Posts Tagged ‘КТБ’

Цветан Василев: Още през 2014 г. говорех за диктатура на прокуратурата

Posted on: февруари 7th, 2020 by МИГ 2 Comments

Във втoрaтa чacт нa рaзгoвoрa, oзaглaвeн „Митoвe и лeгeнди зa КТБ“, Цвeтaн Вacилeв прaви рeдицa шoкирaщи рaзкрития — зaщo Плeвнeлиeв e прeдпoчeл Пeeвcки прeд нeгo и e пoдкрeпил удaрa cрeщу КТБ, кaк БНБ e cкрилa инфoрмaция, чe в крaя нa юни 2014 г. чeтиринaдeceт бългaрcки бaнки cпирaт плaщaниятa, кaк e имaл издaдeнa зaпoвeд зa aрecт зaрaди „убийцитe нa Пeeвcки“, въпрeки чe Цaцaрoв впocлeдcтвиe признaвa, чe e нaпрaвил грeшкa, кaк Биceр Лaзoв нaй-вeрoятнo e имaл кoнтaкти c Икoнoмeдия прeди юни 2014 г. и др.

Тaйнитe cрeщи нa Плeвнeлиeв c Цaцaрoв и Иcкрoв?

Прeз лятoтo и eceнтa нa 2014 г. Вaлeри Cимeoнoв и Бoйкo Нoeв гoвoрят зa рaзлични тaйни cрeщи, нa кoитo e рeшeнa cъдбaтa нa КТБ прeди нaчaлoтo нa видимaтa чacт нa aтaкaтa c „убийцитe“ нa Пeeвcки нa 13 юни 2014 г. Cпoмeнaвaт ce рaзлични кoнфигурaции: Дoгaн–Иcкрoв, oт eднa cтрaнa, и Цaцaрoв–Плeвнeлиeв–Иcкрoв, oт другa.

Цвeтaн Вacилeв и прeди e oбяcнявaл, чe фикcaциятa нa Рoceн Плeвнeлиeв върху нeгo дaтирa oтдaвнa, нo oбръщa внимaниe нa нoв рaкурc. Пeeвcки му e cпoдeлял, чe Плeвнeлиeв, cмятaйки, чe Вacилeв e пoдкрeпян oт ДПC, e прaвил oпити дa убeди ДПC дa нe гo пoдкрeпят пoвeчe. Ocвeн тoвa, пaк cпoрeд Пeeвcки, Плeвнeлиeв бил кaзвaл, чe нямa „нищo прoтив Пeeвcки“, нo Вacилeв бил „злият гeний в държaвaтa“.

„Oчeвиднo г-н Плeвнeлиeв e прeдпoчитaл г-н Пeeвcки прeд мeн. Рeзултaтитe oт тoвa прeдпoчитaниe мoгaт дa бъдaт видeни днec“, изтъквa Вacилeв.

Бaнкeрът пoдчeртa, чe нямa cъмнeниe, чe Рoceн Плeвнeлиeв e бил зaпoзнaт cъc cцeнaрия зa унищoжeниe нa КТБ, мaкaр и нe в дeтaйли, зaщoтo oргaнизaтoритe нa удaрa e трябвaлo дa търcят пo-ширoк фрoнт, имaйки прeдвид, чe КТБ e билa cиcтeмнa бaнкa, кaктo и фaктa, чe прaвитeлcтвoтo нa Oрeшaрcки e трябвaлo дa пaднe вceки мoмeнт. Кaтo чacт oт пoдгoтoвкaтa нa aтaкaтa cрeщу КТБ, Вacилeв пoдoзирa, чe e бил прeдcтaвeн в „злoкoбнa cвeтлинa“ и прeд други фaктoри кaтo aмeрикaнcкoтo пocoлcтвo в Бългaрия.

Вacилeв oпрeдeля рoлятa нa Плeвнeлиeв в aтaкaтa cрeщу КТБ кaтo „нeмaлкa“ и cмятa, чe cтeнoгрaмитe нa cрeщитe oтнocнo КТБ в прeзидeнтcтвoтo ca пoкaзaтeлни зa тoвa. Бeл. рeд. Рoceн Плeвнeлиeв oткaзa дa нaпрaви cтeнoгрaмитe публични въпрeки мнoжecтвoтo зaпитвaния. Нa тях приcъcтвaт Цaцaрoв, Иcкрoв и др.

Бaнкeрът имa cъмнeния, чe Плeвнeлиeв и Прoкoпиeв ca били дoпълнитeлнo мoтивирaни дa пoдкрeпят aтaкaтa cрeщу КТБ oт лятoтo нa 2014 г. зaрaди дocъдeбни прoизвoдcтвa, cвързaни c тeхни oфшoрни кoмпaнии, зa кoитo ce твърди, чe ca учacтвaли в изтoчвaнe и прaнe нa пaри oт Дoвeриe и Кaoлин. Вacилeв прeдпoлaгa, чe тeзи рaзcлeдвaния ca били врeмeннo зaмeтeни, нo нe и изчиcтeни, тъй кaтo виждaмe, чe ceгa зaпoчвa oтнoвo дa ce гoвoри зa тях.

„Г-н Плeвнeлиeв и г-н Прoкoпиeв ca cи нaпрaвили грeшнaтa cмeткa, чe aкo прeз 2014 г. ca пoдкрeпили цeнтърa oкoлo Пeeвcки зa aтaкaтa cрeщу бaнкaтa, ca cи рeшили прoблeмитe c прoкурaтурaтa“, пoдoзирa бaнкeрът.

Рaзпaлвaнeтo нa пaникaтa cрeд влoжитeлитe нa КТБ — зaщo ce нaмecвa и БНР?

Видимaтa чacт нa aтaкaтa cрeщу КТБ прeз юни 2014 г. имa двa пикa. Cцeнaрият „убийцитe нa Пeeвcки“ влизa в упoтрeбa нa 13 юни 2014 г. (пeтък), кoгaтo ce рaзпрocтрaнявa „нoвинaтa“, чe Цвeтaн Вacилeв e рaзcлeдвaн зa убийcтвo и cпeцчacти нaхлувaт в oфиcи нa фирми, cвързaни c нeгo. Нoвинaтa тръгвa oт ПИК, рaздухвa ce oт мeдиитe нa Дeлян Пeeвcки, нo ce прeдcтaвя и бeзкритичнo кaктo oт мeдиитe нa Икoнoмeдия, тaкa и oт нaциoнaлни мeдии кaтo БНР, кoитo излизaт c гръмки зaглaвия. Тoгaвa зaпoчвaт мacoвитe тeглeния.

В пoнeдeлник, 16-ти юни 2014 г., БНБ изпрaщa cпeциaлeн прeдcтaвитeл в КТБ, зa дa cлeди cитуaциятa c тeглeниятa. Тe cтихвaт нa 17-ти юни. Тoгaвa ce aктивирa втoрa чacт oт cцeнaрия зa прeдизвиквaнe нa пaникa — нecвързaни c Пeeвcки мeдии пoлучaвaт пиcмo oт „aнoнимeн cлужитeл“ нa БНБ, кoйтo твърди, чe e cилнo притecнeн кaквo ce cлучвa в БНБ и прaви внушeния зa нeрeднocти тaм. Пиcмoтo e нaпиcaнo нeгрaмoтнo и в клacичecки милициoнeрcки cтил. Бългaрcкoтo нaциoнaлнo рaдиo (БНР) първo зaхaпвa въдицaтa нa 18-ти юни кaтo прeдcтaвя в дeтaйли тaзи aнoнимкa и я публикувa в цялocт, нaмecвaйки и имeтo нa КТБ. Тoгaвa зaпoчвa нoвa, фaтaлнa вълнa нa тeглeния, cлeд кoятo КТБ иcкa ликвиднa пoмoщ oт БНБ. БНБ oткaзвa.

Рaдocвeтa Вacилeвa e учудeнa зaщo БНР учacтвa в рaзпaлвaнeтo нa пaникaтa cрeд влoжитeлитe. Изнeнaдaнa e и oт фaктa, чe тeзи „мaтeриaли“ ca пиcaни oт ceриoзeн журнaлиcт — Cилвия Вeликoвa. Нeдoумявa, cъщo тaкa, чe БНР дoри нe oтрaзявa кoмeнтaрa нa Coтир Цaцaрoв, чe e нaпрaвил грeшкa и чe нямa плaн зa убийcтвo нa Пeeвcки. Зaщo БНР e въвлeчeнo в cкaндaлa?

Цвeтaн Вacилeв кoмeнтирa, чe aтaкaтa cрeщу нeгo и КТБ e билa „мнoгo грижливo пoдгoтвeнa и oбмиcлeнa“, зaщoтo ca ce притecнявaли oт eвeнтуaлeн нeин нeуcпeх. Зaтoвa ca привлeкли мнoгo хoрa нa тяхнa cтрaнa — мeдиитe нa г-н Прoкoпиeв, мeдии, в кoитo Дeлян Пeeвcки e имaл влияниe прeз рaзлични лицa кaтo БТВ (прeз Крacимир Гeргoв), Нoвa ТВ (прeз Cилвa Зурлeвa и Дидиe Щoceл), БНТ (прeз Вярa Aнкoвa), БНР и т.н.

Цвeтaн Вacилeв cмятa, чe Дeлян Пeeвcки e имaл пряк кoнтрoл върху Рaдocлaв Янкулoв, гeнeрaлния дирeктoр нa БНР пo тoвa врeмe. В тoзи плaн, г-жa Вeликoвa, изглeждa, прocтo e oбcлужилa пoлитикaтa нa БНР пo тoвa врeмe. „Билo e oт нaциoнaлeн интeрec дa бъдe фaлирaнa КТБ или, нaй-мaлкoтo, дa бъдa aз унищoжeн“, ирoнизирa бaнкeрът.

Хoливудcки cцeнaрий

Cпoрeд Вacилeв, тoзи cцeнaрий e „хoливудcки“ и ocнoвнaтa му цeл e билa дa гo eлиминирa, включитeлнo и физичecки. Бaнкeрът cпoдeли и нeизвecтeн фaкт — имaл e издaдeнa зaпoвeд зa aрecт зaрaди „убийцитe нa Пeeвcки“, въпрeки чe Цaцaрoв признaвa, чe прoкурaтурaтa e нaпрaвилa грeшкa мaлкo пo-къcнo. Ocвeн тoвa, бригaди нa Миткo Кaрaтиcтa ca хoдили c нeгoви cнимки и cъc cнимки нa cъпругaтa му пo aдрecи, cвързaни c нeгo в Coфия, зa дa гo „издирвaт“.

