Джордж Сорос е основател и председател на фондациите за отворено общество, автор на „В защита на отвореното общество“ (2019). Коментарът му е за платформата Project Syndicate.

Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари беше началото на трета световна война, която има потенциала да унищожи нашата цивилизация. Инвазията беше предшествана от дълга среща между руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Цзинпин на 4 февруари – началото на празнуването на китайската лунна Нова година и Зимните олимпийски игри в Пекин. В края на тази среща двамата мъже пуснаха внимателно изготвен документ от 5000 думи, обявяващ тясно партньорство между двете им страни. Документът е по-силен от всеки договор и би трябвало да е предшестван от подробни преговори.

Бях изненадан, че Си, изглежда, е дал на Путин картбланш да нахлуе и да води война срещу Украйна. Той трябва да е много уверен, че потвърждаването му като доживотен владетел на Китай по-късно тази година ще бъде просто формалност. След като съсредоточи цялата власт в собствените си ръце, Си внимателно написа сценария, по който ще бъде издигнат до нивото на Мао Цзедун и Дън Сяопин.

След като получи подкрепата на Си, Путин се зае да реализира мечтата на живота си с невероятна бруталност. Наближавайки 70-годишната си възраст, Путин смята, че ако иска да остави своя отпечатък в руската история, то е сега или никога. Но неговата концепция за ролята на Русия в света е деформирана. Той, изглежда, вярва, че руският народ се нуждае от цар, когото да следва сляпо. Това е пряката противоположност на демократичното общество и това е визия, изкривяваща руската „душа“, която е емоционална до степен на сантименталност.

Като дете имах много срещи с руски войници, когато окупираха Унгария през 1945 г. Научих, че те ще споделят последното си парче хляб с вас, ако им допадаш. По-късно, в началото на 80-те години, се впуснах в това, което наричам моя политическа филантропия.

Първо създадох фондация в родната си Унгария, а след това активно участвах в разпадането на Съветската империя. Когато Михаил Горбачов дойде на власт през 1985 г., разпадането вече беше започнало. Създадох фондация в Русия и след това направих същото във всяка от държавите, останали след това. В Украйна създадох фондация още преди тя да стане независима държава. Посетих и Китай през 1984 г., където бях първият чужденец, на когото беше разрешено да създаде фондация (която затворих през 1989 г., точно преди клането на площад „Тянанмън“).

Не познавам Путин лично, но съм наблюдавал издигането му много внимателно и съм наясно с неговата безмилостност. Той превърна столицата на Чечения Грозни в руини, точно както в момента заплашва да направи и с Киев.

Путин беше хитър оперативен работник на КГБ, но, изглежда, се промени напоследък. След като е развил своята фиксидея, изглежда, е загубил връзка с реалността. Той определено е преценил погрешно ситуацията в Украйна. Очакваше руски говорещите украинци да посрещнат руските войници с отворени обятия, но се оказа, че те не се различават от украиноезичното население. Украинците оказаха невероятно смела съпротива срещу привидно огромни шансове за руска победа.

През юли 2021 г. Путин публикува дълго есе, в което твърди, че руснаците и украинците са наистина един народ и че украинците са били подведени от неонацистки агитки. Първата част от неговия аргумент не е лишена от историческа обосновка, като се има предвид, че Киев е първоначалното седалище на Руската православна църква. Но във втората част Путин се оказа подведеният. Трябваше да се информира по-добре. Много украинци се сражаваха храбро по време на протестите на Евромайдана през 2014 г.

Събитията от 2014 г. много го ядосаха. Но руската армия се представи зле, когато получи заповед да атакува украинските си братя. Вкоренената корупция при възлагането на поръчки за отбрана също е изиграла важна роля за неефективността му. Вместо да се обвинява, Путин изглежда сякаш буквално е полудял. Той е решил да накаже Украйна за това, че му се противопостави, и изглежда, че действа без никакви задръжки.

Той хвърля цялата руска армия в битката и пренебрегва всички правила на войната, не на последно място като бомбардира безразборно цивилното население. Пострадали са много болници, а електрическата мрежа, захранваща атомната електроцентрала в Чернобил (в момента окупирана от руски войски), е повредена. В обсадения Мариупол 400 000 души са без вода и храна от близо седмица.

Русия може да загуби войната. Съединените щати и Европейският съюз изпращат отбранителни оръжия в Украйна и се полагат усилия за закупуване на руски изтребители МиГ, с които украинските пилоти знаят как да летят. Те биха могли да направят ситуацията много по-различна. Независимо от резултата, Путин вече направи чудеса, що се отнася до укрепване решителността и единството на ЕС.

Междувременно Си, изглежда, е осъзнал, че Путин е станал измамник. На 8 март, един ден след като китайският външен министър Ван И настоя, че приятелството между Китай и Русия остава „стабилно“, Си се обади на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, за да каже, че подкрепя техните миротворчески усилия. Той иска максимална сдържаност във войната, за да предотврати хуманитарна криза.

Далеч не е сигурно, че Путин ще изпълни желанието на Си. Можем само да се надяваме, че Путин и Си ще бъдат отстранени от власт, преди да унищожат нашата цивилизация.