Студентите намаляват и ще продължат да намаляват. Капацитетът на университетите е празен наполовина, а свободните места по някои важни за икономиката направления достигат до 80%. В цели региони в страната дадени специалности липсват, в други има струпване на всякакви направления, дори нетипични за даденото висше училище. Тези дисбаланси разкрива за поредна година актуализираната национална карта на висшето образование в България за 2023 г., която всяка година се обновява, за да покаже в кой регион от какви специалности има нужда, пише вестник Сега.

57% празен капацитет

Действащите студенти през 2022/23 г. са 179 000. Спрямо 200-те хиляди младежи през 2021/22 г. това прави 21 000 студенти по-малко. На този фон се оказва, че общият капацитет, определен от Агенцията по акредитация за всички професионални направления във всички висши училища, продължава да нараства и достига 419 000 студенти спрямо 415 000 през 2022 г. Това е над 2 пъти повече от броя на действащите студенти, които запълват едва 42.9% от общия капацитет, или 5 процентни пункта повече от м.г., когато този процент бе 48 на сто.

Свободният капацитет също така продължава да е неравномерно разпределен по направления. Най-малко се запълват местата по математика – едва 18.8% от тях се заемат от студенти, т.е. 81.2% от възможните места за математици във висшите училища, от които икономиката ни изпитва остра нужда, остават празни. През 2021 г. процентът им бе 19.1 на сто. Няма достатъчно желаещи да учат още теория на изкуствата – едва 19.2% запълнен капацитет, както и животновъдство – едва 20.1%, социология – 24.9%, проучване и обработка на полезни изкопаеми – 25.5%, химически науки – 26%, политически науки – 26.5% и науки за земята – 26.9%.

В общо 14 направления и 5 специалности от регулираните професии се използва под 30% от наличния капацитет. От тях 11 са приоритетни, а три са сред направленията с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. В общо 40 направления броят на действащите студенти е под 50% от определения капацитет, като от тях 30 са приоритетни. „Нещо повече, сред тези 40 направления са 7 от 8-те професионални направления с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. В осем специалности от регулираните професии също се използват под 50% от капацитета, вкл. електрообзавеждане на кораба с едва 8% използване на капацитета, транспортно строителство – с 16.4% и корабни машини и механизми – с 20.8%“, се посочва в картата.

Няма математици и машинни инженери

През 2022/23 г. държавата е утвърдила 41 хил. места за студенти спрямо 40 хил. през 2021 г. и 38 хил. през 2020 г. Приети обаче са 36 хил. спрямо 37 хил. през 2021 и 37 хил. през 2020, т.е. запълняемостта на местата в рамките на държавната поръчка средно за всички направления е около 87% през последната приключила учебна година спрямо 93% през предходната година и 96% преди 2 г.

В няколко направления план-приемът през 2022/23 г. е увеличен спрямо година по-рано – най-вече в здравни грижи – основно в специалност медицинска сестра, но и в комуникационна и компютърна техника, общо инженерство, информатика и компютърни науки и машинно инженерство. В някои от тях расте и реализираният прием – в медицинска сестра например план-приемът расте със 177 бройки, а реализираният прием – със 73. Не може да се каже същото за други приоритетни направления – в математика план-приемът расте с 53 бройки, а реализираният прием – с 28 бройки. Увеличеният план-прием обаче не играе роля, тъй като традиционно в математика има голям процент незапълнени места по държавна поръчка, т.е. увеличеният план-прием просто увеличава незаетите места. „В направления като „Математика“ вероятно са необходими други мерки за увеличение на интереса на кандидат-студентите“, смятат експертите. Особено ниска запълняемост има още в биотехнологии, химически науки, военно дело, материали и материалознание и машинно инженерство, при които се запълват под 67% от утвърдените бройки.

Медицина – в 7 университета, администрация и управление – в 25 

Най-много студенти у нас се обучават в 8 направления – икономика, педагогика, медицина, администрация и управление, педагогика на обучението по, комуникационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки и право. В тези осем направления учат над 50% от действащите студенти. Като цяло по-масовите направления се преподават в повече висши училища. Има обаче и съществени различия. В медицина и администрация и управления броят на действащите студенти е сходен, но медицина се предлага в 7 висши училища, докато администрация и управления – в 25. При по-малките направления също има значителни вариации – 16 направления с под 1000 студенти се предлагат в между 1 и 8 висши училища, 13 направления с между 1000 и 2000 студенти – в между 2 и 11 висши училища.