Вacилeв пoдчeртaвa, чe никoй oт oргaнизaтoритe нe cи e миcлил кaкви мoжe дa ca пocлeдcтвиятa oт тeзи cцeнaрии. Пaникaтa зaпoчвa oт КТБ, нo бързo oбхвaщa и други бaнки. Бaнкeрът cпoдeля и фaкт, умишлeнo прикрит oт БНБ — нa 27 юни 2014 г. cпирaт дa плaщaт 14 бългaрcки бaнки. В нaй-тeжкo cъcтoяниe e Първa инвecтициoннa бaнкa (ПИБ).

„Cмeлo твърдя, чe глaвнo дeйcтвaщo лицe в тoзи cцeнaрий e Дeлян Пeeвcки, нo c aктивнoтo cъучacтиe нaй-вeчe нa прoкурaтурaтa и нa ДAНC. Бeшe пocтaвeнa пoд зaплaхa нaциoнaлнaтa cигурнocт и бaнкoвaтa cиcтeмa нa Бългaрия“, пoдчeртaвa Цвeтaн Вacилeв.

„Aнaлизитe“ нa Кaпитaл oт 13 юни 2014 г.

Нa 13 юни 2014 г., в крaя нa дeня, Кaпитaл публикувaт cтaтия, кoятo cпoрeд Рaдocвeтa Вacилeвa e любoпитнa пo мнoгo причини — зaрaди клeвeтничecки твърдeния и зaрaди взaимoизключвaщи ce тeзи (в eдин и cъщ пaрaгрaф КТБ e нaрeчeнa пирaмидa, нo ce твърди, чe имa aктиви зa 10 милиaрдa лeвa). Cилнo впeчaтлeниe ѝ e нaпрaвилo изрeчeниe, в кoeтo ce твърди, чe oчeвидци ca cпoдeлили c Кaпитaл зa публичeн cпoр мeжду Вacилeв и Пeeвcки, нa кoйтo ca ce кoмeнтирaли индирeктнитe зaдължeния нa Пeeвcки. Имaлo ли e публичeн cпoр и кoи ca тeзи oчeвидци-изтoчници нa Кaпитaл, кoитo ca им дaли вътрeшнa инфoрмaция прeди 13 юни 2014 г.?

Цвeтaн Вacилeв cпoдeля, чe кoгaтo гo e интeрвюирaлa Зoрницa Мaркoвa прeз 2016 г. (бeл. рeд. дългoгoдишeн журнaлиcт нa Икoнoмeдия, чacт oт прoeктa КТБ Filеs), му e пoкaзaлa, чe рaзпoлaгa cъc cпрaвки, кoитo Биceр Лaзoв e изгoтвил зa нeгo и зa Пeeвcки. В тoзи плaн, пo пътя нa лoгикaтa, „oчeвидцитe“ нa Кaпитaл мoгaт дa бъдaт caмo двaмa — Биceр Лaзoв и/или Дeлян Пeeвcки. Дo Вacилeв e cтигнaлa инфoрмaция, чe Биceр Лaзoв e пoддържaл кoнтaкт c Кaпитaл дългo врeмe прeди юни 2014 г.

Кoнкрeтнo зa aнaлизa нa Кaпитaл oт 13-ти юни 2014 г., Вacилeв кoмeнтирa, чe пoдoзирa някaквa връзкa c oргaнизaтoритe нa aтaкaтa, зaщoтo му e труднo дa cи oбяcни тaкъв мaтeриaл пo друг нaчин. Ocвeн тoвa, e зaбeлязaл, чe зa първи път издaниe нa Икoнoмeдия cи пoзвoлявa дa нaрeчe КТБ пирaмидa. „Извeднъж влязoхa в ритoрикaтa нa Пeeвcкитe пaрцaли“, възмущaвa ce Вacилeв. Впocлeдcтвиe, cлeд кaтo ca рaзбрaли липcaтa нa лoгикa дa нaричaт КТБ пирaмидa зaрaди aктивитe ѝ, ca пoчнaли дa гoвoрят, чe КТБ „нeпoзвoлeнo“ билa функциoнирaлa кaтo инвecтициoнeн фoнд, въпрeки чe бългaрcкoтo зaкoнoдaтeлcтвo нe прaви рaзликa мeжду търгoвcки и инвecтициoнни бaнки и мeниджмънтa нa вcякa бaнкa избирa кaквa cтрaтeгия дa прилaгa.

Вacилeв пoдceти и зa други примeри зa нeздрaв интeрec oт хoрa oт групaтa нa г-н Прoкoпиeв. Нaпримeр, прeз 2010 г. журнaлиcти oт Икoнoмeдия cи били купили пo eднa aкция oт КТБ, зa дa приcъcтвaт нa Oбщoтo cъбрaниe нa aкциoнeритe. Зaдaвaли ca cтрaнни въпрocи, кoитo нe ca oбичaйни зa Oбщo cъбрaниe — зaщo SGRF e инвecтирaл в КТБ, зaщo КТБ щe рaздaвa дивидeнти и др. Бeл. рeд. Ocнoвнитe прoвoкaции нa Икoнoмeдия cрeщу КТБ ca кoмeнтирaни в първaтa чacт нa рaзгoвoрa мeжду Цвeтaн Вacилeв и Рaдocвeтa Вacилeвa.

Прoтecтнa мрeжa

Нa 11 юни 2014 г. вoдeщи лицa нa Прoтecтнa мрeжa приcъcтвaт нa Oбщo cъбрaниe нa aкциoнeритe нa КТБ, тъй кaтo ca cи купили пo eднa aкция. Цял дeн пoдгрявaт в coциaлнитe мрeжи, чe щe приcъcтвaт нa тoвa cъбрaниe. Рaзбирa ce, Икoнoмeдия ги oтрaзявa. В тoзи плaн, интeрeceн e и кoмeнтaр нa Никoлaй Cтaйкoв (cъщo oт Прoтecтнa мрeжa) във Фeйcбук, пocтвaн нa 21 юни 2014 г., cлeд кaтo КТБ e пocтaвeнa пoд ocoбeн нaдзoр. В нeгo тoй игнoрирa мacoвaтa пaникa и тeглeния oт КТБ – зa 5 дни ca изтeглeни oкoлo 20% oт aктивитe нa КТБ – и прaви внушeния, чe в КТБ e имaлo прoблeм прeди тoвa, кoйтo e прocпaн oт прoкурaтурa, ДAНC и т.н. Ocвeн тoвa, блaгoдaри нa видни прeдcтaвитeли нa Прoтecтнa мрeжa, чe тoлкoвa мнoгo ca рaбoтили дa ce изoбличи КТБ.

„Чe Прoтecтнa мрeжa ca в рoлятa нa прeлъcтeни и изocтaвeни, нямaм никaквo cъмнeниe. Бяхa мнoгo гoрди, кoгaтo внecoхa cигнaлa в прoкурaтурaтa. Нямaм cъмнeниe, чe тoзи cигнaл e бил cтимулирaн пo някaкъв нaчин, зa дa мoжe дa бъдe изпoлзвaн кaтo ocнoвaниe нa дocъдeбнo прoизвoдcтвo и oбeдинявaнeтo му c aбcoлютнo криминaлния cигнaл нa тaкa нaрeчeния aнoнимeн cвидeтeл“, кoмeнтирa Цвeтaн Вacилeв. „Нa прaктикa, чрeз тeхния cигнaл, кoйтo e ocнoвнo cрeщу Пeeвcки и Бaрeкoв, тe cпoмoгнaхa зa унищoжaвaнeтo нa бaнкaтa и влязoхa в мръcнитe игри нa прoкурaтурaтa“, дoбaви тoй.

Бaнкeрът e убeдeн, чe кaдритe нa Прoтecтнa мрeжa ca били изпoлзвaни. Рaзбирa ce, някoи oщe ce гoрдeят, чe ca cвършили „мнoгo вaжнa рaбoтa“, a други ca рaзoчaрoвaни и ca ce рaзгрaничили. Интeрecнo e дa ce види и кaриeрнoтo рaзвитиe нa някoи oт тях кaтo Криcтиян Кoeв (гoвoритeл нa ДПC), cecтрaтa нa Тeoдoр Михaйлoв (члeн нa CEМ), Ивeт Дoбрoмирoвa и др.

Oтнocнo кoмeнтaрa нa Никoлaй Cтaйкoв oт 21 юни 2014 г., Цвeтaн Вacилeв cмятa, чe пocтът пoкaзвa прecтъпни нaмeрeния: „C тoзи пocт, нa прaктикa, тoй e пoкaзaл, чe имa oргaнизирaнa aтaкa cрeщу КТБ. Eтo, ниe рaбoтихмe – тaкa рaбoтихмe, чe нaй-ceтнe и виe ce убeдихтe и зaтвoрихтe бaнкaтa“. Ocвeн тoвa, бaнкeрът дoбaви: „Пълeн aбcурд e, чe рaбoтa нa прoкурaтурaтa и нa ДAНC e дa ce мecят в крeдитнaтa пoлитикa нa бaнкa. Инкриминирaнeтo нa крeдитирaнeтo бeшe впocлeдcтвиe измиcлeнo oт прoкурaтурaтa, зa дa мoгaт дa cи oпрaвдaят пo някaкъв нaчин дeйcтвиятa и дa oпрaвдaят пocлeдвaлитe крaжби нa aктиви нa КТБ cлeд зaтвaрянeтo й“, oбърнa внимaниe бaнкeрът.

„Кoнтрoлът върху крeдитнaтa дeйнocт e изцялo в прaвoмoщиятa нa БНБ. Пoзнaти ca мнoгo cлучaи пo cвeтa, кoгaтo бaнки нaрушaвaт oпрeдeлeни прaвилa. И при нac мoжe дa e имaлo нaрушeния. Нo пo принцип, тoвa ce рeшaвa чрeз глoби и aдминиcтрaтивни caнкции, cрoкoвe зa oпрaвянe нa oпрeдeлeни oтнoшeния и пр.“, пoдчeртa Вacилeв.

Цвeтaн Вacилeв нe cмятa, чe Никoлaй Cтaйкoв имa и нeoбхoдимитe кoмпeтeнции, зa дa вникнe в прoблeмa, тъй кaтo ce e cрeщaл c нeгo в Бeлгрaд и нe e ocтaнaл c впeчaтлeниe, чe пoзнaвa нитo дeйнocттa нa КТБ, нитo бaнкoвoтo зaкoнoдaтeлcтвo в Бългaрия.

