Случващото се в управлението и в частност в държавните фирми е някакво ужасно пошло дежа вю. Никой нормален професионалист няма да тръгне да се явява на конкурси за управление на държавна фирма с перспективата да бъде ометен шест или девет месеца по-късно. Такова нещо могат да си причиняват само хора, които искат набързо да приберат известно количество пари. Парите не са лоши и явно компенсират безумието да дефилираш в борд на фирма без никакъв шанс да реализираш някаква бизнес програма и въобще да свършиш нещо смислено, пише “Сега”.

Служебният кабинет Главчев реши да предложи още от същото  и започна на свой ред да върти метлата в държавните фирми. Първите рокади вече са факт, а както се говори – и на този служебен кабинет може да му се отвори възможност да поуправлява по-дълго. С такава перспектива може да се очакват поголовни смени на хора, назначавани от ПП-ДБ.

Цената на този разгул в държавните дружества е буквално удвоени бюджети за заплати на бордовете на фона на забатачени резултати и обезкървени дружества.

Бюджетът за заплати на бордовете скача драстично

Откакто България се сдоби със специален закон за публичните предприятия, картината при тях не само не става по-добра, ами направо катастрофира. Изискването за по-прозрачно управление на държавните дружества бе редовно отправяна препоръка към България от Брюксел и е една от реформите по линия на еврозоната и членството в ОИСР. В ОИСР навярно и сами не си вярват на дадената през 2022 г. оценка, че България подобрява управлението на държавните дружества. Това просто не е вярно.

Въпросната 2022 г. е особено впечатляваща на фона на рекордния брой смени в дружествата. Тук всеки министър се е разписвал със свой принос по темата, като промените във търговския регистър направо са трудни за проследяване. Учебникарски пример за подобен кадрови шпалир е държавното дружество “Автомагистрали”. При служебния министър Виолета Комитова през 2021 година в борда на “Автомагистрали” бяха извършени две смени, при министър Гроздан Караджов промени бяха правени на три пъти, с три промени в същия този борд се отчете и Иван Шишков. На регионалния министър от кабинета Денков Андрей Цеков му се отдаде само една рокада, но за сметка на това зрелищна – на фона на предстояща ротация Цеков реши да прати начело на фирмата бивш свой съдружник.

Докато всички тези топ професионалисти според министрите управляват фирма с договори за милиарди, тя се отчита със съвсем скромни печалби. Според отчета на “Автомагистрали” за деветмесечието на 2023 година фирмата регистрира смешна печалба в размер на 1,65 млн. лв. на фона на 11,9 млн. за деветмесечието на 2022 година. И печалбата за 2022 г. обаче не е чиста, защото тогава са признати стари вземания на фирмата.

Тези мижави резултати се декларират от дружество с огромни разходи, раздало аванси по договори от порядъка на 1,1 млрд. лв. През 2022 г. – последната, за която има годишен отчет, дружеството отчете общо 498 млн. лв. разходи, като огромна част от тези разходи са за външни услужи – 287 млн. лв. – материали, техника и т.н. Надали делът на външните услуги за 2023 г. ще е кой знае колко по-различен. На този фон можем само да гадаем каква печалба са реализирали външните контрагенти на гърба на “Автомагистрали” и измерима ли е тя със скромните 1,65 млн. лв. за деветмесечието на 2023 г. за самото дружество. На този фон фирмата отчита 334 000 лв. разходи за заплати на управленския персонал на фона на 317 000 за деветмесечието на 2022 г.

