За час и половина министърът на икономиката Божидар Лукарски и изпълнителният директор на Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол Емил Караниколов не можаха да отговорят на най-важните въпроси за кризата в „Булгартабак” на депутати и синдикати, които бяха на заседанието на икономическата комисия в НС.

Под прозорците на комисията протестираха работниците от „Булгартабак”, защото не било в техните компетенции. Те не казаха кой е собственикът на дружеството , защо предприятието е спряло работа след като има оферти за изкупуване на стоката и как работниците да бъдат върнати на работа и защитени техните права. Предложиха се стандартните инструменти – анализ на ситуацията, нови срещи и т.н. В края на заседанието председателят на икономическата комисия Петър Кънев обобщи, че от Министерството на икономиката и от Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол в триседмичен срок трябва да дадат отговор дали има нарушение на трудовото законодателство и да се направи анализ на текущото състояние на „Булгартабак” .

По време на дебатите на заседанието Корнелия Нинова от БСП лява България заяви в прав текст верния адресат: „Кой продаде Булгартабак- това са Бойко Борисов и МС”. Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол съобщи, че наистина има заповед за спряна дейност на предприятието. Ние сме поискали съгласие по закона за достъп до информация да представим приватизационния договор, каза той. Синдикатите до един изтъкнаха тежката ситуация с квалифицираните работници, които остават без работа и с пълната неяснота относно това кой взема решенията за „Булгартабак”.

До момента от „Булгартабак” имаха порочна практика да продават контрабандно цигари в арабския свят, заяви пред медиите след заседанието на комисията адвокатът на иракска фирма Даниел Пенков, която е изпратила писмо до премиера Бойко Борисов с искане да изкупува продукцията на дружеството. Миналата година през месец май турските власти задържат контрабандни цигари, произведени в „Булгартабак”, разказа той. След това бях уведомен от моята фирма, на която съм пълномощник и представител, да започнем процедура за сключване на търговска сделка за закупуване на цигари от дружеството.

Той показа турския вестник „Миллиет” от 14 май 2015 т., където водещият материал е за хванатите контрабандни цигари на българската фирма. Иракската фирма не иска да купува компанията „Булгартабак”, а само стоката й, за да ги разпространява в Ирак и Иран. Предложението ни беше за изкупуване на стока за 100 млн.долара годишно, т.е. по 100 контейнера месечно, уточни той.

Иракската фирма е получила официален отговор от министър-председателя Бойко Борисов, който е реагирал бързо и е информирал, че е препратил писмото в Министерството на икономиката. Впоследствие иракската фирма няма никакъв отговор от икономическото министерство. Купувачите искат да търгуват с „Булгартабак” , а не с други фирми от Балканския полуостров, защото българската марка е с доказано качество, поясни адвокатът.

Още август месец след контрабандния скандал със задържаните 100 контейнера цигари, аз описах какво ще последва – ще се затвори фабрика, хората ще останат без работа , каза адвокат Пенков. Точно документираната контрабанда е причината за сегашното състояние на предприятието в София, потвърди той. Защо не искат да търгуват неа отговорят собствениците на „Булгартабак”. Мога да ви кажа, че след като депозирах първото писмо за намерения за покупка на стока до компанията през юни 2015 г., лично управителят Чолаков отива при собствениците в Истанбул на среща и казва: дайте да сключим сделка, но да не бъде със собственост „Булгартабак”, а през БТ Лимитид – Австрия. Това става на 22-23 юни миналата година, ако не се лъжа. На 28 юни аз депозирам писмо , в което уведомявам „Булгартабак” да няма такива нерегламентирани срещи – черно на бяло го написахме. Според него обясненията пред работниците, които протестират е, че фабриката спира да работи, защото няма клиенти, а те имат, потвърди адвокат Даниел Пенков, поканен на заседанието на икономическата комисия в НС от синдикатите.

МС е органът, който определя държавната политика по отношение на тютюнопроизводството съгласно закона за тютюна и тютюневите изделия, ще внесем анализ и ще открием дебат в МС за казуса „Булгартабак”, заяви пред медиите след заседанието на икономическата министър Лукарски. Той отрече да е получавал информация от турските служби за контрабандата с цигари на дружеството, която е засечена в южната ни съседка и препрати за отговор към Агенция „Митници”. Сигналите, които са постъпили се състоят в едно писмо на един от адвокатите на синдикатите, което е препратено до Агенция „Митници” по компетентност, добави той. Собственикът на „Булгартабак”, както вече обясни Караниколов е ясен, може би, имате пред вид собственика на собственика, т.е. реалния собственик , но Министерството на икономиката не е органът, който има правомощия да го установи. Съгласно договорът за приватизация ние можем да се обезщетим с всички активи на „Булгартабак”, в т. ч. непродадена продукция, машини, имоти, а може да блокираме и кеш финансови средства, обясни Караниколов.