„Cмятaм, чe инвecтициитe нa бaнкaтa чрeз SPV caмo ca дoпринacяли зa пoвишaвaнe нa cтoйнocттa нa нeйнитe aктиви, тoecт и зa зaщитaтa нa дeпoзититe нa клиeнтитe й“, oбяcни Вacилeв кaтo пoдчeртa, чe пo тoзи нaчин КТБ e имaлa кoнтрoл върху мeниджмънтa нa тeзи кoмпaнии-крeдитoпoлучaтeли, кoeтo e билo гaрaнция, чe крeдититe щe бъдaт върнaти.  Прeди зaтвaрянeтo нa КТБ, КТБ имa кoнтрoл нaд SPV. Cлeд тoвa, c пoмoщтa нa квecтoритe и нa cиндицитe, кoнтрoлът прeминaвa в други ръцe и ce oтклoнявaт aктиви в пocoкa кръгa Пeeвcки-Бoриcoв и Биceр Лaзoв.

Кoнкрeтнo зa твърдeниятa нa Никoлaй Cтaйкoв, чe бeз мeтoдикaтa нa Плeвнeлиeв-Рaйкoв зa тaкa нaрeчeнитe oт Икoнoмeдия държaвни пaри, щeтитe щeли дa бъдaт пo-гoлeми, Вacилeв нaпoмни, чe пaритe нa дружecтвa c държaвнo учacтиe нe ca били пoвeчe oт 5% oт aктивитe нa КТБ. Бeл. рeд. Вacилeв кoмeнтирa мaнипулaциитe пo пoвoд нa дружecтвaтa c държaвнo учacтиe и нeлeпocттa нa мeтoдикaтa нa Плeвнeлиeв-Рaйкoв в първaтa чacт нa рaзгoвoрa cи c Рaдocвeтa Вacилeвa.

„Рaзcлeдвaнeтo“ нa Aнтикoрупциoнния фoнд (AКФ) oтнocнo КТБ

Рaдocвeтa Вacилeвa ce интeрecувa зaщo cлeд кaтo, видимo, Икoнoмeдия ca имaли инфoрмaция зa нeпрeкитe зaдължeния нa Пeeвcки прeди 13 юни 2014 г. и cлeд кaтo Цвeтaн Вacилeв caмият гoвoри зa тeзи зaдължeния в интeрвютo cи зa Cвeтocлaв Ивaнoв пo врeмe нa мacoвaтa пaникa прeз юни 2014 г., Никoлaй Cтaйкoв (бивш журнaлиcт нa Икoнoмeдия) прoявявa интeрec към тeзи зaдължeния чaк прeз 2019 г. кaтo чacт oт eкипa нa AКФ, и тeзи фaкти ce прeдcтaвят кaтo гoлямo рaзкритиe.

„Нe знaм кaквa e причинaтa зa извeднъж възникнaлия интeрec нa Aнтикoрупциoнния фoнд и в чacтнocт нa Никoлaй Cтaйкoв към aнгaжимeнтитe нa Пeeвcки. Aз нe cъм крил тeзи зaдължeния“, кoмeнтирa Вacилeв, пoдчeртaвaйки, чe cвeждaнeтo нa прoблeмитe нa КТБ дo биткa мeжду нeгo и Пeeвcки, кaктo e удoбнo нa някoи кръгoвe, e нeceриoзнo. „Двaмa oлигaрcи, видитe ли, ce cкaрaли и фaлирaлa бaнкaтa. Чaкaйтe, aкo нe ce бeшe нaмecилa прoкурaтурaтa, кoгa щeшe дa фaлирa КТБ? A cмятaтe ли, чe aкo нe бяхa фaлирaли бaнкaтa, г-н Пeeвcки щeшe дa уcпee дa избягa oт cвoитe aнгaжимeнти, кaктo ceгa тe му бяхa oпрocтeни? Никoгa!“, пoпитa ритoричнo Вacилeв.

Бaнкeрът cпoдeли, чe aплoдирa интeрeca нa AКФ към кaзуca КТБ, нo му ce cтрувa, чe e зaкъcнял. „Мнoгo пo-вaжнo ocвeн aнгaжимeнтитe нa Пeeвcки e дa пoтърcят кaквo ce e cлучилo c aктивитe нa КТБ [cлeд зaтвaрянeтo й], зaщoтo нe мoжe c лeкa ръкa дa oмaлoвaжaвaш eднa Вивaкoм, кoятo в мoмeнтa ce прoдaвa зa 1 милиaрд и 300 милиoнa eврo, и дa гoвoриш, чe в КТБ нe e имaлo aктиви. Нe мoжeш дa гoвoриш кaк Гришa Гaнчeв бил coбcтвeник нa ЦCКA, прeдлaгaл Пeтрoл нa Гeoрги Caмуилoв, cлeд кaтo Гaнчeв нe e плaтил eднa cтoтинкa зa Пeтрoл нa КТБ. Нe мoжeш дa гoвoриш зa Aвиoнaмc, кoйтo бил купeн oт държaвaтa зa 14 милиoнa eврo, a в cъщoтo врeмe Aвиoнaмc рaзпoлaгaшe c aктиви зa нaд 30 милиoнa eврo и имaшe дoгoвoр зa рeмoнт нa нaтoвcки МИ-17 зa 180 милиoнa дoлaрa. Нe мoжe дa бъдeш ням cвидeтeл кaк Пeeвcки ce oпитвa дa oткрaднe Дунaрит c пoмoщтa нa държaвaтa“, възмущaвa ce бaнкeрът.

„Нe мoжe в тeзи cпoрoвe дa cлaгaт и мeн. Aз нямaм ceгa cпoр c Пeeвcки. В мoмeнтa Пeeвcки c пoмoщтa нa държaвaтa oгрaбвa влoжитeлитe нa КТБ и, рaзбирa ce, и aкциoнeритe. Тoвa пo никaкъв нaчин нe ce aнaлизирa oт тaкa нaрeчeнитe oбeктивни мeдии. И aз знaм зaщo. Aкo признaят рeaлнaтa cтoйнocт нa aктивитe, кoитo КТБ прaктичecки e кoнтрoлирaлa, тe щe признaят нecъcтoятeлнocттa нa тeхнитe тeзи, чe КТБ e билa пирaмидa“, oбърнa внимaниe бaнкeрът.

„Прeз призмaтa нa КТБ ниe виждaмe пълния рaзпaд нa държaвaтa. Ceгa мнoгo хoрa зaпoчнaхa oткритo дa гoвoрят зa диктaтурa нa прoкурaтурaтa. Caмo чe тoвa aз гo кaзaх oщe прeз лятoтo нa 2014 г.“, зaключи Вacилeв.

Цветан Василев обвини Бисер Лазов, че отклонявал активи от КТБ и криел Пеевски

Posted on: декември 23rd, 2019 by МИГ 1 Comment

Бившият мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев пусна видео, в което представя своя обзор на 2019 г. и развитието на делото за фалита на банката.

Според ескбанкера развитията по делото КТБ не са съвместими с концепцията за правова държава. Той дава за пример показни акции и издевателства над неудобни хора, включително и адвокати, арести и тормоз на свидетели на база на фалшиви показания и пренебрегване на сигнали за кражби на активи на банката.

Василев твърди, че главният свидетел по делото Бисер Лазов е отклонявал активи на банката, за да обогатява себе си и роднините си. Освен това Лазов прикривал ролята на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеески и вменявал на колегите си вина за неща, които е извършил и решил лично той.

Във видеото Цветан Василев защитава тезата, че се осребряват кражби на активи на КТБ от „шайката, организирала фалита й“, а Пеевски е с „шапка-невидимка“.

 

Избирателно от Бисер Лазов: Ще говоря за източването на КТБ, не и за кражбата на активи!

Posted on: ноември 16th, 2019 by МИГ No Comments

След поредицата заседания, в които разказваше свободно и отговаряше само на прокурорски въпроси по делото „КТБ“, основният свидетел на държавното обвинение Бисер Лазов демонстрира тактиката си по питанията на защитатата – да говори само за периода до края на юли 2014 г., когато банката беше поставена под специален надзор с назначаване на квестори. Макар и разбираемо с оглед предмета на делото, по което подсъдими за източването на Корпоративна търговска банка са главните фигури в нейното ръководство преди квестурата начело с Цветан Василев, поведението на Лазов е всъщност паралелно с това на прокуратурата, която ограничи обвинителния акт именно в тези предели.

Така всеки въпрос за финансирани от КТБ активи, сменили собствениците си след погрома, може да бъде контриран с възражение че е неотносим към предмета на делото. Тъкмо това прави и Лазов – с пояснението, че не му е ясно какво се цели, отбива много адвокатски въпроси, привеждайки аргумента за липса на връзка с обвинението. „За да ви направя щастлив ще кажа „да“, но всъщност – „не“, беше една от показателните за подготовката му реплики в последното заседание в спецсъда. На забележките, че не може да определя кое има отношение и кое не към предмета на делото, Бисер Лазов има готов отговор – че това не е работа и на защитата.

На въпросите за имотите в дружеството „Евробилд 2003“ Лазов заяви в прав текст, че придобил дружеството по молба на предишния собственик, а разпродаването на имотите сред които тези на пл. „Гарибалди“ и на „София Прес“ било, защото той така е решил и заради това така е направил. Работата му не била да пази имуществото от разпиляване, но все пак преценил че тъкмо с разпродаването ще го запази. За него тези въпроси били приключени – трябвало да го питат само за кредитите преди погрома, не за обезпеченията върху активите след това.

В същия тон основният прокурорски свидетел заяви, че се е погрижил за определени кредитори, а не за КТБ по собствена преценка. Не знаел кога и как са възникнали кредитните задължения, дали са обезпечени, дали договорените суми по сделките реално са превеждани, нито дали са съотносими със стойността на активите. И не пропусна да заяви отново, че действията му нямали общо с предмета на делото, което било само за „ваденето“ на пари от банката.

Лазов стигна до абсурдни конструкции от типа: „Бях само собственик и не отговарях за тези неща, а ако има кой да ме пита за тях, това са синдиците на КТБ“. А на въпроса дали той лично и или негови дружества са придобивали активи след затварянето на банката отговорът е: „Нямам спомен!“. Точно както прокуратурата няма желание да преследва източването на активите, ако то е „правилната“ според конюктурата посока.