Този ръст на заплатите е смешен на фона на двойното увеличение в РВД

Вдигането на заплатите в бордовете на държавните фирми уж е обвързано с формула, която отчита на всяко тримесечие конкретните резултати на дружеството, но формулата е съставена така, че при държавните фирми с големи активи и персонал конкретният финансов резултат е с по-малка тежест в оценката. Нещо повече – при служебното правителство на Гълъб Донев за част от публичните предприятия бе допуснато заплатите на ръководния персонал да не се ограничават от горен максимум. За изпълнителните директори на акционерните дружества този максимум е 18 минимални работни заплати, за членовете на бордовете – 6 минимални работни заплати. През 2023 г. този максимум бе премахнат за отделни предприятия, създадени по закон. Още тогава “Сега” предупреди, че по новите правила без горен максимум заплатите отиват в небесата. Така например максимално възможната заплата в РВД при липса на максимум достигна рекордните 26 910 лв. на месец. Това ниво бе възможно при минимална заплата от 780 лв. При настоящия размер на минималната заплата от 933 лв. максимално възможната

заплата на директора на РВД вече става 32 188 лв. на месец.

Публикуваният от РВД годишен отчет за 2023 година потвърждава, че тези космически заплати от възможност са се превърнали в реалност. През 2023 г. РВД отчита 612 000 лв. разходи за възнаграждения на генералния директор и управителния съвет при годишен разход по това перо през 2022 г. в размер на 287 000 лв. РВД се управлява от тричленен борд, а отчетеният ръст в разходите за заплати е над 200%. Иначе този борд е доста стабилен – назначен е през 2021 г. и е с мандат до 2026 г., без настъпили промени в него.

Огромното повишение на заплатите не е изключение само за РВД. Възнагражденията са достигнали космически нива и в “Електроенергийният системен оператор”, който също вече е публикувал годишен отчет за 2023 г. В него от ЕСО отчитат, че разходите за възнаграждения на управителния и надзорния съвет са достигнали 1 млн. и 13 хил. лв. при 668 000 лв. за 2022 г. Самите разходи за заплати на шефовете са нараснали по-скромно – от 500 на 671 000 лв., но извън тях са дадени 128 000 за социални добавки, отделно са плащани отпуски и осигуровки, а дружеството е успяла да изплати и 138 000 лв. тантиеми. По правилник тантиеми се изплащат при нараснала счетоводна печалба и липса на непокрита загуба и просрочени задължения, като могат да достигнат до три заплати.

Набъбването на разходите за заплати е логично следствие от разрастването на надзорния съвет от 5 на 7 члена. Това е другият любим модел за назначаване на свои хора – чрез набъбване на бордовете. При коалиционни управления разрастването на бордовете е честа практика. За разлика от “Автомагистрали” обаче от ЕСО могат да се похвалят с много по-добри финансови резултати – отчетената печалба за 2023 г. е 250 млн. лв. при 91 млн. лв. за 2022 г., като се подобряват почти всички показатели за рентабилност.

На фона на доброто състояние на ЕСО шапката БЕХ отчита по-ниски печалби през 2023 г. – печалбата преди данъци за деветмесечието е 912 млн. лв. – с 524 млн. лв. По-малко от 2022 година, но основната причина за това са по-ниски отчетени дивиденти от дъщерните дружества.

Тук трябва да се изчака окончателен отчет за 2023 г. заради многото лупинги около дивидентната политика спрямо БЕХ. Картината при дъщерните дружества трудно може да се проследи заради закъсняващи финансови отчети. В сектора на енергетиката обаче се натрупват сериозни структурни проблеми  и за това постоянните рокади в ръководствата на държавните дружества няма как да помагат. Новите назначения на кабинета Главчев в сектора вече започнаха с решения на БЕХ за рокади в три етергийни дружества – “Мини Марица Изток”, НЕК и “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности”.

Политическата криза не роди нищо хубаво и по линия на проектите на държавни дружества, които следва да се изпълняват по линия на националния план за възстановяване и устойчивост и други европейски инструменти за финансиране. Големият проект за дигитализация на държавните пощи – любим на кабинета Петков, бе зачеркнат като нереалистичен, а други големи проекти закъсняват. Сред тях е проектът за реконструкция и изграждане на ВиК в агломерации с между 5000 и 10 000 жители, който е за 393 млн. Лв. и следва да се изпълнява от “Български ВиК Холдинг”, огромент проект по плана за възстановяване за 611 млн. Лв. се изпълнява и от ЕСО, като по него също има закъснения, включително и по линия на колебанията какво точно да включва новата глава REPowerEU.