Захари Карабашлиев

По повод протеста. Последните дни ми се налага да водя буквално един и същ разговор с хора, които уважавам, но хора, които заобикалят, според мен най-важното. Преди въобще да пристъпим към каквито и да е теми, засягащи избори, нова Конституция, Велико народно събрания, „резидента“, задължителната военна служба, Ситняково, Сараите, Черепа, Дани Кирилов и останалите смешници, е необходимо да се отговори ясно на два въпроса относно:

а) Съдържанието на изтеклите досега аудиозаписи, с глас, наподобяващ този на Борисов;

б) Съдържанието на нощното шкафче в резиденцията на Борисов.

Докато отговори на горните въпроси няма, ние няма как и да водим културен дебат помежду си по каквато и да било тема – дали сега било времето за избори, ама кой щял бил да дойде след тях, служебен кабинет, блокадите законни ли били…

Над всяко едно решение за всичко важно в държавата сега тегнат въпросите – това той наистина ли го е казал?; тези пари там истински ли са? (имат серийни номера); това, което се вижда истинско злато ли е? Всичко изглежда почти нереално (и една част от мен се надява да е), защото прилича на декор от филм за колумбийски нарко-картел. Кой има достъп до спалнята на премиера? Кой може да го фотографира гол, докато спи? (Това е толкова лесно да се установи.)

Възможно ли е да съществува европейски лидер, за когото да е имало дори 1/100 съмнение за почтеност като това към Борисов и той да остане неопетнен?

Сещам се преди 20 години какво предизвика едно петно на роклята на една стажантка за кариерата на един американски президент. Сещам се какво се случи у нас след една уж реплика – „Най-добре е танковете да дойдат“ преди 30 години. Нека си представим какво би станало с Меркел дори за сянка от съмнение, че такива записи има? Какво би се случило с Макрон?

Досега Борисов не е направил реално абсолютно нищо, за да изчисти името си пред България. Не са направили нищо и неговите колеги и съпартийци – обещание поне за вътрешно изясняване, независима комисия и т.н.

То не бяха смешки, то не бяха клипчета на YouTube, или обвинения, че снимките били правени от на президента с дрон. На снимката бил Борисов, пистолета бил негов, ама парите били „аранжирани“ от някой друг.

И когато се налага да обменим мнения по тази тема с някои уважавани от мен хора, питам ги – ти можеш ли да допуснеш, че ще излязат такива неща за теб и ти ще се подхилкваш, ще се майтапиш, ще се правиш на дръж ми шапката? Няма ли – вместо да правиш монолози по какви ли не теми – да искаш да изчистиш името си? Няма ли това да е най-важното за теб, ако си невинен? И най-важното – ще можеш ли въобще да спиш нощем?

Та, докато обществото няма отговори на тези въпроси, всичко е вторично.