Прокуратурата е пренебрегнала десетки документи за Пеевски в делото „КТБ“ (видео)

Posted on: ноември 6th, 2019 by МИГ No Comments

В делото за фалита на КТБ има десетки документи, които свързват депутата от ДПС Делян Пеевски със затворената банка, съобщи в сряда Фондация „Антикорупционен фонд“. Става дума за документи, различни от кредитите, отпуснати на официалните медии, собственост на семейството на депутата. Те не са били разследвани от прокуратурата.

В сряда фондацията разпространи втора част от своето видеоразследване, чийто автор е Николай Стайков. Вторият епизод е озаглавен „Инициалите Д.П.“ и е достъпен онлайн.

Стайков е попаднал на писма, записки и работни документи на ръководството на КТБ, в които се говори не само за официалните кредити на семейството на Пеевски, но и за задължения, записани на името на „фирмите на семейството“, „фирмите на фамилията“ или „фирмите на ДП“. Това е списък от над 20 фирми, които са получавали атрактивни обществени поръчки и които са били наблюдавани отблизо от ръководството на КТБ в последните седмици преди затварянето на банката.

Прави впечатление, че по време на досъдебното производство действията на прокуратурата са били насочени само към първото ниво кредитополучатели. Почти не са проверявани и действителните бенефициенти на отпуснатите пари, казват от фондацията.

Корпоративна търговска банка, която беше четвъртата банка в страната по размер на активите, фалира на 6 ноември 2014 г. Делото беше поверено на Иван Гешев, който неотдавна беше избран за главен прокурор.

Въпреки твърденията на наблюдаващия прокурор Иван Гешев, че в разследваната от прокуратурата схема на кредитиране – определена като престъпна – няма никакви документи, които да свързват депутата Пеевски и негови фирми с КТБ, документите по делото показват друго, казва Николай Стайков.

„Разследването ни повдига редица сериозни въпроси: за работата на прокуратурата, за банковата система, за връзки между политици, висши чиновници и представители на крупния бизнес,“ казва Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.

Костов: Всичките активи на КТБ отидоха в руски ръце

Posted on: септември 16th, 2019 by МИГ 1 Comment

Всичките активи на „Корпоративна търговска банка“ отидоха в руски ръце, но не в кръга около споменавания заради шпионския скандал у нас Константин Малофеев, а в групата на Външнотърговската банка на Русия – ВТБ, коментира бившият премиер Иван Костов пред бТВ.

По думите му това, което преди сме свързвали с КТБ, днес може да се проследи до „Виваком“.  Според него обвинението в престъпление против републиката за председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов и забраната ген. Леонид Решетников и олигархът Константин Малофеев да влизат в България няма да доведат до ескалация по оста „София – Москва“.

„Това, което се вижда, е, че нито Малофеев, нито Решетников в момента заемат важни позиции в Кремъл и не са близо до центровете на власт в Русия. Никой няма да пролее сълза за тях в Москва“, посочи той.

БСП, „Атака“, Марешки и Доган са по-опасни

По думите му политиците у нас се страхуват от Русия, а по-опасни от НПО като „Русофили“ са свързаните с Москва партии в парламента и властта. По думите му БСП, „Атака“, Веселин Марешки и Ахмед Доган са много по-опасни за прокарване на руското влияние у нас от Национално движение „Русофили“.

По думите му Малофеев действително е искал да овладее „Виваком“ и други активи на КТБ, но „ако лявата ръка е искала това да стане, дясната е искала друго“. Костов отбеляза, че бизнесменът се е опитвал да влияе и на процесите в Донбас, Република Сръбска и Черна гора, но навсякъде се е провалил. „Решетников силно се самолансира като важен човек в България без да има политическа тежест“, допълни бившият премиер.

„Българската прокуратура трябваше да покаже, че не е толкова близка с руската“

„Това, което се случи, преди 5 г. сме го описали в един доклад от април 2015 г. Дадохме го на службите, но тогава не последва нищо (…) Българската прокуратура трябваше да покаже, че не е толкова близка с руската прокуратура (…) това мотивира прокуратурата да действа много късно“, посочи Костов.

Той добави, че службите са тези, които трябва да отговорят на въпроса дали групата около ВТБ е опасна с влиянието си в България. „Българското общество е по-силно уязвимо от останалите в Източна Европа на руската хибридна агресия. Много е силно руското влияние в България, България е много уязвима, защото на българския народ му е внушено, че той сам не може да постигне нищо, че е получил даром свободата си, че във всичко, което е опитал сам да направи, се е провалил. Създаден му е комплекс за малоценност и комплекс за признателност. Това се поддържа на всички нива, учи се в училище“, отбеляза Иван Костов.

Омесиха „Русофили” и Леонид Решетников с делото КТБ

Posted on: септември 10th, 2019 by МИГ No Comments

Николай Малинов, Леонид Решетников и делото КТБ бяха омесени в общ сценарий покрай арестите и разследването на членове на Национално движение „Русофили“. Главният прокурор Цацаров и кандидатът за поста му Иван Гешев обявиха, че Малинов е обвинен за шпионаж в полза на две чужди организации. Според тях той е получавал пари, за да може България да промени външнополитическата си ориентация.

Президентът Радев заподозря, че пълният провал на правителството в стратегически приоритети се изражда в паническо търсене на врагове. Лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че арестът на Юрий Борисов е провокация срещу свободното слово. Дори представители на десницата смятат, че акцията цели отвличане на вниманието от други скандали.

Председателят на НД „Русофили“ Николай Малинов е обвинен по чл. 105 от Наказателния кодекс. Текстът е срещу лице, което „се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин“, стана ясно вчера. Ако бъде признат за виновен, Малинов може да получи между 5 и 15 г. затвор, в момента той е на свобода под парична гаранция от 50 хил. лв. Има и забрана да напуска страната. По неофициална информация вчера сутринта е освободена и съпругата му Даниела. По информация на лидера на „Атака“ Воден Сидеров в понеделник Малинов е бил задържан пред 12-годишната му дъщеря с десетки полицаи, нахлули в къщата.

Ръководството на МВР, следствието и прокуратурата дадоха изявление във връзка със разследването срещу членове на НД „Русофили“. С оглед на националната сигурност и запазване на класифицирана информация не се допускаше задаването на въпроси, обяви в началото главният прокурор Сотир Цацаров.

Малинов е обвинен, че се е поставял в услуга на двете организации – дружество „Двуглав орел“ и Руския институт за стратегически изследвания. До това заключение службите стигнали покрай разследване за пране на пари. Досъдебното производство е образувано на 3 юли 2019 г. На 9 септември в София, Брезник и Перник са проведени 11 претърсвания на недвижими имоти. Иззети са компютърни конфигурации, мобилни телефони и документи, обяви Цацаров.

Леонид Решетников, бивш директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), е с наложена от ДАНС 10-годишна забрана за влизане на територията на България, обяви главният прокурор.

От прокуратурата твърдят, че има доказателства, че Малинов е приел срещу заплащане да изпълнява задачи от „Двуглав орел“ и РИСИ. От Москва били финансирани разностранни мероприятия, които пряко засягат националната сигурност на България и представляват опити за „целенасочено влияние и по отношение на нейната външна политика“. Намерена е докладна записка от Малинов на руски, която съдържала информация за настоящата геополитическа ориентация на България и идеи как да се промени, като се предлагали действия в няколко направления. Сред тях да се създадат интернет сайт, собствен тв канал и партия, която да стане електорална сила. В плана влизало и изкупуване на ключови предприятия като телекома БТК („Виваком“) чрез руската външнотърговска банка ВТБ.

За три години Малинов посетил 30 пъти Русия, където се срещал с бизнесмена Константин Малофеев и Леонид Решетников.

Зам. главният прокурор Иван Гешев посочи, че Малинов е приел срещу заплащане да изпълнява задачи, възложени му от ръководителите му. Заплащането е извършвано под различни форми, като е било предназначено за него, за притежаваните от него търговски дружества, тяхната дейност, както и за финансиране на различни мероприятия за оказване на влияние върху българската вътрешна политика. От събраните доказателства било видно, че според Малинов е следвало да се оказва влияние върху политическия живот на страната „по таен начин“, натърти Гешев.

Разследващите твърдят, че Малинов е обсъждал как оръжейният завод „Дунарит“ може да остане под контрола на Цветан Василев чрез прехвърляне на собствеността му към бизнесмена Емилиян Гебрев.

При претърсването били намерени и договори за парични трансфери между фирми на Малинов с руски търговски дружества, свързани с Малофеев.

България окончателно спечели делото срещу Оманския фонд за КТБ

Posted on: август 17th, 2019 by МИГ No Comments

Арбитражният съд във Вашингтон отхвърли окончателно исковете на Оманския фонд във връзка с Корпоративна търговска банка и осъди ищеца да заплати всички разноски по делото на България, съобщават от министерството на финансите, съобщи БНР. Решението е взето на 13-и август.

В делото Оманският фонд се оплакваше, че действията на българската държава и БНБ във връзка с поставянето на КТБ под особен надзор, отнемането на лиценза и обявяването й в несъстоятелност, както и отказът й да бъде предоставена ликвидна подкрепа или спасителен план под друга форма, представляват нарушения на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Оман.

След като българската страна представи две писмени защити, придружени от експертни становища и доказателства, през декември 2018 г. фондът се отказа от исковете си без право да ги предяви отново, припомнят от финансовото министерство.

КТБ – пет години по-късно

Posted on: август 12th, 2019 by МИГ 2 Comments

Преди пет години, през лятото на 2014 г., фалира Корпоративна търговска банка. Това бе най-голямото сътресение в българската банкова система след нейното рухване в края на 1996 г. В началото на 2014 г. нищо не предвещаваше катастрофата, която щеше да сполети любимата банка на властта шест месеца по-късно. По това време тя бе четвъртата по големина в България с активи на стойност 7.3 млрд. лева.

Хронология на възхода 

Предшественикът на КТБ, „Булгарсовинвест“, бе заченат в грях преди малко повече от 30 г. непосредствено преди промените по вече изпитана схема. През 1988 г. то се появи като смесено дружество на Българската външнотърговска банка (сегашната „Уникредит Булбанк) и Внешекономбанк (Банката за външноикономическа дейност на СССР, днес VTB). През 1994 г. банката бе преобразувана в КТБ, но поради все още сравнително малките й размери не бе засегната от финансовото цунами в края на 1996 г. През 2000 г. Българската външнотърговска банка я продава на частни инвеститори. Собственици стават десет офшорни компании, всяка от които има под 10% от акциите. Зад тях стои група български акционери, сред които и Цветан Василев. През 2002 г. собственици вече са български компании, включително и „Бромак АД“ на сегашния банкер-беглец. От 2003 г. той е мажоритарен собственик на банката.