Един професор на 25 педагози.. и на 2-ма математици

Университетските преподаватели на трудов договор през 2022/23 г. са 14 200. Най-много са те в медицина – 2505, педагогика на обучението по – 1765, икономика – 1373 и здравни грижи – 1267, а най-малко – по теория на изкуствата (13), теория и управление на образованието (48), металургия (64), религия и теология (93). По райони най-малко преподаватели има в Югоизточния район – 887, а най-много в Югозападния – 7458. Най-много студенти на един преподавател са отчетени в педагогика – над 25, психология – почти 20, икономика – над 18 и право – почти 16, а най-малко – в биотехнологии и в математика – под 2.

Различното съотношение на броя на преподавателите спрямо броя на студентите може да се дължи на различни причини – особеностите на обучението в различните направления, натовареността на преподавателите с изследователска дейност и др. Като фактор обаче не може да се изключи и съотношението на броя на студентите към определения от НАОА капацитет. „Доколкото съществена част от финансирането на висшите училища се формира от броя на обучаваните студенти, съществува риск от недостатъчно финансиране на част от направленията с малък брой студенти на един преподавател, което или трябва да бъде компенсирано с финансиране по други линии, вкл. със средства за обучението на студенти в други направления на съответния университет, или може да доведе до свиване на преподавателите и оттам до намаляване на капацитета в съответното направление, вкл. и до намаляване на броя на висшите училища, предлагащи обучение в съответното направление“, предупреждава Картата.

Спорт и театър няма в Северозападна България

Картата регистрира и сериозни регионални дисбаланси в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища – 27 – има в Югозападния район (вкл. София), а най-малко – в Северозападния район, където са базирани само 2 висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район – 50, в други четири района са представени между 33 и 44 направления, докато най-малко професионални направления са достъпни в Северозападния район – едва 14. Редица направления въобще не са представени в Северна България, сред тях – спорт, театрално и филмово изкуство и ветеринарна медицина.

Неравномерно са разпределени и студентите. В Северозападния район те са под 4 хиляди, а най-много са в Югозападния – близо 75 хиляди, т.е. разликата между двата района е около 20 пъти. Съвсем различно е съотношението между студентите, завършили средно образование в двата района – разликата там е по-малко от три пъти (близо 43 хиляди студенти, завършили средно образование в Югозападния район, спрямо 15 хиляди студенти, завършили средно образование в Северозападния район). Данните показват, че огромното мнозинство от студентите от Северозападния район са принудени да следват висше образование в други райони на страната и го правят. Две от най-популярните направления за тях – икономика и администрация и управление – не се предлагат в Северозапада, т.е. са недостъпни за тях. Няма друг район с такова разминаване между търсене и предлагане на висше образование като Северозападния.

Започва ли консолидация на университетите?

През 2009 г. в България имаше 50 акредитирани висши училища, но десетилетие по-късно броят им се увеличи до 52 заради откриването на Европейския политехнически университет – Перник (2010 г.) и Висшето военновъздушно училище (2019 г.). През май 2022 г. изтече акредитацията на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт – Пловдив, с което университетите станаха 51. Авторите на Картата посочва, че процесът на фрагментация се е пречупил и е започнал такъв на консолидация, която тече плавно през последното десетилетие. „През 2014/15 в най-големите пет университета се обучават 32.9% от всички студенти, като този процент расте всяка година и достига 38.1% през 2022/23 г. Подобна тенденция се наблюдава и при най-големите десет висши училища, макар и с по-бавен темп (увеличение от 53.2% през 2014/15 до 55.9% през 2022/23). Очакваното намаление на броя на студентите и демографските тенденции през следващото десетилетие вероятно ще подкрепят плавна тенденция към консолидация на висшето образование“, пише в документа.

