Въпреки че държавата възнамерява да изгради тол система за таксуване на тежкотоварните автомобили и електронна винетка за леките коли, преди дни Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви обществена поръчка за отпечатването на добре познатите ни стари хартиени стикери. При това ще се поръчат 50 млн. бройки за срок от цели пет години – до 31 декември 2022-ра, за което е  предвидена и хубавата сума от 42 млн. лева. Наистина, в условията за договора пътната агенция си е оставила вратичка, че може да прекрати контракта с едномесечно писмено предизвестие – без дължими неустойки и обезщетения и без необходимост от допълнителни обосновки в случай на въвеждане на споменатата електронна система.

Заради осемте поредни обжалвания процедурата за тол-а се забави значително, но новият строителен министър Николай Нанков заяви, че това ще е неговият основен приоритет и, изглежда, напълно постижимо още тази година да има избран изпълнител. Оттам нататък за самото въвеждане на системата ще са необходими още седем месеца плюс около година за мониторинг и изпитания. Тоест през 2019-а или в най-най-лошия случай в началото на 2020-а хартиената винетка трябва да отиде в историята.

Въпросът е защо тогава агенцията се е изсилила с толкова дълъг срок? Още повече че в документацията за участие никъде не са разписани колко точно стикери ще се поръчват по години. Отбелязано е единствено, че посочените 50 млн. бройки били прогнозни и възложителят не се задължавал да ги заяви в пълен размер. Конкретните количества ще се определят в писмени заявки от Агенция „Пътна инфраструктура“ в зависимост от потребностите й. Отделно възложителят си е запазил правото при възникване на извънредни обстоятелства да прави експресни поръчки в рамките на 48 часа – до 300 хил. винетки. С други думи, възможно е и предвидените 50 млн. бройки да бъдат „похарчени“ за две-три години, изпълнителят да си прибере 42-те млн. лева, а после по живо по здраво да бъде въведена и електронната система.

Самата процедура по избора ще протече на два етапа. През първия се предвижда предварително пресяване на кандидатите, но без подаване на оферти – ще се разглеждат документи, които доказват финансови и технически възможности за изпълнението на поръчката. Сред поставените изисквания към претендентите са минимален оборот от 10 млн. лв., реализиран през последните три години, както и да са изпълнили поне една услуга за отпечатване на ценни книжа с обем минимум 30 млн. броя през последните пет години от датата на подаване на заявлението за участие. Задължително условие е и притежаването на валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с минимално ниво „Поверително“. Преминалите първото сито кандидати ще бъдат поканени да подадат оферти до 8 юни.

Предишната обществена поръчка за отпечатването на винетки бе за четири години – от 2014 до 2017-а, и бе спечелена от обединението между печатницата „Демакс“ на червения депутат Петър Кънев и печатницата на БНБ. Тогава това беше единственият кандидат в търга и нито бройката на отпечатаните стикери, нито стойността на контракта станаха публично достояние. Процедурата се проведе на основание чл.119 от Закона за обществените поръчки, позволяващ да се прилага Законът за защита на класифицираната информация.

Високите цени – законни

Увеличението на цените на винетките, което е в сила от края на 2015-а, е законно и остава в действие. Това постанови петчленен състав на Върховния административен съд след няколкомесечно умуване по казуса. С решението на практика е отменено решението на тричленката на ВАС, която на 14 юли миналата година обяви поскъпването за незаконосъобразно. Тогава позицията на съда бе, че промяната в Тарифата за таксите, събирани от пътната агенция и гласувана с постановление на Министерския съвет, е приета в нарушение на конституционния принцип за обоснованост и съразмерност на таксите с доходите на гражданите, както и на Закона за нормативните актове, предвиждащ обществено обсъждане. Регионалният министър по онова време Лиляна Павлова (сега министър по европредседателството) обжалва отмяната и резултатът вече е налице – няма нарушения на Закона за нормативните актове и на изискванията за обществено обсъждане – те са били спазени според старите правила на законодателството.