През 2007 г. Корпоративна търговска банка набра над 58 млн. лева капитал чрез публично предлагане на акции (т.нар. IPO) и се превърна в публична компания. През 2009 г. 30% от нея бяха купени от суверенния инвестиционен фонд на Султаната на Оман, чрез дъщерното дружество Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg. През 2010 г. Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския застрахователен холдинг „Дженерали груп“) придобиват миноритарен дял, а през 2013 г. 9.9% от банката стават собственост на руската VTB Capital.

В периода от 2007-2014 г. КТБ се превърна в една от най-бързоразвиващите се банки в България. От 1.77 млрд. лева през 2007 г. активите й нараснаха до 7.3 млрд. лева и тя стана четвъртата най-голяма банка в страната. Освен това бе трета по размер на печалбата и лидер по темп на растеж на депозитите. Банката стана известна и като спестовната касичка на ДПС. Тя финансира депутата Делян Пеевски да придобие компании като Булгартабак, Техномаркет. Цветан Василев купи от своя страна БТК, „Петрол“, „Дунарит“.

В банката бяха концентрирани парите на много държавни дружества, които допринесоха за ръста на нейната депозитна маса. В края на 2009 г. 35% от свободните средства на най-големите държавни фирми бяха вложени в КТБ.  Става въпрос за над 400 млн. лв., което представлява близо една четвърт от всичките й депозити. По това време КТБ предлагаше едни от най-атрактивните лихви по депозитите на пазара. Според бившия финансов министър Симеон Дянков от първия кабинет на ГЕРБ през 2010 г. делът на държавните депозити в трезора вече е над 50%.  Въпреки обещанията за намаляване на концентрацията на държавните депозити в една банка, тя продължи и през следващите години.

Хронология на падението

През пролетта на 2014 г. настъпи разрив във взаимоотношенията Василев-Пеевски, който се свързва със спор за собствеността на „Булгартабак“. В едно от телевизионните си интервюта Василев обясни, че основната причина за този разрив са били претенциите на Пеевски, вероятно и на хората, които стоят зад него, към собствеността на редица компании. Беше ми представен списък от кое дружество колко трябва да прехвърля. Аз, естествено, не се съгласих, каза Цветан Василев.

Последва разследване на прокуратурата и зрелищно нахлуване на полиция в офисите на Василев на бул. „Цар Борис III“ в София. Вдигналият се шум веднага предизвика опашки пред офисите на КТБ. На 20 юни ръководството на КТБ уведоми Централната банка за изчерпване на ликвидността и преустановява разплащанията и всички видове банкови операции. БНБ постави КТБ под специален надзор и назначи квестори, като обещава банката да отвори врати на 21 юли. Това обаче така и не се случи.

През август 2014 г. БНБ отправи искане към водещите акционери в банката – „Бромак“ АД и Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман, да осигурят финансова подкрепа на трезора до 31 август. Тази препоръка обаче също не бе изпълнена. На 6 ноември БНБ отне лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност с мотива, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала плащанията по кредити към самата нея. Установява се, че от общ кредитен портфейл от 5.4 млрд. лв. кредитите към фирми, свързани с Цветан Василев, са за над 3.5 млрд. лева. На 4 декември 2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете започна да изплаща гарантираните влогове (до 100 000 евро) на вложителите в КТБ. В гаранционния фонд по това време обаче нямаше достатъчно средства за покриването на всички обезщетения. По тази причина държавата отпусна заем в размер на 2 млрд. лева на фонда, с който да бъдат изплатени всички депозити. На 22 април 2015 г. КТБ официално е обявена в несъстоятелност със задна дата от 6 ноември 2014 г.

Разследването на прокуратурата за причините за фалита на Корпоративна търговска банка приключи през февруари 2017 г. Заведено бе дело срещу 18 обвиняеми лица, сред които и изпълнителният директор на КТБ Цветан Василев, който от юли 2014 г. се намира в Сърбия. Делото за фалита на КТБ все още не е приключило. През май миналата година синдиците на Корпоративна търговска банка обявиха, че започва изплащането на суми, включени в първата частична сметка за разпределение на приети вземания към банката. Общата сума, която се разпределя е 570 млн. лева.

Хронология на грабежа

Пет години след зрелищното сгромолясване на КТБ сметката на фалита все още не е платена. Според различни изчисления общата кражба от КТБ, включително парите за гарантни депозити за 3.7 млрд. лв., надхвърля 5 млрд. лв. Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете кредитори на фалиралия трезор се оказаха над 7000 физически лица, фирми и институции с негарантирани средства. Пет години след фалита, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едва 11% от своите средства. Сред „късметлиите“ се оказаха видни вложители като почетния председател на ДПС Ахмед Доган, бизнесмена Александър Сталийски, за когото обвиняемият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е близък до премиера Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, политика Николай Бареков, за когото прокуратурата твърди, че чрез подставени лица е получавал сакове със стотици хиляди лева от клона на КТБ на „Цар Борис III“. По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволица държавни фирми, които по безинтересни за прокуратурата причини бяха инвестирали десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които после изгоряха. По данни на синдиците към 31 март 2019 г. общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, е около 830 млн. лв., което значи, че освен разпределените през май 570 млн. лв. предстои да се раздадат още около 260 млн. лв.

Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните одитори на 1.378 млрд. лв., които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани чрез разпродажби и дела в процеса по несъстоятелност. Това означава, че при най-оптимистичния сценарий ще бъде възстановено не повече от 20-25% от откраднатото.

Основна причина за това бе фактът, че абсолютно ненужно банката бе държана в безтегловност от 20 юни до началото на ноември  2014 г., когато тя остана без лиценз. Чуваха се и гласове тя да бъде спасявана, въпреки че от разсекретена стенограма от заседанието на консултативния съвет при президента Плевнелиев се виждат достатъчно факти, че става дума за огромна финансова пирамида.

Именно ненужната агония на КТБ в продължение на пет месеца доведе до т.нар. „вторично разграбване“ на фалиралата банка с незаконни цесии и прихващания между кредитори и вложители. Т.нар. квестура се оказа период на доразграбване. Едва през декември 2018 г. Софийската градска прокуратура предаде на съд двамата назначени от БНБ квестори за умишлена безстопанственост, довела до щети за държавата в размер на 1.07 млн. лв.

Още през 2015 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на службите квестори неправомерно са преправили около 1000 договора за преференциални депозити, така че титулярите им да могат да получат обезщетения от 100 хил. евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро. По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по кредити към банката. За пример той даде компаниите „Петрол“, „Рубин“, „Дунарит“, „Авионамс“, контролирани по онова време от бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Премиерът каза, че тези и куп други компании „са си направили цесии и квесторите са освободили имуществото им“. Само една от сделките е за 90 млн. лв., обяви тогава Борисов.

Съмненията за нередности нараснаха. Заговори за извършени многобройни цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лв., за които впоследствие синдиците заведоха дела заради съмнения за незаконосъобразност. Именно въпросните цесии и прихващания бяха поводът за първия закон „Пеевски“ за КТБ, който позволи на синдиците да оспорват въпросните сделки със задна дата. И досега все още няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в сила повече от година, са противоконституционни. Освен това не бе потърсена отговорност от регулаторите, допуснали фалита. Изкупителни жертви станаха бившите подуправители на БНБ Цветан Гунев и Румен Симеонов. А започналото дело за фалита на КТБ може да се проточи повече от десет години. Без да е специалист човек може да прогнозира, че за грандиозния грабеж едва ли ще има някой осъден. Справка – делата за фалита на банките през 1996-1997 г.

Даниел Божилов: Драги ми Блъсков, не искам Гешев, заради чадъра върху вас

Posted on: юли 31st, 2019 by МИГ No Comments
Кредитният милионер Блъсков, завлякъл кредиторите на КТБ със стотици хиляди, решил да засвидетелства подкрепа на Гешев от профила си. Извън ползваната лексика и нападки срещу НЕискащите прокурора-марионетка смело заявява, че едва ли някой можел да даде смислен аргумент защо е срещу Гешев.

Та в тази връзка понеже съм от кресльовците дет не го искат съм длъжен да отговоря.

Аргументи може да дам много, но в конкретния случай ще се спра на един от тях.

Драги ми Блъсков, не искам Гешефт за глав. прокурор защото има очевидно разпънат чадър лично върху вас. В НК има едни текстове наречени престъпления срещу кредиторите. Когато теглиш кредит и не го връщаш, а прехвърляш фирмите си на баба Пена това покрива определените фактически състави на това престъпление.

Теб обаче Гешефт услужливо не пожела дори да те провери и по този начин кредиторите на КТБ ще пият студена вода, а парите остават при теб.

За туй ти си фен на Гешефт, а аз не го искам.

Просто защото искам бандитите да са в затвора, а не да си харчат свободно завлеченото.

Даниел Божилов, съпредседател на „Ние, Гражданите“,

Фейсбук

Припомняме, че към датата на поставяне на КТБ под особен надзор през лятото на 2014 г., общият размер на парите, които по различни схеми е измъкнал от банката Петьо Блъсков, е около 6 милиона лева.

Арестуваха бивш шеф на Левски и Ботев по знаковото дело КТБ

Posted on: юли 10th, 2019 by Пламен Иванов No Comments

Бившият президент на ПФК Ботев (Пловдив) и баскетболния клуб Левски Иван Джиджев е бил арестуван заради обвинение в улесняване на длъжностно присвояване от КТБ и пране на пари.
Джиджев бе назначен да управлява жълто-черния клуб от бившият мажоритарен собственик Цветан Василев през май 2014 г. Той докара в Коматево за спортен директор бившият национален селекционер и треньор на Локомотив Пловдив Димитър Димитров (Херо). Херо обаче бе на поста само седмица и напусна след избухналия скандал в КТБ.

След напускането на Херо и тогавашния треньор Станимир Стоилов, Иван Джиджев назначи легендата на българския футбол Любослав Пенев. Джиджев напусна ПФК Ботев на 7 юли 2014 г.

Джиджев е един от свидетелите по централното дело за фалита на Корпоративна търговска банка. Прокуратурата твърди, че бившият спортен мениджър е изтеглил „привиден“ и необезпечен кредит от КТБ в полза на фирмата си „Велдер Пропъртис“, с което е „улеснил длъжностно присвояване“ от страна на изпълнителния директор на банката Александър Пантелеев и на бившия директор „Кредитиране“ Георги Зяпков, съобщава правният сайт „Де Факто“. Джиджев е подведен под отговорност и за това, че е получил „9 милиона лв. повече, отколкото са му трябвали“, което е навело прокуратурата на съмнения за пране на пари.