Половината студенти – в неперспективни направления

Картата разделя направленията (на групи от 1 до 4) и университетите (на групи от А до Г) на 4 категории според търсенето им от студентите и реализацията на завършилите. През 2023 г. в най-силната група 1 попадат 10 направления, в които се обучават 28% от действащите студенти в страната (м.г. бяха 7 направления, в които учат 18% от студентите). Най-много професионални направления – 17 на брой – обаче попадат в група 4, където има ниско търсене на висше образование и ниска реализация на студентите – тук се обучават 21% от студентите. „56% от действащите студенти се обучават в направления, при които се наблюдава ниска степен на реализация на завършилите, а 30 от общо 52 направления попадат в групи, при които се наблюдава ниска степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите“, заключава Картата.

Тя показва и че дори в направления, които са в група 1, т.е. при които като цяло се наблюдава висока степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование, съществуват и университети от последната група Г, т.е. с ниска степен на реализация и ниско търсене. Пример за подобни направления са информатика и компютърни науки и комуникационна и компютърна техника. От 16 университета в информатика и компютърни науки 8 попадат в първата група А, едно – в група Б, едно – в група В, и две – в група Г. От 17 висши училища в комуникационна и компютърна техника четири попадат в група А, четири – в група Б, две – в група В, и пет – в група Г.

В 14 направления над 50% от студентите се обучават в университети от група А, в които има висока реализация на завършилите и високо търсене. В същото време в 8 направления над 50% от студентите се обучават във висши училища от група Г, т.е. в такива, при които се наблюдава ниско търсене и ниска реализация.

Ново условие 

Картата дава препоръки при какви условия може да се разкрива нов университет, филиал или направление у нас на база на редица критерии. Досега висшите училища можеха да разкриват нови направления при няколко условия – да са от група 1, т.е. с високо търсене и предлагане, да се намират в райони от тип А, Б, и В и броят на обучаваните студенти в съответното направление на национално ниво е над 70% от капацитета им. Занапред се определя нова минималната граница за използваемост на капацитета – 60%. „Целта е да не се ограничават значително висшите училища при желанието им да откриват нови професионални направления и структури. При запазване на границата от предходното издание на Картата, само три професионални направления имат използваемост на капацитета над 70%, докато при намаляване на посочената граница съотношението спрямо миналата година ще бъде запазено“, се посочва в мотивите.

Опасност 

Според Асоциацията на индустриалния капитал Картата не изпълнява целите, за които е въведена – да сложи ред в профилната и териториалната структура на висшето образование в съответствие с потребностите на пазара на труда.

„В момента картата дава моментна картина на работни места, заети от висшисти, но не дава яснота дали те реално са заети по специалността си, нито какви са изискванията за заемане на тези работни места. Следва да се добавят критерии, които представят броя студенти по специалности и броя и вида на работните места, които са заети в момента и изискват конкретна специалност. Тази съпоставка ще даде възможност да се направи оценка на работните места, които в следващите години ще се освободят (поради пенсиониране) и на необходимия брой студенти от съответната специалност, които могат да ги заемат“, казват оттам.

Бизнесът посочва, че близо 130 000 работни места, изискващи средно образование, се заемат от висшисти по различни причини, а в същото време има незадоволено търсене на инженери. Това според тях се дължи основно на липсата на работни места, изискващи определени специалности, за сметка на други, които остават свободни поради липсата на дипломирани студенти по определени специалности. „Липсата на предлагания критерий само би задълбочила описания проблем. Същевременно има специалности, които са уникални за едно висше училище, но съгласно настоящата методика не се предвижда увеличаването на план-приема по тях, а може да се стигне и до намаляване. Това засяга някои от техническите висши училища, които попадат в район от тип Г“, посочват работодателите.

Според тях проблем в методиката е и средното изчисляване на осигурителния доход на работещите в различните населени места. „Избраният критерий деформира получените резултати, тъй като например по търсени специалности, по които повечето от завършилите студенти се реализират в малки населени места, полученият по-нисък доход определя по-лошо класиране на съответната специалност. Необходимо е поставянето на коефициент, чрез който да се постигне адекватно сравнение. Такъв критерий може да бъде „коефициент на покупателната способност“ или чрез съотнасяне на осигурителния доход към средния за региона“, предлагат те.