси. Зад този тип личност стои дълбоката и неосъзната вътрешна неудовлетвореност. Демонстрира слаба толерантност към рутинни дейности, които бързо пораждат скука.“

Експертът допълва, че животът на Ивет е бурен и е изпълнен със „събития по острието на бръснача“. Резултатите установяват и завишение в скалите на физическа агресия, защото ето какво споделя Стайкова: „Познавах хора, които ме принудиха да стигна до сбиване с тях. Ако се нервирам, мога да ударя плесница, но ако някой ме удари пръв, връщам му го. Тези, които ме нападат, трябва да бъдат набити.“

Проявява и вербална агресия: „Когато хората не споделят моето мнение, аз споря с тях. Ако някой ми досажда, мога да кажа спокойно какво мисля за него.“ Използва и индиректна агресия, като гневни пристъпи, чупене на предмети. Медицинските лица заключават, че скалата „вина“ след агресия е много занижена и обикновено е налице хронично чувство на празнота.