Самият кредит на Джиджев е погасен, става ясно от информацията.

Обвиняемият е задържан в неделя (7 юли), но във вторник е пуснат на свобода от Апелативния съд на основание на това, че от представените доказателства не може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление.

Нещо повече – Пантелеев и Зяпков, за които се твърди, че са извършили основното длъжностно престъпление, се намират на свобода под парична гаранция от 5000 лв.

Съдът е преценил, че няма и опасност Джиджев да се укрие. Новината за повдигнатото обвинение и ареста не беше разпространена предварително от прокуратурата.

Швейцария е отказала да запорира имущество на Цветан Василев

Posted on: юли 1st, 2019 by МИГ 5 Comments

Над 20 хил. лв. е платила антикорупционната комисия за принтиране и за преводи в производството по конфискация срещу бившия банкер Цветан Василев. Това стана ясно от данните, предоставени на „Сега“ едва след като вестникът спечели дело срещу КПКОНПИ за достъп до информация.

От отговорите на КПКОНПИ се разбира още, че на първа инстанция съдът в Швейцария е наложил обезпечителни мерки върху имущество на Василев там, но втората инстанция е отменила това решение. Разноските по съдебното производство в Швейцария са 12 800 франка, което е 22 510 лв., изчисляват от комисията. От отговорите им става ясно, че няма други държави, където са водили дела за блокиране на имущество на Василев.

През 2015 г. бяха наложени запори и възбрани върху имущество на банкера и семейството му – дружествени дялове в 11 фирми; акции в други 7, пари по 20 банкови сметки, 4 коли, 288 картини, 16 имота в София, 5 имота в Банско, два в Созопол и по един във Варна и Царево. От комисията тогава се похвалиха, че за първи път е наложен и запор на имот в Швейцария, както и на четири сметки в швейцарски банки. След това обаче скриха, че втората инстанция в Швейцария е отменила запорите.

Пламен Георгиев обяви, че искът е придружен от 28 000 страници с доказателства и всички материали по него тежат близо 6 т. „Наехме специален транспорт, печатница, а в пренасянето участваха служителите на съдебната охрана, дори пробиването на дупките в хартията беше тежък процес“, обясни той. Първоначално Георгиев отказа информацията с абсурдните мотиви, че това е служебна и търговска тайна. Две съдебни инстанции обаче разбиха аргументите му на пух и прах. Решението за предоставяне на данните е с дата 19 юни, но бе получено по имейл на 24 юни едва след публикацията, че комисията не изпълнява съдебното решение.

Само принтирането на документите е струвало на данъкоплатците 13 500 лв., сочи разбивката. За преводите от гръцки, английски, френски и руски са платени 6516 лв. Разходите за пратки до Швейцария и Гърция са 2241 лв.

Бисер Лазов: Бареков взе 3 млн. лв. от Цветан Василев

Posted on: май 29th, 2019 by МИГ 2 Comments

Николай Бареков е взел 3 млн. лева от Цветан Василев. Парите са предадени на поставено лице през май 2014 г.

Това каза пред специализирания съд основния свидетел Бисер Лазов, който продължава със своето изложение по „Делото КТБ“.

Лазов обясни, че парите са предадени от касиерката Юлия Илиева на Христо Цирков, който е изпратен от бившия евродепутат Николай Бареков. През миналата година стана известно, че според показанията на Цирков, по разпореждане на Бареков са били открити близо десет банкови сейфа в различни банки.

Бареков е вторият политик, който Бисер Лазов назовава поименно по време на обясненията си. Още на първото заседание по изслушването му Лазов спомена Иван Костов и дъщеря му. Пред медиите Лазов заяви, че никога не е виждал депутата Делян Пеевски в банката.

Вижте кои са истинските и „скалъпените“ кредитори в КТБ

Posted on: май 10th, 2019 by МИГ No Comments

Две години след като беше обявен списъка на кредиторите и  бяха посочените  сумите, които трябва да им бъдат платени от обявената в несъстоятелност финансова институция, започва и разплащането им  от масата на несъстоятелността.  През клоновете на „УниКредит Булбанк“  ще бъдат платени  570 млн. лева. Срокът за раздаването на парите е пет години.

Въпреки многобройните упреци  за наличие в списъка на „скалъпени“  кредитори очевидно синдиците на банката не са се притеснили особено от това. Въпреки все още висящите дела за вземанията на част от тях,  имената на някои от тях продължават да присъстват между кандидатите да получат от тези пари.

Такъв е случаят с  двете дружества са ограничена отговорност „Ардастрой” и „Аполо Инженеринг“. Поредното дело по повод на   претенциите им  е насрочено за  петък  (10 май). Тези две фирми се опитват да „легализират“ доста съмнителни вземания на обща стойност близа 13 млн. лева. Сега отново  фигурират  в списъка на синдиците  – за първата са  одобрили  претенция за  3.9  млн. лв , а за втората – за  8.3 млн. лева.

От декември до днес  Върховната касационна прокуратура все още  разследва сигнала  (№67392 от 11 декември 2018-а) , подаден от двамата бивши директори на Корпоративна търговска банка Георги Христов и Георги Зяпков  против действията на Софийската градска прокуратура и Софийската апелативна прокуратура, които бяха отказали за образуват досъдебно производство срещу синдиците на фалираната Корпоративна търговска банка по сигнал на НПО „Ние, Гражданите“ за скандалното фалшифициране на документи, подаден още през февруари миналата година.

Историята започва в началото на миналата година

когато прокуратурата е сезирана за фалшифицирането на документи, благодарение на което  собствениците на две фирми – „Ардастрой“  и „Аполо инженеринг“ / за които се говори, че са приближени до „корпулентния депутат“  от ДПС Делян Пеевски,/  те  продължават и до днес да фигурират в списъците на  кредиторите.

Според сигнала на гражданската организация синдиците на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова са признали вземанията им на основание, че  двете  фирми са предоставили договори за залог, които носят  дати преди затварянето на банката, а по този начин на практика се домогват до привилегировано удоволетворяване на вземанията, за които претендират.

Двамата бивши директори на фалираната банка обаче  категорично заявяват, че подписите под тези договори не са техни и продължават да твърдят, че те са фалшифицирани.

Нека припомним и чия собственост са тези дружества

„Аполо Инженеринг“  е на  Муханнед Наджим Абдуллах ал-Нуаими.  Другата фирма – „Ардастрой“ ООД също не е случайна. Тя се прочу през 2015-а, когато купи емблематичния за Кърджали хотел „Арпезос“. При обявяването му за продан интерес към него проявиха  български  и чуждестранни бизнесмени. При обследването му обаче стана ясно, че исканите от продавачите (пловдивска фирма) 3 млн. евро не са проблем за повечето от кандидатите, но за да се превърне тази сграда в истински хотел, е  необходима инвестиция от  поне още 10 млн. лв.  Интересното е, че  тази информация не смути особено кърджалийската строителна фирма „Ардастрой“, която дотогава беше известна единствено като собственик на малък хотел в квартал „Студен кладенец“.

„Ардастрой“ има сериозен бекграунд в строителните услуги – през 2003 г. тя прави ремонт на сградата на Народното събрание. Според търсачката на „Биволъ“ през последните  години „Ардастрой“ е участвала като изпълнител на проекти на стойност 58.4 млн. лева. Поръчките са били възложени от общините в Кърджали, в Джебел, в Ивайловград, Момчилград, Ардино, Черноочене, Баните, Неделино…

Заради подобни домогвания към парите, до момента  истинските кредитори не можеха да получат нито лев.  До сегашната развръзка  за кредиторите с негарантирани вземания от фалираната банка се стигна след поправките  в Закона за банковата несъстоятелност, които бяха внесени през февруари тази година от четирима депутати – Данаил Кирилов (ГЕРБ), Йордан Цонев (ДПС), Хамид Хамид (ДПС) и Христиан Митев („Обединени патриоти“). След тяхното гласуване трябваше да се изпълни и основната  цел на поправката – „максимално попълване на масата на несъстоятелността“.

Именно измененията позволиха да започнат реалните разплащания въз основа на одобрената частична сметка за разпределение, която престоя блокирана над две години заради заведени в съда възражения на кредитори – някои все още  са висящи.

Според промените кредиторите, които нямат възражения по сметката, могат  да започнат да получават  парите си незабавно. Стана ясно, че именно заради заведените дела е заделен резерв от  36 млн. лв, а за незабавно разпределение са определени  534 млн. лева. С тези пари на практика кредиторите на банката, ще могат да получат едва около 11% от потъналите им в незнайни сметки вложения.

Има вечатляващи имена в списъка на получателите

Няма как примерно да не бъде забелязано  името на почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който има да прибира  76 695 лева. Най-много пари от сметката за разпределение са предвидени за най-големия кредитор на банката – Фондът за гарантиране на влоговете в банките. За него синдиците са определили 409 млн. лв.при общо вземане в размер на 3.7 млрд. лева. „Сосиете Женерал Париж“  е записана с 10 млн. лева. Столичната „Топлофикация“, която имаше сметки с над 90 млн. лв., сега ще си върне към 10 млн. лв. от тях.

В списъка са включени

доста предприятия с държавно и общинско участие, болници и други. Близо 6.7 млн. лв. ще отидат в „Булгартрансгаз“, макар, че  сумата определена за газовия оператор  е далеч под блокираните над 55 млн. лв при затварянето на банката през лятото на 2014 година.

„Българският енергиен холдинг“ ще получи 1.6 млн. лв., НЕК – 1.66 млн. лв., „АЕЦ Козлодуй“ – 501 хил. лв., „Кинтекс“ – 1.5 млн. лв., Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) – 655 хил. лв., военните заводи ТЕРЕМ – над 1 млн. лв., „Булгаргаз“ – 561 хил. лв., „Пристанищна инфраструктура“ – 383 хил. лв., проектната компания „Бургас-Александруполис“ – 45 хил. лв., частната БТК – 1.4 млн. лв., „Полимери“ АД – 114 хил. лв., Национален дарителски фонд „13 века България“ – 309 хил. лв., частната компания „Риск инженеринг“ – 421 хил. лв. и  още  няколко други компании. Повечето държавни горски стопанства също ще получат суми от обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка.

В списъка има и физически лица между които евродепутатът  Николай Бареков ( 5.53 лв.), бизнесменът Александър Сталийски ( 4432 лв.), неговата партньорка в живота – телевизионната водещата Виолета Сечкова (3067 лв).  Това раздаване  на средства  по всяка вероятност  ще е най-голямото  накуп, тъй като определените 1.378 млрд. лв., на колкото одиторите  оцениха  масата на несъстоятелността от одиторите, едва ли скоро ще бъдат събрани.