Свидетели сме на мащабен scam – финансова схема, използувана за манипулация или измама. Миг след като се разбра, че „Булгартабак“ губи най-големия си външен пазар – Близкия Изток, в резултат на което се затваря ключов завод, освобождават се работници, станаха две бързи блокови сделки с цени на акциите, далеч над пазарните. Какво е това – пране на пари или предварително аранжирана схема за кеширане на „политически“ акции?

Бягство от горещ актив? Сделка от единия в другия джоб?

Има няколко версии за купувача, но при всички случаи той влиза в програмирана загуба. Ако завърши с офшорка, ще бъде тривиално. Нали Пеевски и Цонев вкараха законопроект срещу офшорките. Сега се плаща с контролирани пари, за да получи Пеевски законен кеш. Никой не го пита с какви пари първоначално купи акциите „Булгартабак“, но вече има „законни“ десетки милиони лева по лична сметка. Ако в схемата има посредник, кредитиран без или с компрометирано обезпечение от банка – ще е още по-интересно, защото предстои оценка за качеството на активите на банките и някой ще изгори? Ако е външна компания – тя получава нещо срещу тази загуба – насрещен актив по същата схема или друга равностойна или по-голяма полза, не задължително в бизнеса, може и в политиката.

Търсете кой е купувачът и много неща ще се изяснят.

Сделката в никакъв случай не е от тип fire sale – форсирана „пожарна“ продажба с оглед освобождаване от актив, тъй като става дума за щедра цена.

Случващото се с „Булгартабак“ е поредният производен скандал в сериала с кражбата на активите на Корпоративна търговска банка (КТБ). Схемата „Булгартабак“ и затварянето на най-големия външен пазар са равностойни на фалит. Този скандал има сравними последствия на аферата КТБ, както в краткосрочен, така и средносрочен план. Замесени са външнополитически, вътрешнополитически, икономически, финансови, икономически и социални интереси – банки, спецслужби, партии, бизнесмени.

Хипотезите са многобройни – но предполагат верижни събития – срив на акции, разследвания, социални протести и същата схема като с КТБ – намеса на държавата и ренационализация, за да се избегнат бунтове. Бюджетът, т.е. ние ще платим сметката.

Пеевски остава с кеш, недосегаем за правосъдие, в най-лошия случай зад граница. Защитата на прокуратурата е осигурена, макар и да не е изключено някакво бутафорно разследване и силни, за пред медиите, думи на Цацаров.

Това е символът на тоталния разпад на държавността.

Идеята на някои от хората нависоко в ГЕРБ да договорят изтегляне на Пеевски& сие като му платят „за съгласието“ , ще ги остави с горещ, дори пламтящ картоф и отговорност за години напред, от която няма как да избягат. Как виждат точно ДСБ и РБ да „споделят отговорността“ за Булгартабак?

Призовавам журналисти, политици, разследващи да окажат обществени и медиен натиск за пълна прозрачност и разкрития за купувача на акциите на Пеевски и Миролио в „Булгартабак“.

С отговора могат да навестят шефа на НАП, който, според медиите, е бил съветван от „корпулентния“ да не напуска поста си при никакви обстоятелства.

Данъчното престъпление при подобни схеми и игри с цените на пакети акции е просто нарисувано. При това не измисленото, а реално, защото губещият купувач накрая ще плати по-малко данъци, „Булгартабак“ ще лиши хазната от стотици милиони лева. Следващите адреси са КФН и най-вече прокуратурата. И тъй като няма да получим от тях никакви отговори, всеки може да даде гласност на това което знае.

Силно препоръчително е премиерът Борисов да не повтаря грешката си по КТБ и да си укрепи тила в ГЕРБ. Да спре да играе по схемите на Цветанов и да атакува ДСБ и РБ, а да премине на страната на разследващите, защото тяхно е бъдещето. Да, ще трябва да жертва някои от своите хора – но друг изход няма. Иначе след КТБ бомбата „Булгартабак“ ще му гръмне в ръцете, защото отговорността е негова – на власт е.

И вече няма да става дума само за политическа отговорност.

Той се казва Маркус Хаслер и е новият номинален собственик на „Булгартабак“. Хаслер е адвокат от Лихтенщайн и притежава регистрираната в град Руггелл Stiga ANSTALT. Компанията е собственик на 50% от австрийската BTInvest, която на свой ред притежава близо 80% от най-големия производител на цигари в България „Булгартабак“.

Сделката по придобиването на половината капитал в BT Invest е от януари 2015 г. и така и не беше оповестена в България. За нея не е търсено и не е получавано одобрението на Комисията за защита на конкуренцията, а „Булгартабак“ не е информирал Комисията за финaнсов надзор за промяна в лицата, упражняващи контрол над него. Въпреки че е публично дружество. За сделката се разбра покрай разследване на„Биволъ“ за други промени в структурата на „Булгартабак“.

