Бившият депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов говори пред агенция ПИК за избора на ГЕРБ за кандидат-кмет на София.  Той коментира и случващото се с партията, както и с лидера Бойко Борисов.

– Г-н Рашидов, как ще коментирате решението на ГЕРБ да издигне Антон Хекимян за кмет на София?

– Като свободен човек вече не следя отблизо процесите, които текат тези дни в така нареченото политическо пространство.  Антон Хекимян за мен е един талантлив и добър човек. Изумен съм, че лидерите все по-трудно могат да посочат можещи и подготвени хора. Истината е, че лидерите трудно приемат по-харесвани, по-квалифицирани, умни и способни от себе си. Това води до обезличаване на партиите от личности.

Жалко, че това налага да се търсят за еднократна употреба личности, разпознаваеми отвън за „моноспектакъл“, който би спасил ситуацията, но едва ли това ще помогне в развитието на град като София. Този град е един жив организъм, а не опитна лаборатория. Странно ми е как на никого от партията това незачитане на уменията им не им е обидно.

-Но нали ГЕРБ беше кауза?

– Да, през 2009 година направих крачка към активната политика, именно защото повярвах в каузата на ГЕРБ – градивност, създаване, мислейки, че ще направя за културата добри неща. И няма да скромнича – направих немалко. Но днес, колкото повече силите в една партия намаляват, толкова повече изчезва каузата. Жалко.

– Защо според вас Борисов забави толкова обявяването на кандидата?

– Може би, защото погледът му не е намерил достоен човек в партията…

 – В Пловдив, където неколкократно попадахте в листата за парламентарните избори, ГЕРБ се спира на Костадин Димитров? Познавате ли го и добър избор ли е той?

– Не бих искал да коментирам имена на кандидати, защото това е воля и предложение на председателя на партията, но лично на Костадин Димитров пожелавам успех, защото той е доказал себе си добър кмет.

За мен е ясно, че бяха допуснати гафове и грешки в Пловдив, а в този град ГЕРБ винаги е печелил. Днес притесненията са основателни, за разлика от Пловдив-област – една от най-тежките области в България.

Благодарение на доверието на хората от този район, аз като водач на листа постигнах една прекрасна победа на ГЕРБ – от 17 общини 14 бяха за ГЕРБ. И за мен това беше кауза и тази категорична победа беше подарена на партия, която няма никакво основание да се кичи с моите успехи. Аз разбирам човек да предаде приятел, колега, жена, деца, и родина дори, но не мога да приема един лидер да предаде каузата. Защото каузата е мечта.

– Ако Вие бяхте още в политиката, какво бихте посъветвали лидера си?

– Е, вече съветите са приоритет на други, но ако от мен зависеше избора на кандидат за кмет, то аз бих предложил Галя от посолството, която щеше да свърши повече работа, ако беше номинирана, защото щеше да получи голямата подкрепа на фондация „Америка за България“. Но извън шегата, що се отнася до съветниците на един лидер – за тази цел се намират достатъчно шушнещи, които да го водят все повече към объркване. А останалото е пълнеж от тишина и мълчание.

Но все пак моят съвет към лидера, който и да е той, би бил следният: Да не се страхува от враговете си, те могат само да го унищожат, да не се страхува от приятелите си – те могат само да го предадат. Да се страхува от тези, които мълчат, защото те правят възможно и едното, и другото.