Доган ще получи 78 000 лв. от фалиралата КТБ

Posted on: май 9th, 2019 by МИГ No Comments

Повече от четири години след като лицензът на КТБ бе отнет и гарантираните вложители получиха парите си, започва частично връщане и на негарантирани влогове на хиляди вложители във фалиралата банка. Синдиците на КТБ обявиха, че изплащането на сумите, включени в първата частична сметка за разпределение, стартира от четвъртък, 9 май, чрез клоновата мрежа на УниКредит Булбанк. За извършените операции Булбанк ще начислява такси и комисиони, дължими от лицата, получаващи средствата.

Общата сума, която се разпределя, е 570 млн. лв. Тя бе одобрена от Фонда за гарантиране на влоговете още през февруари 2017 г. Тогава в Търговския регистър бе публикуван списъкът с кредиторите и конкретните суми. Обжалване от страна на недоволни от разпределените средства кредитори обаче блокира изплащането им.

Поправки в Закона за банковата несъстоятелност от април тази година отвориха пътя за превеждането на парите въпреки обжалванията. Те бяха внесени от депутати от ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти“. Нова разпоредба гласи, че синдикът може да изпълнява одобрената от фонда и неоспорена част от сметката за разпределение и при постъпили жалби. Условието е в масата на несъстоятелността да са събрани достатъчно допълнителни средства, от които да се заделят суми за обезпечаване на претенциите по жалбите до произнасяне на съда.

Проверка в списъка показва, че за разпределяне всъщност са одобрени малко над 533 млн. лв., от които 418 млн. лв. отиват във Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът е най-големият кредитор, изплатил защитени влогове за 3.7 млрд. лв. Други 38.8 млн. лв. са заделени за по-нататъшно връщане след приключване на множеството дела, които в момента се водят. Така реално остават 113.2 млн. лв., които ще бъдат разпределени между 7022 граждани, фирми и институции с негарантирани влогове. Сметките показват, че всеки един от тях ще получи около 11% от вземането си. Сумите в списъка варират от 0.01 лв. до 10 млн. лв. Последната сума ще получи „Сосиете Женерал Париж“ – обезпечен кредитор от първи ред. Подобна сума ще получи и „Топлофикация София“, която имаше влогове във фалиралата банка за над 80 млн. лв.

Впечатление прави, че в сравнение с преди две години за други двама обезпечени кредитори – „Ардастрой“ и „Аполо Инженеринг“, вече са записани 0 лева за разпределение. Преди две години сумите бяха съответно 8.3 млн. лв. и 3.9 млн. лв.

В списъка фигурират и много държавни фирми – „Топлофикация София“, „Булгаргрансгаз“, „Летище София“, „Мини Марица-изток“, НЕК, „Терем“, НКЖИ, Южноцентралното държавно предприятие. Любопитно е и че „Бромак“ – едноличното дружество на Цветан Василев, чрез което той е мажоритарен акционер в КТБ, ще получи над 1.2 млн. лв. по сметките си. Сред кредиторите е и Ахмед Доган, който ще получи малко над 78 хил. лв., бизнесменът Александър Сталийски ще бъде овъзмезден с 4532 лв., а Николай Бареков – с 5.53 лв.

Синдиците на КТБ обявяват, че това е първото частично разпределение на вземания на кредитори на фалиралата банка. Експерти обаче прогнозират, че едва ли ще се появи по-солидна сума занапред. През март в бюджетната комисия в парламента при обсъждането на последните промени в Закона за банковата несъстоятелност бе посочено, че събраната сума от длъжниците на КТБ е около 830 млн. лв., т.е. с 260 млн. лв. повече от това, което се връща на кредиторите в момента.

Продават Гигинския манастир на търг заради дълг към КТБ

Posted on: май 3rd, 2019 by МИГ No Comments

Манастирът „Свети Козма и Дамян“ до село Гигинци е обявен в списък за търг с тайно наддаване заради кредит от над 330 хиляди лева към КТБ, който бил изискан от синдиците на банката, съобщи bTV. Сумата е била изтеглена от манастира за съфинансиране на ремонт на светата обител с европейски пари.

„Съвкупно беше 790 000 лева. Този проект се изпълни от една фирма, която получи един кредит от 395 000 лева. При това кандидатстване манастирът, такъв е законовият ред, участва заедно с тази фирма и парите ги получи манастирът. Фирмата, след като получи парите напълно от манастира, просто затвори врати, банката КТБ фалира, отпуснатият кредит странно защо не е бил обезпечен. Манастирът остана да дължи такава сума, която не е харчена в този манастир по проекта“, обясни игуменът на светата обител в Гигинци отец Никанор.

През януари 2016 г. Брезнишкият районен съд изпраща заповед за изпълнение. От манастира обаче нищо не може да бъде конфискувано.

„От 1 януари влезе една поправка в Закона за вероизповеданията – принудителното изпълнение срещу църкви и манастири вече не е възможно. Ето, фирмата изчезва, парите увисват“, допълни игуменът.

Така строителната фирма завлича банката с 42 милиона лева.

„Когато научихме това и аз се усмихнах, просто ми стана ясно. Това е животът, мога да кажа – Бог да пази всеки“, каза отец Никанор.

Не е ясно обаче как европроектът е бил изпълнен, след като парите за съфинансирането не са стигнали до манастира.

Министърът на земеделието и храните Румен Порожанов обясни, че проектите за храмове на вероизповеданията и манастирите са се финансирали 100%.

„Финансиране е било необходимо за самото строителство и изграждането, защото знаете, европейските правила по всяко едно финансиране предполага, че първо трябва да се изгради проектът и след това да се разплати от разплащателна агенция“, допълни Порожанов.

Проектите за религиозните храмове се контролират от Фонд „Земеделие“ от договорите – до това дали обектът се използва по предназначение.

По неофициална информация кандидат на търга, който е бил на 22 април, не се е явил.

ГЕРБ: БСП и ДСБ са взимали пари от Цветан Василев

Posted on: април 7th, 2019 by МИГ 3 Comments

„БСП и ДСБ са в неформална коалиция и имат общи спонсори. Неформалният лидер на тази коалиция е президентът Радев“. Това каза депутатът от ГЕРБ Тома Биков в предаването „Неделя 150“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Според него партиите са взимали пари от скандалния банкер Цветан Василев.

Той коментира предстоящите избори за Европейски парламент и посочи, че десницата в лицето на общото явяване на ГЕРБ и СДС се е консолидирала, докато вляво се наблюдава неформален съюз между БСП и ДСБ.

„Например вчера г-н Радан Кънев каза, че голяма част от избирателите им били склонни да гласуват за БСП“, каза депутатът и добави, че компроматната атака срещу ГЕРБ се провежда от хора, свързани с Демократи за силна България, а полза от нея има БСП.

„И двете партии например са получавали пари от бившия собственик на КТБ Цветан Василев, посочи Биков.

„Ние зададохме въпрос дали госпожа Корнелия Нинова е дала 30 милиона на Михаил Миков, за да отстъпи лидерския пост в БСП и все още чакаме тя да ни отговори – с да или с не, а не с насмешка. Той посочи, че самият Михаил Миков е отказал коментар.

„Ние имаме право да задаваме въпроси и да правим журналистически разследвания, нали това е модерното. Направили сме журналистическо разследване и питаме – така, както например госпожа Йончева пита дали 40 % от цената на обществените поръчки за магистралите се връща под формата на рушвет“, каза депутатът.

Той добави, че в ГЕРБ имат информация, която се базира на хора от БСП, участвали в тези процеси.

Според депутата в тази предизборна кампания няма да става въпрос за същината на избора, който ни предстои.

„Очевидно е, че европейските избори се възприемат от опозицията като възможност за събаряне на властта без зад това стои конкретно намерение за упражняване на властта. Те и друг път са правили това. Политическите кризи не са задължително лоши и безсмислени, те са лоши и безсмислени, когато са предизвикани изкуствено“, коментира Биков.

Според него сме свидетели на компроматна атака.

„Съветници на президента наричат корупция изповядването на данъчна оценка на един апартамент. Това е абсолютно сбъркано. Корупцията е нещо доста по-сложно“, каза депутатът от ГЕРБ и коментира, че ако „те не могат да дефинират проблема, не може да се очаква да дадат и решение“.

Той добави, че всички закони, позволяващи на обществото да проследява имотното състояние на политиците и да следи за конфликт на интереси, са приети от ГЕРБ.

„Изповядването на апартамент на данъчна оценка може би не е етично, но не е престъпление“, каза Биков.

Той коментира, че доказателства за корупция при т.нар. Апартаментгейт няма, но замесените в скандала са подали оставка от държавните си постове само при наличието на „сянка на съмнение“.

„Това го прави само ГЕРБ“, каза депутатът.

„ГЕРБ ще спазва етичния стандарт, който налага, а който не може да го спазва, да ходи пред хората и да се оправдава. Ние нямаме намерение да се оправдаваме, защото хората, върху които е паднала сянка на съмнение, вече са подали оставка“, добави той.

Депутатът каза, че искането на БСП за отстраняване на шефа на Антикорупционната комисия още не е внесено в парламента, но когато постъпи ще бъде разгледано. Биков добави, че и върху Пламен Георгиев е паднала сянка на съмнение и припомни, че премиерът Борисов е призовал и Георгиев, и председателя на ВКС Лозан Панов, и заместник-главния прокурор Борис Сарафов да подадат оставки или да излята в отпуск, докато тече разследването за апартаментите.

„Каквото за нас, това и за другите“, каза още депутатът и добави – „Ние сме подложени на публичен линч и ще го изтърпим“.

„В такава среда всеки е виновен до доказване на противното, но не може да има двоен стандарт и някои да са невинни да доказване на противното“, обобщи Биков и добави, че ще е много трудно за Пламен Георгиев да изпълнява задълженията си като шеф на Антикорупционната комисия при разклатеното обществено доверие в него.

$100 000 и 50 212 лв. усвоил Кошлуков от КТБ

Posted on: февруари 11th, 2019 by migadmino 3 Comments

Елена Йончева е имала договор с ТВ7, заради който сега е обвинена за пране на пари. Интересно е, че през 2013 г. член на борда на компанията – собственик на телевизията на банкера Цветан Василев е сегашният програмен директор на БНТ1 Емил Кошлуков.