За всичката тази тайнственост най-вероятно си има причини. Какви са те, едва ли някога ще разберем. Но историята на новия собственик е повече от любопитна.

Маркус Хаслер е лихтенщайнски адвокат, за когото в свое разследване руското издание „Новая газета“, цитирайки свои източници твърди, че е „имал отношение към разпространението на комунистическа литература“ в страните от Западна Европа. След разпадането на Съветския съюз и промените в Източна Европа разпространението на комунистическа пропаганда очевидно запада като източник на доходи. Но пък Хаслер и неговият партньор запазват добри връзки с Русия. А в условията на навлезлия вече капитализъм руските бизнесмени и най-вече тези, които са свързани с тайните служби, имат нуждата от доверени хора в Лихтенщайн за скриване на истинската си самоличност в собствените им бизнеси.

Сред тях например е руският „бизнесмен“ от Санкт Петербург Дмитрий Скигин. Данни от разследване на полицията в Монако, цитираниот „Новая газета“ показват, че Скигин е свързан с организираната престъпност, за което дори е екстрадиран от Княжеството. В същите файлове, цитирани от руското издание, освен на Скигин френските власти споменават и имената на Илья Трабер и Генадий Тимченко. Всичките от кръга на президента Владимир Путин от периода му на зам.-кмет на Санкт Петербург.

Скигин и Трабер организрат схема за препродажба на руски петрол през компании, регистрирани в зони с облекчен данъчен режим като Лихтенщайн и Монако. Една от фирмите е Sotrama, чиито номинален собственик е добре познатият ви вече лихтенщайнски адвокат Хаслер – новият собственик на „Булгартабак“.

Хаслер обаче се „слави“ с покриването на политически участия в компании не само на руски граждани. Така например, според разледването на руското издание, в британската Biovaxim Limited съдружник на Скигин е Жан Сирил Спинетта, бивш френски политик и председател на борда на авиационния конгломерат KLM-AirFrance.

А през 2009 г. компания на Хаслер пък плаща вила в Тоскана, която е използвана за почивка от тогавашния чешки премиер Тополанек. Името на Хаслер е забъркано и с подкупи на управителя на британската карибска територия – Търк и Кайкос. Според разследване на комисия в британския парламент местният наместник на кралицата Майкъл Мисик получил подкуп при извършването на сделка по заменка с компания, номинален собственик на която е отново Хаслер.

На фона на цялата си компетенция по маскиране собствеността на политици в притежаван от тях бизнес – главно чрез използване на регистрирани в Лихтенщайн компании, влизането на Хаслер в „Булгартабак“ изглежда логично. Още от момента на приватизацията му през 2011 г. собствеността над „Булгартабак“ е неясна. Спекулациите, че той е пресечна точка на интересите на български политици, никога не са спирали. Собственикът на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който е участвал и във финансирането на сделката по приватизацията на „Булгартабак“ на няколко пъти вече посочи, че реален притежател на цигарения холдинг е ДПС депутатът Делян Пеевски.

В свое разследване от февруари тази година разказах схемата на финансиране, изпълнение и разпределение на собствеността по цялата верига придобивания на „Булгартабак“. В тази схема участват поредица от лихтенщайнски фондации. Според запознати със сделката, финансирането на схемата е осигурено от Цветан Василев и собствениците на „Винпром Пещера“. По думите на участвали в конструирането и финансирането на сделката, на различно ниво в структурата на собственост, са намесени близкият до премиера Бойко Борисов бизнесмен Александър Сталийски, самият Бойко Борисов и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Публикации в медии разкриха, че заради съмненията за пране на пари и неплатени данъци в огромни размери прокуратурата на Лихтенщайн започна проверка на Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски.

Последното преструктуриране на собствеността с навлизането на притежаваната номинално от Хаслер Stiga ANSTALT обаче поставя въпроси дали „Булгартабак“ все още е под контрола на български капитали или вече има пряка обвъзаност с руски „бизнесмени“.

Как работи лихтенщайнският модел

Лихтенщайн е използван като дестинация за прикриване на собственост още от времето на бившите външнотърговски дружества. Компанията или фондацията се създава и се води номинална собственост на местен гражданин. Собствеността много рядко се сменя официално. Това гарантира пълно покриване на истинския бенефициент на правата от компанията. Дори и да се стигне до Търговския регистър на Лихтенщайн, там няма да се види нищо различно от вече известното – местен жител собственик на фирма. Контролът над тази собственост се урежда по доста елементарен, но допустим от местното законодателство режим. Това е подписването на пълномощно за управлението на фирмата, но и документ, наричан „бланк“. Това е празен договор (без дата) за прехвърляне на собственост. Така ако номиналният собственик реши да се отклони от линията, която му е обяснено, че трябва да спазва като управител/собственик на компанията, той много бързо може да бъде заменен.

Мирослав Иванов