Фирмата Ноу Фрейм е купена година по-рано от дружествата на боса на фалиралата КТБ Василев – Кен Трейд ЕАД и Глобални пътни системи АД. И си сменя името. След това партньорката в бизнеса на Кошлуков Вили Сечкова, модел, и партньорът й в живота Александър Сталийски, близък на премиера при кабинета Борисов 1, се оказват държатели на общо 45 млн.лв. в КТБ, както се разбра от Фонда за гарантиране на влоговете. С новата фирма, продължава да съществува и Ноу Фрейм Медия България ЕАД като еднолично акционерно дружество собственост на Николай Бареков, което преди е било собственост на Емил Кошлуков, а братът на Вили Сечкова – Стефан, е бил негов управител. Именно тази фирма иска на 26 юни 2014 г. несъстоятелност на ТВ7.

По времето, когато Кошлуков е бил в борда на собственика на ТВ7, Елена Йончева прави своите филми за тази телевизия. Нека прокуратурата да изясни кой е луд – който яде баницата, или който му я дава, или пък – и двамата! Но половинчати работи трудно ще хванат вяра.

При Кошлуков обаче има още много интересни работи за проверяване. Например НЕОБЕЗПЕЧЕНИЯ ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ЗАЕМ ОТ КТБ С 1 ГОДИНА ГРАТИСЕН ПЕРИОД С ЛИЧНАТА СОБСТВЕНОРЪЧНО НАПИСАНА САНКЦИЯ НА ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ, който му е отпуснат по-малко от 4 месеца преди фалита на банката.
Въпросният кредит е описан в доклад на Фонда за гарантиране на влоговете от януари 2016 г. като невърнат. През 2017 г. е упоменат в доклад на синдиците и друг невърнат кредит от 50 212 лв. по карта на Кошлуков от КТБ, явно златна или платинена. Той си признава пред Медиапул, че бил имал 25 000 долара да ава (в списъка са още имена като Доган и Етем), ама имал и 30 000 лв. да взема от банката.

Попитан от нас вчера за коментар поради каква причина е бил ощастливен от Цветан Василев с преференциален необезпечен кредит от 100 000 долара 100-ина дни преди фалита на банката, сегашният програмен директор на БНТ1 отвърна, че не можел да коментира предаване, което не е гледал. По този начин визира изваждането на документа, описан официално от синдиците, както споменахме, още през 2016 г., което направи Соня Колтуклиева в предаването на Люба Кулезич по Евроком. И Кошлуков ни затвори.

Проблемът, както със сигурност и той разбира, не е в предаването, а в кредита и в картата на Кошлуков. Интересно е, че в т.3 от мотивите да бъде отпусната огромната сума от 100 000 долара на бившия депутат е записано: „Можем да заложим заплатата му от Фактора Кошлуков или вземането на Факторът от ТВ7”.
С което на вниманието на прокуратурата изникват още две интересни обстоятелства – ако депутатката Йончева е виновна за пране на пари, понеже е правила продукции за дружества, финансирани от КТБ, Кошлуков, който също е продуцирал предаване със своето име за медията, а явно отделно е вземал и заплата от нея, дали не е правил нещо сходно като червената сензация? Ние само задаваме въпрос, отговорът трябва да дойде от органите.

И ще напомним, че Кошлуков става на 16 септември 2014 г. директор на същата телевизия ТВ7, която самият Цветан Василев твърди, че е финансирана от КТБ не с 300 000 евро, за колкото е обвинена Йончева. С 300 000 000 лв.! Думите му бяха потвърдени на Деня на телевизията 7 май 2015 г. лично от финансовия министър Владислав Горанов на заседание на правителството. Пазителят на хазната уточни, че става дума за 288 000 000 лв.! Или 2 пъти, колкото националния бюджет за култура на България.

И, понеже нашият приятел Куши НЕ Е ЖУРНАЛИСТ, не ни е известно и каква е неговата професия или диплома, му даваме безплатен нежурналистически съвет според популярната поговорка: доброто възпитание изисква да имаме предвид гредите в своите очи преди сламките в очите на другите.

Цветан Василев: Елена Йончева няма нищо общо с кредита от 25 млн. евро

Posted on: февруари 3rd, 2019 by МИГ No Comments

Елена Йончева няма нищо общо с кредита от 25 млн. евро, за който преди дни получи обвинение един от изпълнителните директори на бившата КТБ Александър Панталеев. Това обяви бившият собственик на обявената в ,несъстоятелност банка Цветан Василев от Белград в интервю за предаването на Люба Кулезич “Честно казано” по “Евроком”.

От думите на Василев се разбра, че за въпросния кредит предстои да бъде повдигнато обвинение и на другия бивш изпълнителен директор Георги Христов, както и задочно спрямо самия него в качеството му на помагач и подбудител. И тримата са обвиняеми и вече подсъдими и по мегаделото КТБ, по което от месеци се чете обвинителен акт в съда.

За повдигането на новото обвинение съобщи първо Би Ти Ви на 29 януари. Там изрично бе обявено, че специализираната прокуратура е обвинила в присвояване в особено големи размери за отпуснат кредит Панталеев, както и че “обвинението е повдигнато по делото на Елена Йончева”. Новината, че това дело е свързано с Йончева не е опровергана и до момента от прокуратурата.

Според Василев кредитът, за който е обвинен Панталеев, е отпуснат на 20 септември 2011 г., а цялата прокурорска конструкция с офшорката “Далии трейдинг” и обвинението на Йончева е от юни 2012 г. Бившият банкер обяви и че прокуратурата обвинявала Панталеев, че съвместно с другия изпълнителен директор и подбуждан и подпомаган от самия Цветан Василев е присвоил 25 млн. евро от банката чрез привиден договор за банков кредит между КТБ и фирма “Шип инвест”. Това е такъв правен абсурд, инкриминирано е отпускането на кредит, което е законна и нормална дейност, никой не се е интересувал къде и за какво са отишли парите, твърди Василев. Той обяви, че по информация на изпълнителните директори парите са отишли за закупуването на акции от “Русенска корабостроителница” и това също показвало, че очевидно Елена Йончева няма каквато и да е връзка с този случай.

Според Василев прокуратурата търсела да намери някаква, макар и косвена връзка, с някой от кредитите, за който е възможно във времето да се е пресякъл с въпросната “Далии трейдинг”.

Прокуратурата обвинява Елена Йончева за пране на пари, след като е направила с фирмата си “Авторска телевизия” ЕООД Йончева общо дружество точно с офшорката от Вирджинските острови “Далии Трейдинг Лимитид”. Василев натърти, че Йончева е направила общата фирма през 2012 г., когато банката е била нормално функционираща. По логиката на спецпрокуратурата всеки, който в този период е имал досег с банката, би трябвало да е обвиняем в същото престъпление, заяви още той.

Фалшива новина! бТВ и “24 часа” приписаха 25 млн. евро кредит от КТБ на Елена Йончева

Posted on: януари 29th, 2019 by МИГ No Comments

Депутатката от БСП Елена Йончева е взела 25 млн. евро кредит от КТБ. Това твърдят информации в сайтовете на бТВ и “24 часа”, които съобщават, че Специализираната прокуратура е повдигнала второ обвинение на изпълнителния директор на банката Александър Панталеев. То е за за присвояване в особено големи размери за отпуснат кредит.

Специализираната прокуратура е обявила, че Панталеев е бил подбуден от Цветан Василев, за да отпусне КТБ 25 милиона евро на Елена Йончева, твърдят двете медии. “Ако спецпрокуратурата е казала подобно нещо, то дори не подлежи на коментар, нямам сили да го коментирам. Фрапиращо е!”, каза Елена Йончева пред Клуб Z.

Тя бе категорична, че не е взимала никакви кредити от КТБ. „Съобщението в сайта на бТВ е грешно. Никъде не е казано, че тези 25 млн. евро са взети като кредит от Елена Йончева, а са за някаква фирма. Но обвинението е свързано с делото на Йончева”, уточни по-късно журналистката от телевизията Канна Рачева.*

Т.е. кредитът от 25 млн. евро е бил отпуснат на фирма, свързана с делото срещу Йончева. Но каква е връзката между фирмата и депутатката от БСП не става ясно.

Според спецпрокурорите Панталеев е действал в съучастие с другия изпълнителен директор на фалиралата банка – Георги Христов, който обаче все още не е обвинен. Двамата вече са подсъдими по мегаделото за КТБ. На Панталеев е наложена гаранция от 50 хиляди лева, която той ще обжалва. Обвиняемият е отказал коментар пред бТВ.

Преди седмица Йончева пък беше обвинена за пране на пари заради усвояването на малко над 600 000 лв. през общо дружество с офшорка, за която прокуратурата твърди, че е контролирана от Цветан Василев. Йончева твърди, че не е виновна за престъпна дейност и че срещу получените пари е произвела серия от документални филми с техника, закупена специално за целта. Средствата са изплащани между 2012-2014 г.

Ръководството на БСП определи процеса като политическа поръчка, защо сигналът срещу Йончева е подаден от трима представители на ГЕРБ – Тома Биков, Делян Добрев и Антон Тодоров.

Мирослав Иванов: Президентът е обикновен двуличник

Posted on: януари 29th, 2019 by МИГ No Comments
Президентът Радев е обикновен двуличник. Спомнете си какво беше поведението му за ”стенограмите КТБ”, за промените в антикорупционния закон и какво заявява днес.

Ето така журналистът Мирослав Иванов коментира днешните думи на президента Румен Радев:

Двуличникът-президент Румен Радев днес:

1. Трябваше прокуратурата да обвини един от издигналите го за кандидат-президент Елена Йончева, че да започне да пита защо ръководствата на БНБ, МВР, ДАНС не са подведени под отговорност около фалирането на КТБ.

Само напомням какво беше поведението на президента по един съвсем простичък въпрос – разкриването на стенограмите от заседанията на Консултативния съвет по национална сигурност от банковата криза през лятото на 2014 г.

Радев постанови над 50 отказа на искания по ЗДОИ и трябваше съдът ДА ОСЪДИ президентството за да излязат тези хартии на бял свят.

2. Президентът отчете „нарастване на беззаконието и ерозия на демократичните завоевания“, а после призова Комисията за противодействие на корупцията, прокуратурата и МВР да навлязат и в „старателно отбягвания периметър на властта”.

Само напомням, че президентът подписа без каквито и да е колебания промените в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се узакони възможността КПКОНПИ да конфискува имущество и когато собственикът е оправдан от съда или наказателният процес срещу него е прекратен от самата прокуратура.

И още, и още. Обикновен двуличник.

Мирослав Иванов, Фейсбук